Предвидими ли са пенсиите от ДОО, предвид поредния рязък завой?

Г-н Иван Димитров пита 18 окт 2018

“Здравейте, господин Христов, съгласен съм напълно с приведените от Вас данни; но какъв е коментарът Ви за сигурността и предвидимостта на пенсиите от ДОО, предвид поредния рязък завой – не отпада таванът, преустановява се увеличението на коефициента, който уж щеше да става 1,5…Какво ли още предстои и изобщо може ли да се разчита на обещанието за пенсия от НОИ, който и сега получава половината от парите за пенсии като субсидия от държавния бюджет…”

Г-н Димитров задава въпрос, който вълнува и други. Затова му отговарям в нарочна статия тук.

Краткият отговор на въпроса “може ли да се вярва на държавата, когато обещава пенсии” е НЕ, би било наивно, предвид на това, че обещанията се променят непредвидимо. Това, обаче, не Ви освобождава от необходимостта да решите

да внасяте ли част от задължителната си осигурителна вноска в универсален пенсионен фонд (УПФ) или не.

От това решение ще зависи размерът на пенсията Ви до живот:

  • Ако пенсията от УПФ е по-голяма от намалението на държавната пенсия, то две пенсии са повече от една и във Ваш интерес е да се осигурявате и в УПФ.
  • Ако пенсията от УПФ е равна на намалението на държавната пенсия, размерът на пенсионния Ви доход е един и същ, независимо дали сте се осигурявали в УПФ или не.
  • Ако пенсията от УПФ е по-малка от намалението на държавната пенсия, то две пенсии са по-малко от една и във Ваш интерес е да се откажете от осигуряване и в УПФ като подадете заявление в НАП.

Това – по принцип. Как ще изглеждат нещата след 1.1.2019 г.?

Искам да разделя въпроса на г-н Димитров на две части:
1) Какво обещава (сега!) държавата и какво обещават от УПФ и
2) Можем да очакваме обещанията да се изпълнят?

1) С изменения в Кодекса за социално осигуряване, предлагани с бюджета на Държавното обществено осигуряване (http://parliament.bg/bg/bills/ID/78261/ ) се предлага “коефициентът на натрупване” да спре да нараства до 1.5 %, както Ви обещаха през 2015 г. и да замръзне на 1.2 % от 2019 г. нататък. Това е равносилно на намаляване на обещаните пенсии, отпускани след 2026 г. с 20 %.  Продължава да важи принципа, че държавата обещава пенсии, изчислени по формула, която е дадена в чл. 70 на КСО.

2) Какво “обещават” от УПФ? Осигуряването в УПФ води до право на пенсия в бъдеще – също обещание – но размерът на пенсията не е определен, както е случая с държавната. Пенсията ще зависи от натрупаните средства по партида преди пенсиониране. Те пък са изложени на капризите на пазара. Представете си, че се пенсионирате през 2008 г., когато парите Ви в УПФ са с 20-25 % по-малко от тези в предходната година. Това се нарича инвестиционен риск.
За да няма драстични загуби, проект на изменение на КСО, обявен през август 2018 г. предвижда гаранция (обещание). Ако проектът бъде приет, пенсионните дружества обещават, че пенсията Ви от УПФ ще бъде изчислена най-малко от сумата на осигурителните Ви вноски през целия период на осигуряване. Номиналната сума! “Гаранцията” на пенсионните дружества означава, че ще Ви смятат пенсията от сума, която бихте събрали, ако 40 години си слагахте парите в буркан, а не в УПФ.

Още тук се вижда как две пенсии могат лесно да се окажат по-малко от една: в УПФ събирате вноските си в буркан, в държавното осигуряване те носят права, които нарастват (индексират се). Правата, натрупвани от осигуряване в ДОО нарастват, защото вноските са върху заплатите сега, а пенсията се изчислява от средния осигурителен доход за страната в годината на пенсиониране (средният за 12 месеца преди пенсиониране), който е нараснал. От 2002 до 2017 г. средният осигурителен доход е нараствал с по 7.9 % годишно. Не е зле.

Разбира се парите, които сте събрали в УПФ ще бъдат повече от сумата на номиналните вноски, ако са Ви донесли доходност. Да, през същия период 2002-2017 г. осигурителните вноски в УПФ са носили доходност по 2.7 % средногодишно (преди такси). По-малко от вноските в ДОО, значително по-малко.

