Индивидуалният фалит не е заплаха за банките

Николай Киров, 31.03.2011 10:50 (последна актуализация 31.03.2011 13:16)

Преди седмица в DarikFinance повдигнахме въпроса с индивидуалните фалити и липсата на този механизъм в българското законодателство. Днес, за да навлезем по дълбоко в темата се обърнахме към един от доказаните експерти по банково дело в България, който при това има и ясна гражданска позиция по въпроса с необходимостта от намиране на баланс между интересите на длъжниците и кредиторите. Според Любомир Христов твърдението, че “балансът между участниците на пазара трябваше да бъде променен и правото на банките да изискват задълженията към тях да бъде гарантирано от закона. Но вместо да се уравновеси, везната на отношенията длъжник – кредитор беше наклонена в полза на кредитора.” е особено вярно.

Г-н Христов, дали индивидуалният фалит е решение на проблема с лошите кредити в българската банкова система?

Режимът на индивидуален фалит е задължителен за едно съвременно общество и урежда не просто баланса на интереси между кредитор и длъжник, но и социалната справедливост и стабилност. Имам усещането, че на бъдещ режим на индивидуален фалит се възлагат прекомерни и нереалистични надежди. Първо, трябва да е ясно, че закон не може да действа с обратна сила и не това е начина за решаване на вече “лошите кредити”. Второ, там където действа режим на индивидуалния фалит, той третира необслужваните кредити по различен начин. Например, обезпечените кредити не се “опрощават”, докато необезпечените – по кредитни карти, например – могат да бъдат и изцяло отписани.

Това, което изглежда предизвиква интерес към въпроса сега са случаите на длъжници, чиито жилища банка е продала на цена по-ниска от дълга и продължава да ги гони за остатъка. Този въпрос не се решава с фалит, а в зависимост от приетия в законодателството тип на ипотечните кредити – recourse или non-recourse. В България ипотечните кредити са от типа “recourse”. Това дава право на кредитора да гони длъжника до пълно събиране на вземането. В САЩ ипотечните кредити са “non-recourse”. Банката се удовлетворява от продажба на обезпечението и няма други претинции към длъжника. Ако продажбата на обезпечението не може да погаси целия кредит, остатъкът е за сметка на банката. Обратно, ако обезпечението е продадено на по-висока цена, банката погасява дълга и връща остатъка на длъжника.

Доколко въвеждането на механизъм за индивидуален фалит представлява заплаха за стабилността на банковата система?

Не представлява заплаха. Ще представлява промяна на параметрите на средата, в която оперират банките. Ще ги принуди да обърнат по-сериозно внимание на управлението на риска си.

Дали той ще доведе до рязко покачване на лихвените нива?

Ще доведе до две неща – известно поскъпване на кредита – било чрез повишаване на лихвите или на таксите, но и ще го направи по-недостъпен. Ако банките подхождат професионално, ще го направи по-недостъпен за тези, които и без това не могат да си позволят кредит, за кандидатите за “лоши” кредити. Банките ще трябва да кредитират по-отговорно, което ще намали проблемните кредити в бъдеще. Това няма да е никак лошо.

Може ли да се говори за балон на кредитирането в България? И ако има такъв в каква степен той е балон на търсенето и в каква степен балон на предлагането?

Разбира се. Предупредих за него още през 2007 г. Като всеки балон и нашият беше балон на лесните пари – сравнително евтини и изобилни пари, влизащи през банковата система и излели се в нарастване кредитните портфейли на банките с до 60 % годишно (2006-2008). И това пред безучастния поглед на БНБ. Никой не бива да се учудва, че когато една банка увеличава броя на раздадените кредити с такава скорост, тя, най-вероятно, не гледа внимателно на кого ги дава. Единствената разлика между нашия пазар на недвижими имоти и този да речем в Ирландия, Испания или Латвия, е че при нас надуването не можа да продължи.

Кога ще се спука този балон или вече се е спукал, но поради неравнопоставена на участниците в кредитния процес са засегнати основно потребителите, а не банките?

Балонът издиша от края на 2008 г. насам. И понеже беше сравнително малък, сметката, за сега, плащат кредитополучателите, а не данъкоплатците като цяло. Редовните длъжници плащат за нередовните. Като при парното. Това в пряк текст заявява председателят на асоциацията на банките, когато казва, че нивата на лихвите по кредити зависят от “качеството на портфейла”. Перверзията у нас е в това, че плащат и редовните длъжници със стари кредити, на които банките от 2008 г. повишиха лихвите едностранно и често в противоречие с подписани вече договори за кредит. До 2010 г. това си беше откровено нарушаване на договори от страна на банката, но от месец май 2010 г. вече е законно. Такова го направи новият Закон за потребителския кредит, законът с най-силно изразен лобистки характер, приет от това Народно събрание до момента.

