Ограбване с лихви. Кой е отговорен? Какво да се прави?

2 години ЗПК – 2 години Законът срещу потребителя

Всеки четвърти кредит у нас или не се обслужва редовно или е преструктуриран. Въпреки това, банките отчитат нарастващи печалби. Как става това? Едни казват “таксите”, други – “лихвите”.

Истината е, че големите банки у нас са хищници, практикуващи заблуда, измама и ограбване на клиентите си. Това става с активното съдействие на БНБ – техния регулатор, с ентусиазираната подкрепа на мнозинството в парламента – по този въпрос, водено от Мартин Димитров и с безотговорното бездействие на Министерския съвет.

Това ще покажем с примера за лихвите по кредити – ипотечни и потребителски, за домакинства и за малък и среден бизнес. Накрая ще разберем има ли Бойко Борисов “топки”.

Истроията по-нанатък в 5 стр. или 2 600 думи, може да се изтегли от тук (DOC) :

https://www.box.com/s/d9d806c409e274113603

Поправката “Мартин Димитров” – на ремонт

„Като се приеме една методология, тя да не може да бъде променяна…”, коментира през 2010 г. Мартин Димитров чл. 33а от Закона за потребителския кредит.

Методологията – може и да не може, но лихвата (и вноската) – може.

“ …Разбрахме се с банките при формирането на лихвите по потребителските кредити да отпадне компонентата “други разходи”,  съобщи министър Трайчо Трайков [през 2012 г]. Според него нерядко компонентът “други разходи” е формалното обяснение на банките да добавят премия към вече формираната лихва и тя да се променя по всяко време на изплащането на кредита.”

Това е стъпка в правилната посока и министър Трайков заслужава да бъде поздравен за нея. Тази стъпка е далеч недостатъчна.

Въобще, последиците от поправката “М. Димитров” (чл. 33а), ведно с определението на “референтен лихвен процент” (§1, т.6 от Доп. разпоредби на ЗПК) са следните:

   1. Узаконяване произволната промяна на лихвите от банките;
   2. Узаконяване на едностранната промяна на лихвата;
   3. Лишаване на кредитополучателите от съдебна защита.

Да се спрем само на хватките за произволна промяна на лихвите. Освен неизчерпателното изброяване на фактори – “факторът” “и други” – те са още поне следните:
   * неясно и описателно изброяване на фактори, така че количествената им стойност да не        може да се проследи;
    * липса на тегла на отделните групи фактори, така че чрез манипулиране на теглата се манипулира “референтния лихвен процент”;
    * включване на лихвени и нелихвени фактори, специфични за кредитора и пр.

Хитрости – много. Точното им наименование е измами.

Затова основният ремонт на поправката “Димитров” се състои в промяна на дефиницията на референтен лихвен процент в духа на стандартната банкова практика. Стандартната банкова практика е добре описана от Асоциацията на ипотечните кредитори в Европа и тя e: “Ипотека с плаваща лихва е такава, при която лихвата се променя въз основа на стандартен лихвен индекс”

Когато “референтния лихвен процент” се дефинира цивилизовано в българското законодателство, ще се види, че от чл.33а въобще няма нужда. Така ще се преодолеят и последиците от поправката “Димитров”, насочени срещу средната класа – кредитополучателите.

Който желае това да се случи, нека даде на министрите Трайков и Дянков да го разберат като разпечата и изпрати следното примерно писмо.

Как Мартин Димитров не намали лихвите

Г-н Димитров не ме интересува. Важното е хората да знаят кой какво прави в Народното събрание. И как, чрез г-н Димитров, клиентите са поставени в поза “партер”. И защо лихвите им няма да паднат.

Народните представители приемат закони и носят отговорност за това, което са предложили, това, което са гласували и това, което са проспали. Мартин Димитров не може да се оправдае дори с проспиване на дефеницията на “референтен лихвен процент” и как тя превръща договора за кредит в инструмент на принуда.

