Клептобанкиране в България – причинители, диагноза и лечение I

Оплескали сте я докато ме е нямало. Отгледали сте си чудовище, което ви бърка в джобовете, сяда първо на масата ви вечер – ако остане нещо, може да вечеряте и вие. Накрая може и да ви изрита от двустайния, купен на кредит, стига да поиска. Наричате го банки, банкова система и други купешки думички.

В България няма нормално банкиране, а клептобанкиране. Да имаш банков лиценз в България означава да имаш лиценз да крадеш. Обяснявам го от три години. И го показвам. Но ако Вие – да, Вие, драги читателю – сте си избрали да ни Ви пука, кой съм аз, че да Ви съветвам друго.

Ако на някой все пак му пука – за себе си, за семейството, за децата, твърденията, илюстрациите и доказателствата, които ще приведа в кратка поредица може да представляват интерес. Който проследи поредицата – публикувана веднъж седмично, в неделя – ще получи като бонус програма от 7 точки. Със 7 прости стъпки можем (да, можем, но само заедно) да прекратим клептобанкирането в България.

Днес е увода. Нека започнем с три аксиоми, които не се нуждаят от доказателство.

Първо, взетите кредити трябва да се връщат, в срок и в пълен размер, както е по договор. Е, не всяко листче, което сте подписали с банка е договор, но да не прибързваме. Единственият начин да не се връщат кредитите е да се съгласите банката да не ви връща депозитите. Мераклии? Не виждам.

Второ, нито се изненадвам, нито се сърдя на кучето, че лае. По същия начин не съм удивен или сърдит, че една банка е на пазара за да печели. Има, обаче, два начина да печелиш. Единият е ала-Apple. Създаваш и продаваш нещо, което хората искат, ценят и доброволно се разделят с парите си, за да го имат. Другият начин е ала-Топлофикация. Давам, не давам топло – вземам ти колкото ти кажа. Така и с банките у нас. Живеят си по модел “Топлофикация”. Да крадеш е по-лесно. Да печелиш без да крадеш – по-трудно.

Аз съм за това – банките да печелят защото ми предоставят продукти и услуги, които искам. Не съм съгласен да ме крадат. А Вие, читателю?

Трето, няма бизнес, който да е преуспял във вражда с клиентите си, както някои банки в България се опитват. Колкото по-бързо го разберат – толкова по-добре. Нека само напомним за звукозаписната индустрия. Да, затвориха Napster, но колко CD-та се купуват днес?

Дочуване, до другата неделя.

Advertisements

Уникредит Булбанк: “Крадем, лъжем и не зачитаме българския съд”

Какво научих от разказите на Миролюба Бенатова и Алкесандра
Маркарян за делото “Пламен Стоянов срещу Уникредит Булбанк”

Не, че e написано в документ, който може да бъде цитиран. Но го показва с поведението
си толкова ясно, че само който не може да събере 2 и 2 не може да разбере, че банката
краде, лъже и не зачита решенията на съда.
Пламен Стоянов спечели дело срещу Уникредит Булбанк и се сдоби с влязла в сила
присъда, по която банката да му върне 4677.68 лв. надвзети лихви. Той застана пред
камерите и микрофоните на журналистите за да разкаже как се бори четири години за
правата си и да окуражи хилядите жертви, пардон – клиенти на банката да си ги потърсят и те.
Но сагата на Пламен с неговия заем продължава. Банката отказва да изпълни съдебното
решение. Написах тази бележка, та да познаете банката по делата й.
Накратко:
Краде – отнема парите на Пламен без негово знание, без предварителното му съгласие и
без правно основание;
Лъже – чрез средства за масово осведомяване разпространява невярната информация, че
Общите условия по заема на Пламен са уникални, а неговият случай е частен и единичен;
Не зачита съда – отказва да изпълни неговото решение и да приведе определянето на
лихвата по заема на Пламен в съответствие с договора, който сама е съставила.
Подробностите

