Дългове и достойнство в двата края на Европа

Ирландия с нов режим за длъжниците в затруднение

Имаше финансова криза. Тя засегна и Ирландия, където трите най-големи банки заклаха “келтския тигър” и го превърнаха в послушно коте на Тройката – Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ. 

Цените на жилищата почти се преполовиха, заплатите паднаха, а безработицата скочи до 14 %. Това остави много длъжници на банки в затруднение. Повече от 120 000 са ипотечните кредити, вноските по които са просрочени с повече от 90 дена.

Ирландия отдавна има режим за банкрут на физическите лица. Както е редно, той се администрира от съда и – в Иралндия – са необходими 12 години за излизане от несъстоятелност. При масовите затрудния с кредитите правителството на Ирландия намира този режим за тромав и през 2013 г. отговаря с ново устройство за несъстоятелност на физическите лица. То ще е извънсъдебно. Ще действа чрез доброволни споразумения за преструкруриране на дълг между банки и техните изпаднали в затруднение клиенти. Банките ще бъдат “стимулирани” да участват в т.ч. и под заплахата на регулаторни действия от страна на Централната банка.

Ето някои основни характеристики на това какво ще става с ипотечните кредити в просрочие:

1. Банките не могат да продават основното жилище на длъжника;
2. В течение на период от 6 или 7 години длъжникът ще се издължава на банката според възможностите си.
3. “Възможностите” му са това, което надхвърля официалния под за жизнено необходимите ежемесечни разходи. Този под е 899 евро на човек на месец и в него не се включва вноската по заема. 
4. След 6 или 7 години стриктно изпълнение на преструктурираните и намалени задължения, длъжникът излиза от режим на несъстоятелност.
5. В случай на успешно приключване на несъстоятелността, оставащият необезпечен дълг се отписва, а оставащото задължения по ипотечен кредит продължава да се обслужва при договорените облекчени условия. 

Уточнява се, че минималната сума за житейски разходи от 899 евро на човек е препоръчителна. Може да е и по-голяма, ако например, човек се нуждае от автомобил за да ходи на работа. Тогава сумата става 1033 евро на месец. Лоркан О’Конър, директор на новооткритата Агенция за неплатежоспособност казва: “Разумният стандарт на живот не означава човек да живее в лукс. Както и не означава хората да бъдат наказвани и едва да преживяват.” Затова в минималната месечна сума на изпадналия в несъстоятелност има и категория “социално включване”, за която се предвиждат 29 евро на седмица за посещения на кино и спортни събития.

Или накратко – може и да не можеш да си плащаш дълговете, но имаш право на човешко достойнство. Който се интересува от подробности – в края на този пост.

Не можем да избегнем сравнението, нали?

Ирландия е във финансова криза, а ние в България сме финансово стабилни. Затова безработицата в Ирландия е цели 14 %, а у нас – едва 12 %. В Ирландия 120 000 длъжници са закъснели с вноските си, а у нас – само БНБ знае, но не казва. Може би защото тези хора нямат никакво значение. По мои консервативни оценки техният брой у нас е поне 100 000 души с общо 3 млрд. лв. необслужвани и преструктурирани потребителски и жилищни кредити. 

Ако си изпаднал в затруднение в Ирландия банката не може да ти продаде жилището, трябва да ти остави поне 899 евро месечно за покриването на жизнените ти нужди, в които влиза и посещението на по един футболен мач седмично. Защото си човек с достойнство.

 А у нас? Ако не си в затруднение, 

1. Банката ще те вкара – с едностранно, произволно повишаване на лихвата, например (по Закона за потребителския кредит);

Ако пък си:

2. ще ти отнеме жилището и ще те изхвърли на улицата по бързата процедура (по чл. 417 на ГПК);
3. ще продължиш да й дължиш и след като ти продаде жилището;
4. въобще няма да се интересува дали имаш с какво да живееш, камо ли пък да ходиш на мач; 
5. няма никакъв начин да намалиш дълга си след 6, 7 или 60 години.

Защото си едно нищо.

Затова пък банката ще е финансово стабилна, ще може да отчита печалби и ще раздава бонуси на избрани. 

Така е в двата края на Европа. В единия грижа на властите е елементарното човешко достойнството на длъжника, в другия – със столица София – единствената грижа на властта е портфейла на банкера. 

Ирландците са избрали своето си правителство. Никой няма вместо нас да дойде да избере нашето. Което поне да попита колко са длъжниците в затруднение? И с колко преживяват на месец?

Повече подробности:

BBC – http://bbc.in/11dtxoC
FT – http://on.ft.com/11Cj456
Irish Times – http://bit.ly/ZfAt7S
Citizens Information – http://bit.ly/ZHfB4K

Клептобанкиране в България XI – прeговор

Както писах през януари – оплескали сте я. С банките. Вместо да сте клиенти на банки, станали сте жертви на клептобанки. Клептобанкирането у нас е точно това – шарене на банките из джобовете ви без вашето знание и съгласие. Крадат ви. Крадат ви живота. Ето как.