Ето проверимите факти в хронологичен ред:

1. 8 май 2010 г. изпращам открито писмо, в което пиша: “Призовавам Ви като Председател… на компетентната Комисия да внесете предложение за нова редакция на т. 6, § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) със следното съдържание….” т.е. дори и да не е забелязъл капана до този момент (човешко е), след 8 май г-н Димитров няма оправдание.
2. 13 май 2010 г. Мартин Димитров внася проект за изменение и допълнение на ЗПК, в което се говори за “методология” и как тя ще се публикува. Чука се на вратата “прозрачност”, докато проблемът е “неравнопоставеност”.
3. 15 юли 2010 г. поправката “Димитров” е приета с мнозинство в Народното събрание и влиза в сила на 31 август 2010 г. В резултат банките могат да продължат вече законно да правят това, което и по-рано.
4. Октомври 2010 г. по данни, събрани от асоциация “Активни потребители” правя анализ на “методологиите” на 18 банки. Няма да ви занимавам с детайлите, те са тук “Кредити ли? Вижте как ви определят лихвата!” -

Само ще отбележа, че “методология” е тюрлюгювеч от фактори, в т.ч. и нелихвени – забележете! – нелихвени фактори за определяне на лихвен процент. В “методологиите” се посочва, че накрая референтният лихвен процент се определя всеки месец я от управителния съвет, я от друг комитет на банката. Резултатът от намесата на г-н Димитров е, че и преди и сега лихвите се определят произволно и едностранно от кредитора. Затова и Симеон Дянков излезе с инициатива лихвите у нас да се определят така, както той си изплаща кредита в САЩ.

С влизане в сила на ЗПК нито лихвите бяха намалени, нито банките промениха с нещо практиката си. И методологиите са прозрачни, и лихвите са прозрачни и през прозрачността се вижда как потребителят е напълно защитен от необходимостта да сравнява и избира лихвени проценти и как е напълно свободен да плаща толкова, колкото и когато му каже банката.

Промяната, спонсорирана от Мартин Димитров, постига един важен ефект. И той е, че взелите кредит след влизане в сила на ЗПК не могат да получат защита дори в съда. Защото законът позволява едностранна промяна на лихвата от страна на банката.

Хората, теглили кредит преди 12 май 2010 г. могат да потърсят съдебна защита срещу неравноправни клаузи и го правят. Вече четири банки са осъдени на първа инстанция. Съдът може да благодари на г-н Димитров, че няма да бъде закачан от “новите” клиенти. Те ще бъдат стригани по закон.

P.S. Горният текст е в отговор на

Мартин Димитров*: Любомир Христов лъже

http://www.glasove.com/martin-dimitrov-lyubomir-hristov-luzhe-19355

Аз, долуподписаният…

Времето за бележки, коментари, аргументи, дебати, статии и интервюта изтече. 

Дойде време за действие. Изпратих това писмо, а адресатите ще видите накрая:

16.02.2012

ОТКРИТО ПИСМО

ОТНОСНО: За свободен, конкурентен пазар на кредити в България

Аз, долуподписаният Любомир Христов, д-р по икономика, дипломиран финансов консултант (ChFC),

С ОГЛЕД

-       Възстановяване равнопоставеността между кредитор и длъжник и в

В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЦЕЛТА

-       На Закона за потребителския кредит, а именно “да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите …” (чл. 2) и

-       На Директива 2008/48/ЕС,  а именно “… да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита …” (Преамбюл, чл. 19).

1. ПОДКРЕПЯМ пакета от мерки, огласен от Зам. министър-председателя и Министър на финансите г-н Симеон Дянков за регламентиране на определянето на плаващите лихви по кредити, банковите такси и кредитите до 400 лв.;
2. НАСТОЯВАМ за включване на представители на потребителски организации като “Активни потребители”, “Български финансов форум” и други с капацитет в състава на работната група към Министерството на финансите по уточняване мерките, предложени от Министър Дянков;
3. ПРЕДЛАГАМ текстът на т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит да придобие следната редакция:

„Референтен лихвен процент“ е лихвеният процент, който кредиторът използва като базов при изчисляване на лихвения процент по кредита. Той представлява пазарно определян индекс или показател, който произтича от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договора за кредит и на който нито една от тези страни не може да влияе.

4. ПРИЗОВАВАМ Министерството на финансите да подготви и внесе в Министерския съвет проект за Закон за финансовия омбудсман, с реални правомощия, като орган, осигуряващ бързо, евтино и безпристрастно извънсъдебно решаване на спорове между финансови институции и техните клиенти.

5. ПРИЗОВАВАМ Министерството на финансите да подготви и внесе в Министерския съвет проект за Закон за фалита на физически лица, за да бъде установен ред и яснота на правата, задълженията и последствията както за длъжника, така и за кредитора в случай на неплатежоспособност на физически лица.

Вярвам, че с държавнически усет ще съобразите горните предложения и ще възстановите равновесието между обществения и корпоративния интерес, като по този начин ще оправдаете доверието, с което Ви е облякло мнозинството от българските избиратели.