И така, като съобразим орязаното обещание за държавни пенсии, какво можем да очакваме? Кога две пенсии ще са точно равни на една?

Две пенсии ще са точно равни на една тогава и само тогава, когато доходността, получена от осигурените в УПФ е равна на темпа на нарастване на СОДС за целия период на осигуряване.

Този извод важи за лице, което се е осигурявало в течение на 40 г. и е валиден дотогава, докато държавата обещава пенсия в размер на 1.2 % от дохода за всяка година осигурителен стаж

Както отбелязах, през 2002-2017 положението е точно обратното и доходността, получена от осигурените в УПФ е значително по-ниска от темпа на нарастване на СОДС. Ако продължава така, повечето осигурени в УПФ могат да очакват УПФ да ги ощети като намали пенсиите им.

Има една категория хора, за които осигуряването в УПФ е изгодно – най-бедните. Ако изчислената им държавна пенсия е под минималната (200 лв. на месец през 2018 г.), то те ще получат минималната, а пенсията от УПФ – колкото и да е ниска, ще им е допълнителна.

Вярвате ли на държавата, че ще удържи сега на обещанието си, след като го е променяла толкова пъти?
Вярвате ли на пенсионните дружества, че ще Ви осигурят доходност поне равна на темпа на нарастване на СОДС? Те дори не го обещават.

Сега да се обърнем към въпроса за “сигурността и предвидимостта на пенсиите от ДОО…”.
Какво ще направи “държавата” с пенсиите след 5-, 10- или 20 години, не ми е дадено да зная. То зависи от … държавата. Държавата са народните представители, които Вие – бъдещите пенсионери – изпращате в Народното събрание. От Вас си зависи дали държавата ще изпълнява обещаниято си.

Не ми е дадено да знам какво ще направи държавата, но това не ми пречи да смятам.

Първо, да разгледаме мита за дефицита на НОИ: Половината от парите за пенсии идват като трансфер от бюджета, а не от осигурителни вноски, следователно … “НОИ е фалирал”, чувате да казват разбирачи. Пенсионерите знаят, че не е – получават си пенсиите редовно.

Дали държавата може да изплаща пенсии зависи не от дефицита на НОИ, а от разходите за пенсии като процент от брутния вътрешен продукт, независимо дали се изплащат с осигурителни вноски или с приходи от данъци . Разходите за пенсии у нас са по-малко от 10 % от БВП и по-ниски от средните за Европейския съюз, като се очаква да останат по-ниски и в бъдеще – далечно бъдеще.

Държавната субсидия за НОИ означава също, че пенсионерите частично се самофинансират – сами плащат част от пенсиите си. Ето как: За пенсии се изразходват около 10 млрд.лв. годишно. Ако допуснем, че всички пенсии се харчат напълно, то 20 % или 2 млрд.лв. постъпват в бюджета като ДДС, платено от пенсионерите. На всяка кофичка кисело мляко, която си купи пенсионер за 1 лв., 0.20 лв. отиват в бюджета. Държавната субсидия за пенсии е около 4 млрд. лв. Т.е. половината от държавния трансфер за пенсии се финансира от самите пенсионери.

Второ, доколко може да се разчита, че държавата ще изпълни орязаното си обещание за пенсии?

Има горна и долна граница на разходите за пенсии. Горната е икономическа, долната – политическа. Икономическата горна граница се достига, когато разходите са пенсии към БВП станат или заплашват да станат “непосими”. Колко е икономическата непоносимост? Не зная, но средно в Eвропейския съюз разхода за пенсии е бил 11.2 % през 2015 и се очаква да нарастне до 12.9 % през 2060 г.  У нас се очаква да остане под 10 % до към 2040 г. При новото обещание за по-скромни пенсии, нарастването на разходите за пенсии ще се забави значително след 2040 г. В Австрия и сега харчат по 14 % от БВП за пенсии. С други думи перспективите у нас не са розови, но не са извън контрол.

Има и долна, политическа, граница на разходите за пенсии и тя е толкова процента от БВП, колкото изтърпят пенсионерите и бъдещите пенсионери. Разходите за пенсии у нас ми изглеждат близко до долната политически търпима граница защото средният размер на пенсията през 2018 г. е от порядъка на 360 лв. месечно, а официално обявената граница на бедността – 321 лв. Средната пенсия ми изглежда доста близо до границата на бедност за да се опасявам, че някой политик би се осмелил да я намали още.

Отговорям ли на въпроса Ви, г-н Димитров?

Advertisements