Краде
Откраднал съм, когато с цел присвояване, съм ви отнел вещ или пари без вашето знание,
без вашето съгласие и без правно основание (основание в закон, наредба или договор).
Пламен си плаща щастливо вноските по кредита до един момент, в началото на 2009 г., в
който получава вест от банков служител: “Довнесете пари в сметката, на червено е”. Как
така на червено, изнедан е Пламен. “Ами така, вноската е по-висока, а парите по сметката
Ви не стигат”. Вноската на Пламен се увеличила без негово знание. Тя се увеличила, защото на 14 октомври 2008 г. Управителният на банката съвет решил, щото “цената на
всеки банков кредит се определя като сбор на …договорен лихвен индекс и премия,
определяна по размер от ГОД [каквото и да значи ГОД] от нула до плюс 200 базисни
пункта” – Двеста базисни пункта са 2 процента. Ще рече, на неговите 40 000 лв., Пламен с
решение №38 от 14 октомври 2008 г., изведнъж задлъжнял с още до 800 лв. годишно. Без
да знае.
Както и без да се е съгласил предварително. Никъде в договора или в Общите условия към него не се споменава думата “премия”. Думата “премия” станала трето събираемо за
пресмятане на лихвата и все се увеличавала, докато при Пламен стигнала 4 %, а при други клиенти дори и 4.5 %. Тъй като “премията” като паднало от небето събираемо, не
фигурира в договори или общи условия по кредити, отпускани преди 2009 г., лихвите и
месечните вноски на Пламен и другите клиенти се повишили без тяхното съгласие.
Накрая, Русенският районен съд намира, че лихвата и вноската по кредита на Пламен са
определяни и без правно основание. Съдът решава: “Клаузата на т.11.1.1.1 от условията подоговора, според която годишния лихвен процент може да бъде само увеличаван, но не и
намаляван под този праг, е изцяло неравноправна – същата нарушава изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
ищеца и ответника и следователно е нищожна.” (Решение 881/11.05.2012 г.) И още
“Нищожността на клаузата на т.11.1.1.1 от условията по договора води до извода, че
размерът на годишния лихвен процент следва да бъде определян само както е
първоначално уговорено – като сбор от базовия лихвен процент, съставляващ
едномесечния EURIBOR и договорената надбавка, без въведения с решенията на
управителния съвет на ответната банка трети компонент /т.нар. премия/.” – Пак там.
Понеже днес едномесечния EURIBOR е равен на 0.11 %, а първоначално договорената
надбавка по кредита на Пламен е 3.149 %, то лихвата по заема на Пламен е и трябва да
стане 3.259 % – общо, а не 7 %, както е решил Управителния на банката съвет, след като е
сключил договор с Пламен.
Излиза, че банката събира лихва от Пламен без негово знание, без негово съгласие и без
правно основание или накратко – краде от Пламен.

Лъже
Русенският окръжен съд, като разгледа случая, изпълни задълженията на съда по
търговски спор в една пазарна икономика, а именно, да наложи изпълнението на договора
така, както е сключен. И отсъди в полза на Пламен.
Професионалните средства за информиране, напр. изданието OFFNEWS, с цел пълното и
обективно осведомяване на публиката и за да се отчитат мненията на двете страни в спора,се обърна към банката с въпрос: “Предвижда ли “УниКредит Булбанк” промяна в общите си условия, касаещи методиката на изчисление на лихвения процент по отпусканите
ипотечни/потребителски кредити?” На което банката отговори: “Цитираното дело е
единичен частен случай и не е основание за промяна на общите условия… Това решение
не е относимо по никакъв начин към отношения на банката с други клиенти.”
“Единичен”, и ако на някой още не му е ясно, пояснява: “частен случай”.
Има две възможности твърдението на банката да е вярно. Първо, тя си е договоряла
Общите условия за усвояване на кредита с Пламен индивидуално. Така, седнали са на
масата и банката е казала: “Например, ще включим точка. Ще я наречем 11.1.1.1. Там ще
пише, че можем да ти увеличаваме лихвата, когато ни скимне, но не можем да я
намаляваме. Ти съгласен ли си?” И Пламен отговорил, “Да, с удоволствие”. Не ми се вярва да е станало така. Ако беше, нямаше да се казват Общи, а Индивидуални условия.
Втората възможност е банката да си е съчинила Общите условия и да е хвърлила мрежата
в реката. Но в нея, между 2005 и 2009 г. да се е уловил само Пламен. Т.е. Пламен да е
единствения кредитополучател на Булбанк, подписал тъкмо тези Общи условия,
съдържащи точката 11.1.1.1. И това не е за вярване. Та нали от самата банка казват, че
“УниКредит Булбанк има над 1.3 милиона клиенти, които ползват ипотечни или
потребителски заеми”.
Тогава? Не ни остава друго, освен да заключим, че от Уникредит Булбанк лъжат. Хайде,
не точно лъжат, а разпространяват невярна информация чрез средство за масово
осведомяване. Защото клаузата в Общите им условия, намерена от съда за неравноправна
и затова нищожна, се мъдри в документите на други стотици, хиляди, а може би стотици
хиляди жертви, пардон клиенти.