С уважение: ЛХ

д-р ик. Любомир Христов, ChFC,

гражданин и данъкоплатец

Lubomir.Christoff@gmail.com

ДО

г-н СИМЕОН ДЯНКОВ,

Зам. министър-председател и Министър на финансите

feedback@minfin.bg

ДО

г-н ТРАЙЧО ТРАЙКОВ,

Министър на икономиката, енергетиката и туризма

e-docs@mee.government.bg

КОПИЕ:

г-н БОЙКО БОРИСОВ, Министър-председател на Р България

GIS@GOVERNMENT.BG

КОПИЕ:

Средствата за масова информация

Защо Дянков ще намали лихвите…

… а Георги Ангелов се е объркал? “Правителството готви мерки срещу високите лихви по кредитите”. “”“Намалението” на лихвите ще е увеличение,  отбелязва иронично икономистът. Защото ЮРИБОР-ът е на ненормално ниски нива и в бъдеще може само да расте, пише той. Наистина. Но преди това лихвите по кредити ще паднат и то драстично.

Това, което предлага Дянков не е “административно регулиране на лихвите”, а просто привеждане на банкирането у нас към цивилизовани банкови практики. Още едно законово изискване банките да спазват договорите, които сами са съставили.

Не вярвате? Ето: Пламен С сключил договор с Уникредит Булбанк за кредит. В договора пише, че лихвата по кредита е едномесечен ЮРИБОР плюс надбавка. На 5.01.2008 г., когато подписал, ЮРИБОРА бил 4.294 %, а договорената надбавка 2.706 % или общо лихвата към онзи момент била 7.00 %.

Днес ЮРИБОР-ът е = 0.641 %. Ведно с фиксираната надбавка от 2.706 % Пламен би трябвало да плаща в момента 3.347 %.

Пита се, колко плаща Пламен? Трябва да питате банката. Защото тя, както и други нейни посестрими, по собствена “методология” решила, че Пламен трябва да плаща, да речем 7.8 %. Как? Защо? Ами въвела един фактор ли, компонент ли, какво ли, абе – да го наречем “леВония” – в размер на 450 базисни точки или 4.5 процентни пункта, които Пламен не може да намери в договора си. Не може, защото банката решила, че е добре клиентите й да плащат и “леВония”, но се сетила за това едва през ноември 2008 г. 

Пълната история на Пламен е публично достояние тук .

Та така, Георги, Пламен и хилядите като него първо ще започнат да плащат по 3.5 %, докато ЮРИБОР-ът е ненормално нисък, пък след това – нека им се увеличава. Поели са лихвения риск – да си го носят. Но са поели ПАЗАРНИЯ лихвен риск, отразен в индекса, а не този на банката си.

Дянков знае какво прави този път. В “леВония” има само произвол и никакъв пазар. Който милее за свободен, конкурентен пазар в България, трябва да подкрепи Дянков срещу “леВония”.

P.S. Лихвата по договора на Пламен може да се види тук, а ЮРИБОР-ът – тук

Драма с лихви: 6 стъпки към развръзката

Банки срещу клиенти. Граждани срещу банки. Томахавките са извадени.

Тази война е разбираема, но безсмислена.

Породена е едностранната и произволна промяна на лихвите по вече отпуснати кредити, която банките започнаха да практикуват през 2008 г., а през 2010 г. Народното събрание благослови тази практи със закон (Закона за потребителския кредит)

Практиката поражда три проблема:

1. Правен – договорът за кредит е извратен и не е договор, не е доброволно съгласие между две равнопоставени страни, а инструмент за принуда на банка над клиент;

2. Икономически – като не могат да сравняват офертите, клиентите не могат да изберат по-добрата. Конкуренцията е блокирана, а пазарът – счупен.

3. Регулаторен – банките са стимулирани за проциклична лихвена политика и им е дадена възможност да прехвърлят всички рискове – лихвен, пазарен, политически, оперативен – върху клиентите. Те пък са в невъзможност да оценят, камо ли да носят тези рискове. Така се подравя стабилността на банковата система.