Любомир Христов е председател на Института на дипломираните финансови консултанти.

И ний сме дали нещо на света… и продължаваме

Но светът нехае и затова си губи времето с разследвания. Разследват се пет големи банки: UBS, Бенк ъф Америка, Ситигруп и Барклис вече са получили призовки, а немската Западна Ландесбанкен твърди, че още не е получила. Разледват ги регулаторите на САЩ, Великобритания и Япония. А ги разследват за това, че между 2006 и 2008 г. – в разгара на финансовата криза – е възможно да са манипулирали ЛИБОР-а – лондонския междубанков индекс.

ЛИБОР-ът пък е важен, защото се използва като РЕФЕРЕНТЕН ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ за кредити и други финансови продукти на обща стойност 350 трилиона долара.

Всичко това научаваме от световната преса – Файненшъл таймс от 16 март(*) и Капитал от 18 март.  Ако е вярно, някой – я кредитор, я инвеститор – ще да е платил или загубил пари, които не дължи или има да взема за продукт, индексиран към ЛИБОР-а.

А защо им е този ЛИБОР, да ги пита човек? Първо харчат пари да го изчисляват, после правят усилия да го манипулират, а накрая с парите на данъкоплатците – да ги разследват. Ами да вземат напредничавия и елегантен начин на изчисляване на РЕФЕРЕНТНИ ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ, съчинен от БНБ и благословен от родното Народно събрание в Закона за потребителския кредит. Според този закон всяка банка изчислява индекса, който й служи за референтен лихвен процент по своя рецепта. Защо й е да го манипулира като може да си го “сготви”?

Пренесен на лондонския междубанков пазар, този опит би изглеждал така: Понеже 30 банки дават ежедневно данни за изчисляване на ЛИБОР-а, ако всяка от тях си го приготвя по своя рецента, ще има по 30 ЛИБОРА за всяка валута и за всеки срок. С една дума, ще се увеличи предлагането, а също и избора и конкуренцията.

Всеки, който желае да индексира по ЛИБОРА, вместо единствен ЛИБОР (като при комуизма), ще може да си избира от 30 либорчета. Свобода и конкуренция. И няма да пилеят парите на данъкоплатците за разследвания. Ама на, не им увират главите.

(*)

http://www.ft.com/cms/s/0/52958d66-501f-11e0-9ad1-00144feab49a.html#ixzz1H4kW1aui
Banks served subpoenas in Libor case

By Brooke Masters and Patrick Jenkins in London and Justin Baer in New York

Published: March 16 2011 22:52 | Last updated: March 16 2011 22:52

Лихвите са енигма и за ядрен физик

Законът за потребителския кредит нарушава конституцията, казва Любомир Христов

Никой чужденец няма да се съгласи с условията на банките в България

Вчера (15 март 2011) бе Световният ден на потребителя, в който отново бе повдигнат въпросът доколко знаем правата си и ги отстояваме. Каква е спецификата на потреблението на банкови услуги и защо тази година денят е посветен именно на тях, попитахме Любомир Христов

в-к “Стандарт”

“СДС и БСП нямат експерти …”

“СДС и БСП нямат експерти да не дават акъл”, така казал премиерът. Като се има предвид определението на “експерт”, човек който е направил всички възможни грешки в една тясна област, ръководеното от него правителство трупа експертиза със завидна скорост.

Един Google конкуренция

Погледнах тарифата за международни телефонни разговори през Google. За разговори с телефони в САЩ и Канада – $0.00 на минута през 2011 г., а за минута разговор със Северна Корея – $0.77.

