Поправката “Мартин Димитров” – на ремонт

„Като се приеме една методология, тя да не може да бъде променяна…”, коментира през 2010 г. Мартин Димитров чл. 33а от Закона за потребителския кредит.

Методологията – може и да не може, но лихвата (и вноската) – може.

“ …Разбрахме се с банките при формирането на лихвите по потребителските кредити да отпадне компонентата “други разходи”,  съобщи министър Трайчо Трайков [през 2012 г]. Според него нерядко компонентът “други разходи” е формалното обяснение на банките да добавят премия към вече формираната лихва и тя да се променя по всяко време на изплащането на кредита.”

Това е стъпка в правилната посока и министър Трайков заслужава да бъде поздравен за нея. Тази стъпка е далеч недостатъчна.

Въобще, последиците от поправката “М. Димитров” (чл. 33а), ведно с определението на “референтен лихвен процент” (§1, т.6 от Доп. разпоредби на ЗПК) са следните:

   1. Узаконяване произволната промяна на лихвите от банките;
   2. Узаконяване на едностранната промяна на лихвата;
   3. Лишаване на кредитополучателите от съдебна защита.

Да се спрем само на хватките за произволна промяна на лихвите. Освен неизчерпателното изброяване на фактори – “факторът” “и други” – те са още поне следните:
   * неясно и описателно изброяване на фактори, така че количествената им стойност да не        може да се проследи;
    * липса на тегла на отделните групи фактори, така че чрез манипулиране на теглата се манипулира “референтния лихвен процент”;
    * включване на лихвени и нелихвени фактори, специфични за кредитора и пр.

Хитрости – много. Точното им наименование е измами.

Затова основният ремонт на поправката “Димитров” се състои в промяна на дефиницията на референтен лихвен процент в духа на стандартната банкова практика. Стандартната банкова практика е добре описана от Асоциацията на ипотечните кредитори в Европа и тя e: “Ипотека с плаваща лихва е такава, при която лихвата се променя въз основа на стандартен лихвен индекс”

Когато “референтния лихвен процент” се дефинира цивилизовано в българското законодателство, ще се види, че от чл.33а въобще няма нужда. Така ще се преодолеят и последиците от поправката “Димитров”, насочени срещу средната класа – кредитополучателите.

Който желае това да се случи, нека даде на министрите Трайков и Дянков да го разберат като разпечата и изпрати следното примерно писмо.

Как Мартин Димитров не намали лихвите

Г-н Димитров не ме интересува. Важното е хората да знаят кой какво прави в Народното събрание. И как, чрез г-н Димитров, клиентите са поставени в поза “партер”. И защо лихвите им няма да паднат.

Народните представители приемат закони и носят отговорност за това, което са предложили, това, което са гласували и това, което са проспали. Мартин Димитров не може да се оправдае дори с проспиване на дефеницията на “референтен лихвен процент” и как тя превръща договора за кредит в инструмент на принуда.

Ето проверимите факти в хронологичен ред:

1. 8 май 2010 г. изпращам открито писмо, в което пиша: “Призовавам Ви като Председател… на компетентната Комисия да внесете предложение за нова редакция на т. 6, § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) със следното съдържание….” т.е. дори и да не е забелязъл капана до този момент (човешко е), след 8 май г-н Димитров няма оправдание.
2. 13 май 2010 г. Мартин Димитров внася проект за изменение и допълнение на ЗПК, в което се говори за “методология” и как тя ще се публикува. Чука се на вратата “прозрачност”, докато проблемът е “неравнопоставеност”.
3. 15 юли 2010 г. поправката “Димитров” е приета с мнозинство в Народното събрание и влиза в сила на 31 август 2010 г. В резултат банките могат да продължат вече законно да правят това, което и по-рано.
4. Октомври 2010 г. по данни, събрани от асоциация “Активни потребители” правя анализ на “методологиите” на 18 банки. Няма да ви занимавам с детайлите, те са тук “Кредити ли? Вижте как ви определят лихвата!” –

Само ще отбележа, че “методология” е тюрлюгювеч от фактори, в т.ч. и нелихвени – забележете! – нелихвени фактори за определяне на лихвен процент. В “методологиите” се посочва, че накрая референтният лихвен процент се определя всеки месец я от управителния съвет, я от друг комитет на банката. Резултатът от намесата на г-н Димитров е, че и преди и сега лихвите се определят произволно и едностранно от кредитора. Затова и Симеон Дянков излезе с инициатива лихвите у нас да се определят така, както той си изплаща кредита в САЩ.