За трайно решаване посочените проблеми са необходими следните действия:

1. Доброволни – банките да бъдат призовани да прекратят практиката на едностранна промяна на лихвите като използват само пазарни индекси като референтни лихвени проценти. Законът не им го забранява
2. Да бъде променена дефиницята на “референтен лихвен процент” в Закона за потребителския кредит (ЗПК). Дефиницията в ЗПК да възпроизведе дефиницята на референтен лихвен процент от Закона за платежните услуги и платежните инструменти, която гласи: “Референтен лихвен процент” е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия лихвен процент и който произтича от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договор за предоставяне на платежна услуга.”  (т. 28 от допълнителните разпоредби).
3. Да бъде създаден Финансов омбудсман като механизъм за бързо, евтино и безпристрастно извънсъдебно решаване на спорове между финансови институции и техните клиенти.
4. Да бъде дадена възможност на граждани и граждански организации да сезират Конституционния съд.
5. Да бъде учредена силна потребителска организация с експертен капацитет, която да представлява интересите на потребителите в хода на разработването и приемането закони и подзаконови актове в сферата на финансовите услуги.
6. Докато горното не стане – клиентите, които не разбират защо са им повишили или не са им намалили лихвата след като отново са прочели внимателно договора си – да съдят банката.

Подробности в 2 варианта:

А. Кратка позиция – 924 думи - http://www.box.com/s/7dkufyehqsl3v3qxztxo

Б. Разгърната позиция – аргументи и аналогии – 2100 думи - http://www.box.com/s/fp7qirxot4d6vvfusc7e

Да им имам проблемите на… или урок по английски за депутати

Да им имам проблемите на … испанците. Имат си банки – cajas, но и Асоциация на потребителите на банкови услуги. Та асоциацията тръгнала да съди банките за неравноправни клаузи. По-точно за клаузата “за закръгляване”. Клаузата за закръгляване в договорите за кредит в Испания казва, че когато се променя договорения “референтен лихвен процент”, банката може да закръгли индивидуалния към по-високата четвъртинка – 0.25%.

“Неравноправна клауза!”, писнала Асоциацията и осъдила банките – два пъти, на две инстанции.

Третата, Tribunal Supremo, попитала Съда на ЕС в Люксембург, “а, може ли да се съдят банките за цена”. На което съдът отговорил, “Може, може – по испанското законодателство – дори ако цената е на разбираем език…”

Какво те вълнува това, бедни ми български кредитополучателю? Ами виж как назначените и хрантутени от теб депутати (в т.ч. с пари в пликче) четат Евангелието… не, Директивата. Написали: “референтен лихвен процент” е индекс, изчисляван по “методология” на банката. Абе, аланколу, “реферирам” на български значи “препращам” към нещо външно. Да ми определяш лихвата по собствена “методология” значи да се гледаш в огледалото, да “рефлексираш”.

Та така, за да разбереш лихвата по договора си, бедни ми кредитополучателю, трябва да ти стане ясно твоята банка след 6 месеца като се погледне в огледалото, колко точно ще види, че трябва да й платиш?

Да вземем да додадем на депутатите по 200-300 лв. на месец за курс по чужд език? Да научат разликата между “референтен” и “рефлексивен”? Може пък да ни излезе по-евтино, а?

За любознателните, ето отговора на Съда в Люксембург на преюдициалното запитване на испанския Tribunal Supremo: http://www.box.com/s/jvxnqkoogkn40h5ll4m6

Лихви по кредити – защо се нарушават правата на потребителите?

из интервю на  Надежда Романова. – репортер в сайт и вестник “ТОП НОВИНИ”- регионално издание за Шумен, Разград и Търговище.

НР: Г-н Христов, как и защо кредитните институции у нас си позволяват да вдигат лихвения процент по заемите на клиентите си при първоначално подписани по-ниски стойности в договорите между двете страни, при това без да уведомят предварително клиента?

ЛХ: Нека започнем с очевидното – нормално е лихвите по кредитите да се променят в хода на изплащане на кредита – както да се покачват, така и да намаляват. Това, което се прави у нас и което не е нормално е лихвата да се повишава след сключване на договора, по причини неупоменати в договора и зависещи само и единствено от банката. Едностранното и произволно покачване на лихвата след като клиентът е хванат в капана на кредита е в нарушение на закона. По-специално на Закона за кредитните институции и на Закона за защита на потребителите, който пренася положенията на съответната европейска Директива от 1993 г. В тези актове се казва, че когато цената е неясно определена, то това е неравноправна клауза в договора. А лихвата е цената на кредита. Действително, Софийският районен съд и Русенският райнонен съд вече се произнесоха по подобни случаи и осъдиха 3 банки – Пощенска, ЦКБ и Периос – да възстановят надвзетите суми от свои клиенти.
Защо го правят? Защото разчитат, че клиентите им ще се оставят безропотно да бъдат ограбвани, защото знаят, че у нас защита на потребителя на банкови услуги на практика липсва, защото знаят, че казионните потребителски организации няма да заведат колективен иск срещу банка.