Като съобрзаим, че

* Гугъл отстъпва част от приходите на телефонната мрежа, в която е телефонният номер на който звъним и че

* САЩ са 200-годишна демокрация и конкурентна пазарна икономика, а Северна Корея – 50-годишна диктатура и непазарна икономика,

какво показва класацията на тарифите на Гугъл по страни (вземаме разговори към мобилни мрежи – и отстраняваме страни с население по-малко от 1 млн души – очевидно монополизирани пазари):

1. Северна Корея – $0.77
2. Централноафриканска република – $0.46
3. Тунис – $0.39
4. България – $0.39
5. Зимбабве – $0.33-$0.39
6. Сиера Леоне – $0.38
7. Алжир – $0.37
8. Латвия – $0.37
9. Конго – $0.35
10. Мавритания – $0.32

Ако се обадите в Европейския съюз – този извън България – ще ви струва от порядъка на $0.15-$0.25. На Балканите:

1. Сърбия – $0.09
2. Гърция – $0.17
3. Хърватия -$0.18
4. Турция – $0.18
5. Румъния – $0.21
6. Албания – $0.25
7. Босна и Херцеговина – $0.29
8. Черна Гора – $0.29
9. Македония – $0.32
10. България – $0.39

На мен ми прилича на индекс на конкурентност на пазара на гласовите мобилни услуги. Или на конкурентност на местния пазар въобще?

Бил Гейтс за … фискалния борд

Г-н Алиосман Имамов и ДПС “са поискали допълнителен анализ за отражението на мерките и тяхното прилагане върху макроикономическото развитие”, съобщава в-к Дневник. “Мерките” са т.н. “фискален борд”, т.е. няколко числово изразени ограничения за управление на публичните финанси, сред които и таван на бюджетния дефицит. Министър Дянков предлага 3 %, г-н Мартин Димитров – 1.5-2 %.

Г-н Имамов има право да задава въпроса. Скоро попаднах на отговора. Дава го Бил Гейтс.

Какво ще стане, ако има фискален борд? Ами, нищо особено. Само числата за публичните финанси ще се отдалечат още повече от истината.

Така станало в 45 от 49-те щата на САЩ, които имат ограничение за нулев бюджетен дефицит. Разликата между 0 % и което и да е друго произволно число – 1, 1.5 или 2 % – е само количествена. Та тези 45 щата все нямали дефицит, а сега имат дългове. Как става това? С гимнастики (gimmicks). Бил Гейтс ги изброява, да не го повтарям.

Но ще подчертая една – чрез отлагане плащанията за учебни заведения. Аха, в български вариант – отлагане плащанията за фирми-изпълнители на обществени поръчки. И до училищата ще стигнем.

Но да не се прехласваме пред американците. Ако си направите труда да прегледате декемврийските течения на в-к “Работническо дело” от 1969 до 1989 г., където са публикувани бюджетите на НРБ – ще забележите, че те всички са балансирани. През пролетта на 1990 г. се събудихме с $11 млрд. външен дълг.

Ето това ще стане, г-н Имамов – вие, които седите на пл “Народно събрание” № 1 няма да знаете какво става, докато един ден…

Работата на управляващото мнозинство е да определи адекватен дневен ред на държавата и да организира следването му. С фискалния “борд” то не попада в десятката.

България няма фискален проблем. Има проблем с финансовия си министър, но това е друга тема. Проблемите на България са структурни и културни. А, и продължава да се краде, май.

Branding Bulgaria – продължение

Под това название Икономедия организирала форум на 1 март. Защото “образът на една страна – как тя изглежда погледната отвън, е толкова важен, че…”. Специалистите, обаче, казват, че brand не е образ, знак, картинка, а обещание. Обещание, което се изпълнява отново и отново. Затова Мерцедесът е brand, а опелът – марка автомобили.

До подобен извод стигнал и форумът като предефинирал въпроса на това “какво да направим за да подобрим страната си” или се превърнал в “упражнение по мислене за същността на една успешна държава”.

Наскоро излязоха две книги, които, струва ми се, са от полза за това упражнение. Те могат да помогнат да определим къде се намираме, преди да решим на къде искаме да се запътим.

Едната, с автор професорът от Университета в Дюк, САЩ, Тимур Куран, разсъждава върху въпроса за ислямския закон и как той повлиял на икономическото развитие на арабския свят, по-точно – на икономическата му изостаналост. Другата, под непретенциозното заглавие “Цивилизацията: Западът и останалите” е на професора по история от Харвад, шотландецът Нейл Фергюсън. В нея той твърди, че западната цивилизация господства над света от 1500 до 2000 година поради шест “open source killer applications” (шест софтеръни програмки-убийци с отворен код).

Споменавам двете книги, защото задават двете координатни оси, в рамките на които читателят сам ще може да разположи България.