Не зачита съда
След приключване на делото, Пламен получава от банката писмо, в което между другото
се казва: “Същевременно, тъй като между страните няма влязло в сила решение, което
със силата на присъденото нещо да установява нищожността на която и да е точка,
съответно клауза от Договор за банков кредит №1782 от 12.03.2007 г. и приложимите към
него Общи условия, то дължимият от вас размер на лихвите и погасителните вноски
остава такъв, какъвто е договорен … а именно годишна лихва от 7.03%, …”
Т.е, казва банката – “до тук, каквото било, било, от тук нататък, както си е било”.
Може би пък хората не разбират съдебното решение, не че искат да покажат
пренебрежението си към съда. Затова, да им разясним.
Решение на Русенския окръжен съд от 29.11.2012 казва: “ПОТВЪРЖДАВА решение №881 от 11.05.2012г. на Русенския районен съд по гр.д.№7244/2011г.” Цитираното Решение на
Русенския районен съд казва: “ ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк” АД,… да заплати на
П.С.С. … сумата от 4677.68 лева…” На какво основание? Да припомним: “Нищожността на клаузата на т.11.1.1.1 от условията по договора води до извода, че размерът на годишния
лихвен процент следва да бъде определян само както е първоначално уговорено – като
сбор от базовия лихвен процент, съставляващ едномесечния EURIBOR и договорената
надбавка, без въведения с решенията на управителния съвет на ответната банка трети
компонент /т.нар. премия/.”
Тоест, Уникредит Булбанк е осъдена, защото е нарушила договора за кредит, който сама е съставила, в частта му за начина на определяне на лихвения процент. Лихвеният процент
СЛЕДВА да се определя както е “първоначално уговорено”, а именно като сбор от две
събираеми, EURIBOR и надбавка. Сумата по тези две събираеми днес, както сметнахме, е
равна на 3.259 %, не на 7.03 %.
“СЛЕДВА”, означава “редно е; би трябвало; трябва” метода за смятане на лихвата да е
такъв, какъвто е по договор. “Следва” както за минал период, така и за в бъдеще, до
изтичане срока на договора.
Но не, Уникредит Булбанк е извън юрисдикцията на българския съд. Тя не го зачита.

Ето така, Уникредит Булбанк краде, лъже и не зачита решенията на българския съд. Защо?Защото може (за сега). Въпросът кой й позволява ще оставим за друг път .


Ако Apple беше направил банка

За по-малко от 30 години, компанията, която покойният Стив Джобс основа в гаража на родителите си, се превърна в най-високо оценяваната компания в света.
Как?
Като се центрира върху изживяването на клиента и яхна търговската вълна, която този център създава.
Ако Apple беше основал банка:
• Хората щяха да висят на опашка на тротоара да станат клиенти;
• Мобилните банкови агенти щяха да са на друга опашка за да получат
възможност да препродават банковите кредити, депозити, карти и
пр.;
• Банковите продукти щяха да са прости и лесни за разбиране. Въпрекитова щяха да притежават и “Яко!”-фактор, който ги отличава от
конкуренцията;
• Договорите и Общите условия щяха да са ясни и очевидни, без
хитрини и изключения, без неприятни изненади;
• Млади, стари и всички възрасти помежду щяха да се стремят да имат
продукт от тази банка;
• Целият клиентски опит – от вземането на кредит до пълното му
изплащане – щеше да е очертан в пълни подробности – използването на кредита, “опаковката му”, какво да очаквате преди сключване на
договора, след сключване на договора, при “рекламация”. Нищо от
притежаването на кредит нямаше да е оставено на случайността.
• Банката щеше да наеме ентусиазирани, знаещи и добре обучени
“гении”, способни да предоставят изключително обслужване на
клиентите;
• Шефовете нямаше да се страхуват да признаят грешки, да прекратят
неприемливи практики и да започват на чисто;
• Наемните служители не само щяха да са лоялни клиенти, но и
апостоли на банката сред хората;
• Банката би била невъобразимо печеливша с баланс в чак неприлично здраве.
• Веднага бих станал клиент на тази банка.
Но банковите услуги са различни, чувам да възразявате. Не, не са!
Продуктите, продавани ежедневно от Apple са по същество стандартни
стоки: iPhone е просто телефон. iPad е просто таблет. iPod е само устройство
за възпроизвеждане на MP3-ки. MacBook е един лаптоп.
Опитайте, обаче, да убедите клиент на Apple в това!