НР:  Къде са корените на проблема и кои са конкретните виновници, създали и поддържащи в България среда на безконтролни банкови измами?

ЛХ: Проблемът се корени в безотговорността на банковия регулатор – БНБ и в това, че у нас няма ефективна защита на потребителя на банкови услуги. Например, БНБ, на която законодателят е възложил да следи за спазването на Закона за кредитните институции, открито отказва да го прави по отношение на чл. 58 от Закона, с който се определя, че банката трябва да изброи ясно и изчерпателно в договора за кредит кога и по какви причини може да се променя лихвата. Разчита се на безпомощността и некомпетентността на Комисията за защита на потребителите в сферата на финансовите услуги – некомпетентност, документирана още през 2009 г. в доклад на Световната банка за България. Неотдавна Управителят на БНБ заяви в пряк текст и по най-арогантния начин, че “нито БНБ, нито КЗП” ще защитават клиентите на банки. Клиентите да си четяли дребния шрифт в договорите. В същото време в САЩ вече действа специално Бюро за защита на потребителите на финансови услуги, чиято цел е борба с “дребния шрифт”, за яснота на условията по всички видове кредити и за даване на възможност на потребителя да взема информирано решение преди да тегли кредит дали може ли да си го позволи.

НР: Г-н Христов, какви са начините клиентите на банкови услуги у нас да защитават и да се борят за правата си дадени им от Закона за кредитните институции?

ЛХ: Дълъг и трънлив е пътят на вече взелите кредит. Има няколко възможности, но всички те са бавни и скъпи.
Вече взелите кредит, чиито месечни вноски са се повишили, трябва да си прочетат още веднъж договора и да видят дали в него е описано ясно и конкретно защо и кога може да се променя лихвата по кредита им. След това да пресметнат, действително ли с толкова се е повишила лихвата и вноската им. Също както с потреблението на електричество. Ако получиш необичайно висока сметка, първо отиваш да видиш показанията на електромера, а след това каква е цената на квтч. Произведението на едното по другото трябва да даде сумата по сметката. Ако не – има проблем.
И понеже ще има проблеми след това упражнение, второто, което могат да направят пострадалите е да си намерят адвокат и да заведат дело срещу банката. Както се вижда, дори и у нас не е невъзможно да бъде осъдена банка за произвол.
Третото нещо, което би трябвало да може да стане, е група клиенти на една банка да заведат колективен иск срещу нея. Предимството на колективния иск е, че решението на съда ще бъде валидно не само за завелите делото, но и за всички клиенти на банката с идентични договори. Едно такова дело, загубено от банка, ще я накара, а и други банки, да си направят сметка дали  печалбата от откраднотото от клиентите не е по-малка от загубата на един колективен иск.
Четвъртото, което клиентите на различни банки могат да направят е да се самоорганизират в сдружение, което действително да защитава правата им. И да настояват за персонални, законодателни и институционални промени, които  да направят невъзможен произвола на банките. Така както организираното движение срещу проучванията за шистов газ доведе до резултат.
Такова сдружение би трябвало да участва в разработването и обсъждането на законопроекти по въпроса и да следи за това, институциите натоварени да следят за изпълнението на закона, които ние всички издържаме като данъкоплатци, да изпълняват функциите си.

НР:

Защо европейското право защитава повече ползвателите на банкови услуги в сравнение със законите действащи в България? /Последен пример в това отношение е осъдена на първа инстанция банка в България, но не по силата на нашия закон, а с помощта на европейското право/

ЛХ: И в България има добре написани и преведени закони. Наше – на всички граждани – задължение е да следим за тяхното спазване и да не позволяваме надзорните институции да не вършат работата, за която ги издържаме.

Като крайно средство за спазване на законите можем и трябва да се обърнем към съда.

22.01.2012

По оставките ще ги познаете

Филип Хинделбранд е… беше… шеф на швейцарската централна банка. ЦЦ е софийски вътрешен министър и вицепремиер. На 9 януари 2012 г. Филип Хинделбранд подаде оставка. ЦЦ – тцъ.

Г-жа Хинделбранд купила и продала долари през август 2011 г., докато съпругът й бил зает да девалвира швейцарския франк. В резултат, семейството спечелило около 80 000 щатски долара за три седмици.