И така, по ред. Без да дава рецепти, Куран отговаря интересно на въпроса “Къде са големите и иновативни фирми в Близкия изток, къде е арабският Гугъл, Интел, Дженерал Мотърс?” Ето какво казва той: Днес бизнесът в арабския свят се води повече или по-малко въз основа на законодателство, трансплантирано от модерния свят, но

• Нивото на доверие из региона е ниско и предприятията остава малки и краткотрайни;
• Доверието е високо сред познати, но много ниско към непознати или корпорации;
• Имаме вече големи корпорации – в текстила, строителството, медиите;
• Проблем остава политическата нестабилност, която ограничава размера на инвестициите и желанието на хората да поемат рискове;
• Политическите връзки са от значение; дори хора с добри идеи и желание да поемат риск не могат, защото им липсват политически връзки и нямат достъп до кредит.

Закони? Да, но не стигат. “Убийците” на иновациите и бизнеса в арабския свят според проф. Куран са липсата на доверие, политическата нестабилност (превод на български език: ще си плати ли държавата масрафа и кога?), политическите връзки и недостъпен (или скъп) кредит.

Проф. Фергюсън от своя страна рапортува, че 8 от 10 най-големи града през 1500 г. са извън Европа, а Лондон е мръсно, пълно със зараза градче на брега на Темза. На никой не би му минало през ум тогава, че този контитент ще господства върху света през следващите 500 години. Как е станало възможно това? Чрез 6-те софтуерни иновации на средновековна Европа, а те, според професора, са:

• конкуренция;
• наука;
• върховенство на закона (не на връзките);
• медицина;
• потребителско общество;
• протестантска етика на работа.

Тези програмки не са тайна. Извън западния свят първа ги свалила и заредила Япония, през 1868 г.

Де е България на тези координати и къде искаме да бъде? Да обсъдим.

А иначе идеята на министър Младенов тъкмо София да домакинства среща на арабските ръководители с тези от бившия източен блок е чудесна и уместна. Арабските ни гости ще се чувстват у дома си.

Лихви по ипотечни кредити – челен опит в поправка на грешките

Банките не са точно безгрешни. Това е известно. Може би по-малко известно е как се поправят грешките в две страни от една и съща общност – Европейската. Става дума за България и Великобритания.

“Файненшъл таймс” съобщава, че банката Клайдесдейл в течение на 18 месеца начислявала по-малко лихва от реално дължимата на 18 000 свои клиенти с ипотечни кредити. Когато разбрала за грешката си миналия юли, банката увеличила месечните вноски на клиентите за да навакса в събирането на сумите. За някои клиенти месечната вноска се повишила с повече от 200 британски лири (над 450 лв.) на месец. Недоволните клиенти сигнализирали службата за решаване на финансови спорове – Финансовия омбудсман, който отсъдил в полза на кредитополучателите. На потребители били възстановени хиляди лири, съобщава вестника на 4 март т.г. От възникването на проблема до решението му – в този случай благоприятно за клиентите – изминали осем месеца.

Или да вземем друг случай. Британският Дейли мейл от 22 февруари т.г. съобщава, че над 300 000 клиента ще получат обратно средно по 1 600 британски лири (3 632 лв.) от своя кредитор – банката Халифакс. Кредиторът се е съгласил да върне на клиентите си общо 500 000 британски лири (1.1 млн. лв.). Причината? При отпускането на ипотечни кредити с плаваща лихва през 2004-2007 г. банката е оставила впечатление у клиентите си, че лихвата няма да нарастне с повече от 2 % над основния лихвен процент на Английската централна банка без да ги предупреди предварително. Всъщност, в края на 2008 г. този “таван” бил променен на 3 %, но клиентите не били уведомени. Някои не разбрали, че от януари 2009 г. плащали по 3 % над основната лихва на британската централна банка. Заради недуразумението, банката е влязла в споразумение с Финансовия регулатор да компенсира клиентите си, които може и да е подвела – без да признава вина.

Същото и у нас. В края на 2008 г. някои банки у нас, установили, че са сгрешили: отпуснали ипотечни кредити на свои клиенти при плаващ лихвен процент плюс надбавка. Това било по грешка. И поправили грешката си. Уникредит Булбанк, например, започнала да начислява още едно събираемо към двете по-горе. Нарекла го “премия”. “Премията”, която не фигурира в договорите на клиентите от преди м. ноември 2008, първоначално била 1 %, после 2 % докато стигне (за някои) 4.5 % на 1 април 2010 г.  Българските клиенти, по-внимателни от британските си братовчеди, още в началото на 2009 г. започнали да пишат сигнали, възражения, жалби и писма. Те имали и друго предимство пред британците: вместо един надзорен орган и един орган за извънсъдебно решаване на спорове, нашенци имали избор. И го използвали. Писали на БНБ, КЗП, МИЕТ, Омбудсмана, Европейската Комисия… Не че не получавали отговори – получавали – отговори, но не и решение. Вече 24 месеца. Ще имам грижа да докладвам, когато получат решение. А иначе, на нас Финансов омбудсман не ти трябва. Така твърдят от банковите среди.