С влизане в сила на ЗПК нито лихвите бяха намалени, нито банките промениха с нещо практиката си. И методологиите са прозрачни, и лихвите са прозрачни и през прозрачността се вижда как потребителят е напълно защитен от необходимостта да сравнява и избира лихвени проценти и как е напълно свободен да плаща толкова, колкото и когато му каже банката.

Промяната, спонсорирана от Мартин Димитров, постига един важен ефект. И той е, че взелите кредит след влизане в сила на ЗПК не могат да получат защита дори в съда. Защото законът позволява едностранна промяна на лихвата от страна на банката.

Хората, теглили кредит преди 12 май 2010 г. могат да потърсят съдебна защита срещу неравноправни клаузи и го правят. Вече четири банки са осъдени на първа инстанция. Съдът може да благодари на г-н Димитров, че няма да бъде закачан от “новите” клиенти. Те ще бъдат стригани по закон.

P.S. Горният текст е в отговор на

Мартин Димитров*: Любомир Христов лъже

http://www.glasove.com/martin-dimitrov-lyubomir-hristov-luzhe-19355

Аз, долуподписаният…

Времето за бележки, коментари, аргументи, дебати, статии и интервюта изтече. 

Дойде време за действие. Изпратих това писмо, а адресатите ще видите накрая:

16.02.2012

ОТКРИТО ПИСМО

ОТНОСНО: За свободен, конкурентен пазар на кредити в България

Аз, долуподписаният Любомир Христов, д-р по икономика, дипломиран финансов консултант (ChFC),

С ОГЛЕД

–       Възстановяване равнопоставеността между кредитор и длъжник и в

В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЦЕЛТА

–       На Закона за потребителския кредит, а именно “да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите …” (чл. 2) и

–       На Директива 2008/48/ЕС,  а именно “… да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита …” (Преамбюл, чл. 19).

1. ПОДКРЕПЯМ пакета от мерки, огласен от Зам. министър-председателя и Министър на финансите г-н Симеон Дянков за регламентиране на определянето на плаващите лихви по кредити, банковите такси и кредитите до 400 лв.;
2. НАСТОЯВАМ за включване на представители на потребителски организации като “Активни потребители”, “Български финансов форум” и други с капацитет в състава на работната група към Министерството на финансите по уточняване мерките, предложени от Министър Дянков;
3. ПРЕДЛАГАМ текстът на т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит да придобие следната редакция:

„Референтен лихвен процент“ е лихвеният процент, който кредиторът използва като базов при изчисляване на лихвения процент по кредита. Той представлява пазарно определян индекс или показател, който произтича от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договора за кредит и на който нито една от тези страни не може да влияе.

4. ПРИЗОВАВАМ Министерството на финансите да подготви и внесе в Министерския съвет проект за Закон за финансовия омбудсман, с реални правомощия, като орган, осигуряващ бързо, евтино и безпристрастно извънсъдебно решаване на спорове между финансови институции и техните клиенти.

5. ПРИЗОВАВАМ Министерството на финансите да подготви и внесе в Министерския съвет проект за Закон за фалита на физически лица, за да бъде установен ред и яснота на правата, задълженията и последствията както за длъжника, така и за кредитора в случай на неплатежоспособност на физически лица.

Вярвам, че с държавнически усет ще съобразите горните предложения и ще възстановите равновесието между обществения и корпоративния интерес, като по този начин ще оправдаете доверието, с което Ви е облякло мнозинството от българските избиратели.

С уважение: ЛХ

д-р ик. Любомир Христов, ChFC,

гражданин и данъкоплатец

Lubomir.Christoff@gmail.com

ДО

г-н СИМЕОН ДЯНКОВ,

Зам. министър-председател и Министър на финансите

feedback@minfin.bg

ДО

г-н ТРАЙЧО ТРАЙКОВ,

Министър на икономиката, енергетиката и туризма

e-docs@mee.government.bg

КОПИЕ:

г-н БОЙКО БОРИСОВ, Министър-председател на Р България

GIS@GOVERNMENT.BG

КОПИЕ:

Средствата за масова информация

Защо Дянков ще намали лихвите…

… а Георги Ангелов се е объркал? “Правителството готви мерки срещу високите лихви по кредитите”. “”“Намалението” на лихвите ще е увеличение,  отбелязва иронично икономистът. Защото ЮРИБОР-ът е на ненормално ниски нива и в бъдеще може само да расте, пише той. Наистина. Но преди това лихвите по кредити ще паднат и то драстично.

