И след пакета “Христосков” пенсионната система ви обрича на бедност на старост

Не става дума за пенсионерите днес, дори не и за родените през 60-те години. За тях вече е късно. Става дума за всички вас, които сега започвате или сте по средата на кариерата си. Ако вие не се погрижите за “златните” си години, те ще бъдат “кални” години.

Държавата не просто няма да осигури достатъчни пенсии, тя ви пречи, дори и да поискате, да се погрижите за себе си от рано. Ето как:

  1. На “държавни” пенсии, отпускани от НОИ, могат да се радват само закрепостените български граждани;
  2. На допълнителни пенсии от частно управлявани пенсионни дружества, ще се “радват” само наивници, които смятат, че могат да напълнят каца без дъно.

Държавната пенсионна система е крепостна.

Тя ще изисква в скоро време от вас да сте “стажували” 40 години и, евентуално, на 65 г., ще ви замести 30-35 % от дохода, необходим ви за поддържане на вашия си начин на живот. И то за тези, които са се осигурявали на около средните заплати. За онези, които са получавали по-високи заплати, коефициентът на заместване на дохода може да падне и под 20 %, но със сигурност – под 30 % от предпенсионния доход. А ви трябват 80 %. Но не процентите са важни, а 40-те години крепостен стаж.

А ако съм бил пет години в затвора? Ще ми се брои ли за стаж? Но по-важно, ако съм поработил в САЩ или Япония десетина години? И желая да се върна? Държавата ми казва: “Може, но за теб няма пенсия. Няма как да събереш 40 години крепостен стаж до 65 годишна възраст.” Ето в това е провинциалния, крепостен характер на държавното социално “осигуряване”.

Какво трябва да се направи?

Да бъда задължен да се осигурявам в България разумен минимален брой години за да получа право на пенсия. Например, петнадесет или двадесет. Съответно, колкото по-малък брой години съм се осигурявал, толкова по-ниска ще е пенсията ми и обратно.

За възрастта

Държавата-закрилница се разпореди: ще работите до 65 – всички. Защото иначе – ниски пенсии. И е права държавата, че колкото по-ранно е пенсионирането, толкова по-ниска и трябва да е пенсията – нали ще я получавам по-дълго. Но коя е държавата и кой я е упълномощил да казва на всеки един от вас, че всички сте еднакви и всички можете и искате да работите на пълен работен ден до 65-ия си рожден ден?

Какво трябва да се направи?

Между възраст и размер на пенсията има връзка и тя е обратна. Само че кой може и трябва да решава и избира къде да бъда на тази крива на обратната зависимост? Защо ми се струва, че това трябва да решавам единствено аз? Държавата да бъде любезна да посочи правилата за достъп до пенсия и да не ги променя поне 30-40 години. Да каже, например, право на пълна пенсия има всеки, достигнал 65-годишна възраст. Всеки, който желае да се пенсионира по-рано, например на 62-годишна възраст, може да го направи. Но с намалена пенсия.

Тези предложения не са нови. Но “разбирачите” не искат да чуят. Те просто ви предопределят съдбата и снемат от вас товара да вземате решения за собствения си живот. Затова, ако ви е еня за вас си, наблюдавайте народните си избранници и им подскажете какво трябва и какво не трябва да подкрепят в пенсионната реформа.

Да се върнем на процентите

За пенсията. Държавната е предвидено да осигурява един под, един минимум. За останалите пари – спестявайте в пенсионни фондове. В някои задължително, в други – доброволно.

Да, но не ви казват, че средногодишната доходност на тези фондове от 2002 до 2013 г. е отрицателна? Реално отрицателна – след таксите, комисионните и инфлацията? Пенсионните фондове не могат дори да запазят вноските ви. То е като да носите вода от кладенеца в …сито.

Второ, и частните пенсионни фондове, под диктовката на държавата, са феодални. Имате задължението да внасяте в универсалните, но нямата думата, нямате избор за това как да се управляват и в какво да се инвестират вашите средства. И за 25-годишната и за 55-годишният, портфейлът от инвестиции във всяко дружество е един. Даже хлябът преди 1990 г. идваше в три разновидности – типов, “Добруджа” и бял, а бирата – в две – светло и тъмно. А парите ви – в един портфейл, който за поне 60 % от осигурените е неподходящ – нито като очаквана доходност, нито като ниво на риск. Единственото сигурно в частните пенсионни фондове са таксите и комисионните, които плащате днес. Както сполучливо определи “Капитал” – “Моите 5 % данък олигархия.”

Какво да се прави?

Питайте, ще ви се отговори.

Що де отнася до онаследяването на спестените ви в пенсионни фондове пари в случай, че Господ ви покани по-рано – ще има неприятно изненадани.

* * *

През 2011 г. доцентът Йордан Христосков поясни, че пенсионната система трябва да осигурява адекватни пенсии. Вчера министърът Йордан Христосков не направи нито едно предложение, което да доведе до адекватни пенсии поне след 20 години.

А посоката е ясна, макар пътят да не е лесен. Адекватни пенсии у нас ще има тогава и само тогава, когато индивидът бъде разкрепостен и започне да взема сам решенията си, да прави избора си и да си носи отговорността за това как ще си плаща за “златните години”. Сега си носите отговорността без право на избор. Така е при крепостничеството.

26.10.2014 г.

Димитровден