Ани и Фани са млади, образовани и успешни дами. Ани е родена в Стара Загора, а Фани – в Ямбол. Ани работи в заподноевропейска столица, а Фани – в българската. Фани се осигурява на максималния доход у нас, а Ани още не е ударила глава в “тавана” на доходите. Ани има ипотечен кредит за 500 000 евро, а Фани – за 50 000 евро. На Ани кредита е 30-годишен с 3 % годишна лихва. Когато Фани взема своя от 50 000 евро за скромен апартамент в по-отдалечен квартал на София, тя обещава да отделя 30 % от месечния си доход за изплащането му. Това беше през 2008 г. Днес Фани трябва да плаща повече от половината от това, което изкарва, за да не я изкара банката от апартаментчето й. Ани не мисли за вноската. Тя се ожени, роди дете – французойче. Фани няма време за бащата на бъдещето си дете. Тя прекарва повече време с адвоката си.

Ето това ви струва клептобанкирането у нас – бъдещето ви. Вашeто и на вашите деца. Ако оставите нещата така. Но те са във ваши ръце. Можете да ги промените, ако желаете.

Едно на друго, клептобанкирането у нас ви струва 400 000 000 лв. годишно. (вж. http://bit.ly/XAhRcg )

А как изглежда нормалното, пазарно банкиране? То се съобразява с клиента поне по три начина (вж. http://bit.ly/14JjzjU)

1 Ясна и разбираема информация преди, по време и след сключване на договора за кредит;

2 Кредита “работи” според очакванията на потребителите, които са създали банките – без изненади и удари под кръста

3 След продажбата, потребителите не се сблъскват с наложени от банките неразумно високи бариери за смяна на продукта, смяна на банката, за подаване на жалба или искане за компенсация

Но не се ли налага у нас да се клептобанкира за запазване финансовата стабилност? Не. (вж. http://bit.ly/ZDExZF ) Няма година през последните, когато банките у нас официално да са отчели по-малко от 560 млн. лв. печалба – след всички бонуси, изплатени на шефовете им. А от клептобанкиране прибират по 400 млн. Ако клептобанкирането беше прекратено вчера, само печалбата им щеше да падне до 120-160 млн. лв.

Добре де, няма ли “нормална” банка у нас, от която клиентите да са доволни? Проблемът не е в една или друга банка, а в закона и регулатора – БНБ – който е автор на клептобанкирането у нас. Всяка банка, която поиска, може да си клептобанкира по закон. Конкретно, законът е Закона за потребителския кредит, а отровата в него е закопана в определението на “референтен лихвен процент” (вж. http://bit.ly/ZydEc5 ). Тази дефиниция осигурява неравноправното, подчинено положение на клиента на всяка банка, което се свежда до това да плаща толкова, колкото му каже банката. Дотоворът за кредит е инструмент за принуда.

От тази възможност днес не се възползват само Прокредит, МКБ Юнионбанк и Райфайзен.

Какво да очаквам, ако трябва да тегля кредит? Унижение, принуда, ограбване. По 7-те стъпки от трънливия път на клептобанкирането у нас. (вж. http://bit.ly/Z6hacd )

Но кой направи така? В крайна сметка, вашите (наречени “народни”) представители. Те пъхнаха ръцете на крадливите банки в джобовете ви. Списъкът им – поименно – можете да видите в тук http://bit.ly/Zclvtv .

Затова, за прекратяване на практиките на клептобанкиране у нас има два пътя:

Първият, трябва да изминат тези, които вече са паднали жертва на клептобанкирането. Техния път минава пред съда. Те трябва да съдят за да си възстановят надвзетото. Като Пламен Стоянов и Николай, които осъдиха Уникредит Булбанк с влезли в сила присъди. Но броят им трябва да достигне хиляди. За да разберат банките, че крадените печалби не им принадлежат.

Вторият път трябва да извървим всички ние, останалите, за да не станем и ние или децата ни жертви на клептобанки. Този път е политически. Той минава през законодателна инициатива и може да бъде прокаран от депутатството. Затова е важно дали на 12 май ще изберем отново тези, които напъхаха мръсните ръце на банките в джобовете ни. Или други. От следващото Народно събрание трябва да искаме най-малко следните 7 неща (вж. http://bit.ly/Z0CiTt ):

1. Пазарен референтен лихвен процент (вж. http://bit.ly/ZydEc5 )

2. Нов регулатор на отношенията на банките с клиенти извън БНБ (вж. http://bit.ly/ZDEbT3 )

3. Финансов омбудсман – ефективен и безпристрастен

4. Отмяна на чл. 417, т. 2 и на чл 47 от ГПК в частта за банките (вж. http://bit.ly/T7hc18 )

5. Забрана такса предсрочно погасяване на кредита след първите 12 месеца

6. Закон за индивидуалния фалит

7. Премахване пречките пред колективни искове в т.ч. срещу банки (вж. http://bit.ly/ZhGXEk ).

Това е