Това, което предлага Дянков не е “административно регулиране на лихвите”, а просто привеждане на банкирането у нас към цивилизовани банкови практики. Още едно законово изискване банките да спазват договорите, които сами са съставили.

Не вярвате? Ето: Пламен С сключил договор с Уникредит Булбанк за кредит. В договора пише, че лихвата по кредита е едномесечен ЮРИБОР плюс надбавка. На 5.01.2008 г., когато подписал, ЮРИБОРА бил 4.294 %, а договорената надбавка 2.706 % или общо лихвата към онзи момент била 7.00 %.

Днес ЮРИБОР-ът е = 0.641 %. Ведно с фиксираната надбавка от 2.706 % Пламен би трябвало да плаща в момента 3.347 %.

Пита се, колко плаща Пламен? Трябва да питате банката. Защото тя, както и други нейни посестрими, по собствена “методология” решила, че Пламен трябва да плаща, да речем 7.8 %. Как? Защо? Ами въвела един фактор ли, компонент ли, какво ли, абе – да го наречем “леВония” – в размер на 450 базисни точки или 4.5 процентни пункта, които Пламен не може да намери в договора си. Не може, защото банката решила, че е добре клиентите й да плащат и “леВония”, но се сетила за това едва през ноември 2008 г. 

Пълната история на Пламен е публично достояние тук .

Та така, Георги, Пламен и хилядите като него първо ще започнат да плащат по 3.5 %, докато ЮРИБОР-ът е ненормално нисък, пък след това – нека им се увеличава. Поели са лихвения риск – да си го носят. Но са поели ПАЗАРНИЯ лихвен риск, отразен в индекса, а не този на банката си.

Дянков знае какво прави този път. В “леВония” има само произвол и никакъв пазар. Който милее за свободен, конкурентен пазар в България, трябва да подкрепи Дянков срещу “леВония”.

P.S. Лихвата по договора на Пламен може да се види тук, а ЮРИБОР-ът – тук

Драма с лихви: 6 стъпки към развръзката

Банки срещу клиенти. Граждани срещу банки. Томахавките са извадени.

Тази война е разбираема, но безсмислена.

Породена е едностранната и произволна промяна на лихвите по вече отпуснати кредити, която банките започнаха да практикуват през 2008 г., а през 2010 г. Народното събрание благослови тази практи със закон (Закона за потребителския кредит)

Практиката поражда три проблема:

1. Правен – договорът за кредит е извратен и не е договор, не е доброволно съгласие между две равнопоставени страни, а инструмент за принуда на банка над клиент;

2. Икономически – като не могат да сравняват офертите, клиентите не могат да изберат по-добрата. Конкуренцията е блокирана, а пазарът – счупен.

3. Регулаторен – банките са стимулирани за проциклична лихвена политика и им е дадена възможност да прехвърлят всички рискове – лихвен, пазарен, политически, оперативен – върху клиентите. Те пък са в невъзможност да оценят, камо ли да носят тези рискове. Така се подравя стабилността на банковата система.

За трайно решаване посочените проблеми са необходими следните действия:

1. Доброволни – банките да бъдат призовани да прекратят практиката на едностранна промяна на лихвите като използват само пазарни индекси като референтни лихвени проценти. Законът не им го забранява
2. Да бъде променена дефиницята на “референтен лихвен процент” в Закона за потребителския кредит (ЗПК). Дефиницията в ЗПК да възпроизведе дефиницята на референтен лихвен процент от Закона за платежните услуги и платежните инструменти, която гласи: “Референтен лихвен процент” е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия лихвен процент и който произтича от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договор за предоставяне на платежна услуга.”  (т. 28 от допълнителните разпоредби).
3. Да бъде създаден Финансов омбудсман като механизъм за бързо, евтино и безпристрастно извънсъдебно решаване на спорове между финансови институции и техните клиенти.
4. Да бъде дадена възможност на граждани и граждански организации да сезират Конституционния съд.
5. Да бъде учредена силна потребителска организация с експертен капацитет, която да представлява интересите на потребителите в хода на разработването и приемането закони и подзаконови актове в сферата на финансовите услуги.
6. Докато горното не стане – клиентите, които не разбират защо са им повишили или не са им намалили лихвата след като отново са прочели внимателно договора си – да съдят банката.

Подробности в 2 варианта:

А. Кратка позиция – 924 думи – http://www.box.com/s/7dkufyehqsl3v3qxztxo

Б. Разгърната позиция – аргументи и аналогии – 2100 думи – http://www.box.com/s/fp7qirxot4d6vvfusc7e