При липса на извънсъдебно решение на спорове, възможността за съдебно решение остава.

Аналогично, през август 2008 г. банка Пиреос отпуснала потребителски кредит при EURIBOR плюс надбавка. ЕURIBOR-ът сбъркал и паднал с 4 пункта. Лихвата по кредита се повишила. Така де, грешките трябва да се поправят. Районният съд в Русе не разбрал и осъдил банката да възстанови надвзетите суми на клиента. Това съобщава в-к “24 часа”.

Има какво да научат британците. Щеше да е стабилна банковата им система, ако следваха челния български опит. Хак им е.

ПОЗДРАВИ ЗА ПОЗИЦИЯТА НА ОМБУДСМАНА

“Омбудсманът препоръча на министъра на финансите и на управителя на БНБ да предприемат действия за защита правата на потребителите на услуги, предоставяни от банките”, съобщава интернет страницата на институцията на 2 март т.г. Омбудсманът намира несъответствия в законовата уредба и най-вече в Закона за потребителския кредит, с неговата дефиниция на “референтен лихвен процент” и изискванията към “методологията” на неговото определяне. Да припомним – кредиторът може за съчинява тази “методология” (§6, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗПК). Омбудсманът намира, че “възможността да се променят едностранно договорите за кредит, без обективни критерии за условията на тези промени, поражда съмнение за противоконституционност”  и отправя препоръки към министъра на финансите и управителя на БНБ.

Г-н Пенчев е учтив и деликатен. У него се поражда, а у мен няма съмнение, че Конституцията на Р България се нарушава. ЗПК не защитава потребителя, както го изисква чл. 19-ти на Конституцията.

Първата “линия” на защита на потребителя е той да бъде равнопоставен на кредитора. Това може да е налице само при спазването на следните три критерия, взети заедно:

1. След подписване на договора за кредит (с плаваща лихва), банка НЕ РЕШАВА, а само изчислява лихвеното плащане за следващия период;
2. Клиентът трябва да е в състояние да повтори изчисленията на банката и да достигне до същия размер на лихвата, който е изчислила и банката;
3. Лихвата по кредит, ипотечен и потребителски, може да се променя само под влияние на пазарни лихвени фактори, които са ясно и предварително описани в договора за кредит.

В момента определението на “референтен лихвен процент” в ЗПК не отговаря на нито един от посочените критерии. Първо, лихвите определяни от банките се променят по решение на техния управителен орган. Второ, клиентите са поставени в обективна невъзможност да могат да повторят и изчислят лихвата си, тъй като “методологиите” на банките изброяват факторите описателно, неясно и – като правило – без да упоменават теглото на всеки фактор поотделно. И трето, освен пазарни лихвени фактори, банките включват нелихвени фактори – като промяна на регулациите на БНБ, например, – и лихвени разходи, специфични за банката. За повече подробности, вж. тук.

Така клиентите на банките са поставени в неравностойно, подчинено положение спрямо кредитора, който може и на практика променя лихвите по отпуснатите им кредити едностранно и  произволно.

За прекратяване на това АЗ ПРИЗОВАВАМ:

1. Банките в България да демонстрират уважение и зачитане на клиентите си като определят на лихвите по кредити, които удовлетворяват посочените три критерия. Законът не го забранява. Един начин това да стане е референтният лихвен процент да бъде определен като пазарен лихвен индекс, изчисляван и публикуван от организация различна от банката кредитор. Това е практиката на например на Прокредит банк и МКБ “Юнионбанк”. Пазарният лихвен индекс е един, макар и не единствен начин за определяне на “референтен лихвен процент”, който изпълнява трите посочени по-горе критерия;
2. Министърът на финансите да внесе проектозакон за промяна на ЗПК като предложи дефиниця на “референтен лихвен процент”, която удовлетворява посочените три критерия;
3. Бъдещите кредитополучатели и клиенти на банки да се информират предварително за “методологията” на определяне на лихвата и да знаят, че при кредит, взет при лихва определяне по “методология” на банката нямат средство за защита – съдебно или извънсъдебно, докато ЗПК в сегашния си вид е в сила.
4. Гражданите на Републиката да си защитават Конституцията.