Г-н ЦЦ купил 6 апартамента в София – сигурно за повече. Парите получил от тъща си. Със случая се занимаха комитети ли, комисии ли, вече забравих, но не е престъпление да вземеш пари на заем от роднини, нали? ЦЦ не е закононарушител. Дали тъща му е платила данъци – не се разбра. Останах с впечатление, че е намерила необходимите средства на нощното шкафче докато оправяла леглото на зет си. Но може и да греша – новината е стара и се точи прекалено дълго, докато загубя интерес. 

Г-н Хинделбранд също заяви, че не е нарушил закон или наредба. Съпругата му извършила валутната сделка без негово знание и съгласие. Това заяви самият той  на 5 януари. На 9-ти вече подаде оставка. Защо? 

Г-н Хинделбранд не успял да представи еднозначни, недвусмислени и безспорни доказателства, че не е знаел. И понеже на банкера думата тежи като злато, то имало опасност неговите колеги централни банкери и други хора вече да не му вярват. А ако банкерът загуби доверие, той не може да изпълнява длъжността си. Оставката е логична….

 … там, където за да заемаш публична позиция, е необходимо да се ползваш от доверието на тези ДО и ПОД теб. 

Ако обаче си министър в страна, където е достатъчно доверието Му (напр. да манипулираш…, пардон, организираш и следващите избори) – да няма учудени, че отвлечените ни и жестоко убити деца всъщност пият бира в Германия. Да му вярвате и благодарите! Той не е нарушил закона, само морала.

Банка, каквото сама си направи…

Като за човек – никой друг не може да й направи.

Да се говори лошо за другите е невъзпитано, а за банка въобще да се говори е лошо (у нас). И скъпо. Глобяват по Закона за кредитните институции (чл. 152а). Но текстът на закона е ясен – подлежи на санкция разпространяването на НЕВЯРНА информация, с което се уронва доброто име на банката. У нас, обаче, резултатът от този текст е: не споменавай име на банка, особено пред камера или микрофон. Такава самоцензура нямаше и във времената на в-к “Работническо дело”.

Работата с доброто име на банките е като с доброто име на девойките. Ако не си го пазиш сама и Господ не може да го опази. А банките у нас като че ли нехаят за доброто си име. Това е установил съдът през 2011 г. за три банки: Пощенска, ЦКБ и Пиреос. А дали са само те? Има данни да се съмняваме.

В случая с Пощенска, Софийски районен съд намира, че банката събрала недължими лихви в размер на 9 475.12 евро от Георги в течение на три години. Това тя направила като едностранно повишила лихвата по кредита въз основа на клаузи в договора, които съдът намерил за неравноправни и обявява за нищожни. Та ако обича, тази банка да върне открадното от клиента си. Ето решението на съда от ноември 2011 г.

Подобни са случаите и с ЦКБ и Пиреос – и те произволно и едностранно повишили или не намалили, както обещали в договора за кредит, който сами съставили, лихвата по кредитите на свои клиенти. Средствата за информация съобщиха подробности за тези случаи: за ЦКБ и за Пиреос.

Тези прецеденти са важни, защото разбиват широко разпростанявания и удобен за банките мит, а именно, че щом си подписал договора, значи си се съгласил и не можеш за спориш. Тези съдебни решения показват това, което всеки юрист знае, а то е, че не всяка хартия, озаглавена “договор” е договор. За да бъде, трябва да са налице различни признаци и един от тях е текстът на договора да е свободно договорен от равноправни страни. Наличието на неравноправни клаузи ги прави невалидни, въпреки подписите. Съдът ги обявява за нищожни и длъжникът не е обвързан с тях.

Особено интересна е практиката на Уникредит Булбанк. Тя не се затруднява да включва неравноправни клаузи в договорите си, а просто ги нарушава. Тя не просто повишила лихвата на цял клас от клиентите си. Тя направо променила начина на смятане на лихвата като въвела фактора Х, нарекла го “премия” и започнала да го повишава докато не го докарала до 4.5 % (само фактора Х). С което неоснователно прибира по 4 500 лв. годишно на всеки 50 000 евро кредит. Ако това е невярна информация, то неин източник е самата банка. Ето тук, в писмо до свой клиент нагледно и в табличен вид банката показва как лихвата до едно време се формира от две събираеми, а след това – от три.

Та банката и девойката, каквото сами си направят, с такова име и ще бъдат известни. Няма да се изненадам ако през 2012 г. има присъда и срещу Уникредит Булбанк. По-скоро ще съм изненадан ако няма.