КАК БНБ ОПИТВА ДА ЗАБЛУДИ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД И В ЧИЙ ИНТЕРЕС?

РЕЗЮМЕ

Конституционният съд образува дело №4/2012 г. по искане на Омбудсмана на републиката за обявяване на чл. 417, т. 2 от ГПК за противоконституционен;

БНБ внесе становище по делото, което категорично отхвърля като неоснователно искането на Омбудсмана;

В този текст показвам, че:

            БНБ си служи с неоснователен, неадекватен и заблуждаващ аргумент, а един от аргументите й косвено потвърждава основанията на Омбудсмана за неравноправност между кредитор и длъжник и привилегированото положение на банковия сектор в стопанството;

            Един от аргументите, противопоставянето на Омбудсмана е, че дълговете по кредити са неоспорими и лесно установими от фактическа и правна страна. Показвам, че българската практика, в т.ч. съдебна, не потвърждава такъв аргумент, напротив, съществуват редица примери, засягащи много банки (т.е. правило е, не изключение), че редица дългове се водят със “сгрешен” размер по счетоводните книги на банките. При това положение ГПК се прверъща в инструмент за тормоз над този клас “длъжници”.

            Друг аргумент е, че инструментът на заповедното производство е необходим за постигане на обществено значими цели, “по-върховни” от тези, залегнали в Конституцията и по-точно в чл. 19. Като такива се изтъкват защитата интересите на вложителите и запазване финансовата стабилност в страната. Аргументирам, че за постигане на посочените цели е необходим и достатъчен професионален, независим надзор върху финансовото здраве, ликвидността и платежоспособността на банките. Всичко извън този тип надзор, в т.ч. чл. 417, т.2 от ГПК се превръща в защита на печалбите на банките, а така и на техните акционери и управляващи. С това банките биват мотивирани към безотговорно кредитиране и се създават предпоставки за дългосрочна ерозия в доверието към тях.

            Посочвам, че ГПК е само един от елементите в плътната стена на привилегированото положение, в което са поставени банките у нас за сметка на своите клиенти-кредитополучатели, домакинства и бизнес. Че БНБ последователно, в т.ч. и в своето становище по Конситуционно дело №4/2012 г., се изявява като защитник на печалбите на банките и агент на банковия капитал в разрез с регулаторните си функции.

            Завършвам с минимална законодателна програма от шест точки за поправка на това положение. Само политически процес може да я реализира.

В подробности – 4700 думи (можете да изтеглите тук – 12 стр.,PDF). Приятно четене на интересуващите се.

Advertisements