Искате допълнителна пенсия? Избягвайте пенсионните фондове

Кое е най-скъпото нещо, което ще имате? Не е автомобила, дори да е червено ферари. Не е и къщата, дори да е на три етажа и с мерцедес в гаража. А годините за пенсия. Най-много средства ще ви струва залезът на живота ви, защото ще продължи – средно взето – дълго, а доходът ще е необходим всеки месец.

Въпреки това значителен брой хора не знаят и не се интересуват къде се натрупват парите им за допълнителна пенсия – в кой пенсионен фонд? Те глупави и неуки ли са?

Оказва се, че тези хора са напълно рационални. Тъй като пенсионната система въобще и задължителния й стълб – УПФ в частност – са счупени, то няма много смисъл да знаеш какво става с 5 % удържани от заплатите. Тази вноска е като данък – пито, платено, парите ги няма – ефект – също. УПФ ви обричат на бедност на старост и това е известно отдавна.

Вноските в УПФ се стичат в пробита кофа – и колкото по-дълго я пълните, толкова повече вода ще изтече от нея. Камен Димитров, CFA е пресметнал средно годишната доходност, която са получили осигурените в УПФ у нас за 2002-2013 г. Добрата новина е, че тази доходност е положителна. Лошата е, че е под 1.7 % годишно при инфлация за същия период 4.8 %. Т.е. за всяка от изминалите 11 г. осигуреният губи 3.1 % от стойността на парите си. Какво ли ще стане ако продължим така следващите 10-15-20 г.?

Затова отговорът на въпроса “Как да си изберем пенсионен фонд” е – избягвайте ги. Как? Няма как. На задължението ви да внасяте 5 % от доходите си в УПФ съответства пълната липса на избор. Който и фонд да изберете, шансът е 90 %, че неговият портфейл е недохдящ за вашия хоризонт, цели и апетит към риск.

Важните въпроси са:

  1. Кога искам да се пенсионирам и с какъв доход?
  2. Колко капитал ми трябва за да си осигуря този доход?
  3. Колко да спестявам днес и къде да инвестирам, за да повиша шанса си да натрупам необходимия ми капитал?

И отговорът е – не и в пенсионните фондове у нас днес.

 

Любомир Христов, ChFC

www.idfk.org

18.07.2013

Advertisements

ПРАВИТЕЛСТВОТО ИСКА ДА НИ УПРАВЛЯВА С ЛЪЖИ

В интервю за в-к “Капитал” вицепремиерът Даниела Бобева заявява, че “Едностранната промяна [на лихвите по кредити от страна на банките] не може да се извърши”.

Възможно ли е вицепремиерът просто да не знае?  

Изглежда невероятно, тъй като тя лично ръководи групата, написала проекта за закон, според който за първи път в правния мир у нас се дава възможност на банковия картел да увеличава лихвите по всеки ипотечен и потребителски кредит едностранно, произволно, без знанието и предварителното съгласие на кредитополучателя. 

Тогава остава другата хипотеза – вицепремиерът просто лъже. Или да се изразя по-формално: разпространява неверни твърдения чрез средство за масова информация. Ето заради този маниер на управление правителството “Орешарски” е вредно за България и българските граждани и дните му са преброени.

Узаконяването на банковия терор на кредитополучатели е извършено със Закона за потребителския кредит – променен и допълнен по инициатива на Мартин Димитров (“защитник” на пазара и средната класа) и Стоян Мавродиев (сега, председател на КФН) и приет от мнозинството на ГЕРБ с активната подкрепа от “Атака”. Имената на подкрепилите банковия произвол може да прочетете тук – http://bit.ly/XrlHK6.

Как точно се разрешава на банките да променят едностранно лихвения процент?

С определението на променливата му част, наречена “рефернтен лихвен процент”. На Даниела Бобева принадлежи заслугата за оригиналната и уникална в рамките на Европейския съюз и извън него дефиниция на “референтен лихвен процент”, която се съдържа в т. 6 от Допълнителните разпоредби на закона. Според казаната дефиниция референтния лихвен процент е или пазарен индекс или индекс “определян по методология на банката”. 

В момента у нас три банки ползват пазарен индекс за определяне на референтния лихвен процент (Прокредит, МКБ Юнионбанк и Райфайзен банк), а 15 – собствена методология. Сред 15-те са Пощенска, Уникредит Булбанк, ДСК, ОББ и т.н. 

Как 15-те променят едностранно лихвата по кредита ви?

По три начина. Но първо нека си спомним, че “методологиите” не са нищо повече от тюрлюгювеч от “фактори”. Със симпатична наивност ДСК дори е организирала тези фактори в две групи – лихвени и нелихвени. Та има и дървени фактори за определяне здравината на желязото.

Самите методологии съм анализирал в подробности тук – http://bit.ly/WZyb6R

Та на въпроса. Как? 

По три начина:

  • първо, сред факторите има “и други” – т.е. вашият кредитор може да си добави когато и каквито си иска фактори. На този момент обърна внимание и Трайчо Трайков в битността му на министър. 
  • второ, чрез манипулиране на теглата на отделтине фактори. Теглата не са публикувани. Във всеки момент банката може да увеличи теглото на “фактор”, водещ до повишаване на лихвата и да намали теглото на фактор, водещ до нейното намаляване.
  • трето, чрез включването в методологията на фактори, които зависят напълно и изцяло самата банка. Както лихвени, така и нелихвени.

Така че отговорът, който журналистът Стефан Антонов е получил на въпроса си: “Банките променят лихвите по вече отпуснати заеми в движение. Как ще убедите хората, че не защитавате банковото лоби…” е “КАТО ГИ ИЗЛЪЖА”.

 

Ето, това е правителството “Орешарски”.