Промени в закона на кредита? “Много шум за нищо”

На интернет страницата на Народното събрание се мъдри апокрифен файл без реквизитите на документ. Той е озаглавен Проект за “Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит” (ЗПК), не носи дата, а вносителите му са анонимни.

За кого се отнася?

Ако този апокрифен проект се превърне в закон, той ще засегне онези, на които предстои да теглят малки, потребителски и ипотечни кредити в бъдеще. На тези, които вече са имали наивността да изтеглят кредит, остава да си търсят правата в съда, както и до сега.

Какъв ще е резултатът от промените?



Промените са малки, плахи и недостатъчни стъпки в посока защита на клиента на банките. Клиентът на банка у нас остава без европейско ниво на защита, а кредитът си остава капан.

Кои са основните промени?



Те са четири. Отнасят се до бързите кредити, лихвата, таксата “предсрочно погасяване” и обезпечението по кредита.

1. Бързите кредити.

Или още малки – до 400 лв. Тези кредити ще влязат в обхвата на ЗПК. Това е добро. Клиентите на бързи кредити ще се ползват от нивото на информираност, от което се ползват всички други заемополучатели. Не е ясно, обаче, какво от това? Дали ползващите малки кредити въобще ще четат новата преддоговорна информация, която ще трябва да им се дава? Дали изискванията на закона ще се спазват на практика, като се има предвид, че това е възложено на КЗП (за КЗП – по-долу). Не е ясно, защото вносителите не са си направили труда да дадат “Оценка на въздействието” на проекта си, както българското законодателство и цивилизованата практика го изискват.

2.  Лихвата

Най-съществената промяна е в дефиницията на “референтен лихвен процент” – това, което може да променя лихвата и месечната вноска по кредита. Според проекта този “референтен лихвен процент” “…представлява пазарно определян индекс LIBOR, EUROBOR, SOFIBOR или комбинация от тях и/ или индикатори, публикувани от БНБ и Националния статистически институт.”
(Така да написали – EUROBOR – а индексът се нарича EURIBOR, ама толкова знаят, толкова могат).

А как е в действащия ЗПК? Според него “референтен лихвен процент” е или пазарен индекс или индекс, “определян по методология” на банката-кредитор. Сегашното определение дава възможност за произволно и едностранно повишаване на лихвата, след като вече сте изтеглили кредита.

Какво ново в новото определение? Ако – и това е голямо “ако” – този проект стане закон и законът бъде и прилаган – нещо, което съвсем не е сигурно – то банките няма да могат вече произволно, само по свое усмотрение да повишават лихвата в течение на изплащане на кредита. И това е добро. Но дотук. Банките ще повишават лихвата под въздействието на всякакви “индикатори”, които публикуват БНБ или НСИ. Какви например индикатори? Валутен курс, инфлация, ниво на минималните задължителни резерви и пр. и пр.

Ако новото определение влезе в сила, методиката на “Пощенска” за определяне на това, което наричат “Прайм” ще е напълно законна. Вижте я тук? Разбрахте ли колко ще ви е лихвата? Не? Не случайно.
Защото лихвата у нас е и ще продължи да е като компютър, вързан с тел. Не разбрахте, защото никъде на запад от Драгоман лихва не се определя така. 
А как, ще попитате? Ето как я определят банкерите, обединени в Eвропейската Асоциацията на Ипотечните Кредитори: “…лихвеният процент се променя въз основа на стандартен лихвен индекс.” Точка. Стандартни лихвени индекси са EURIBOR, LIBOR, SOFIBOR и никакви други “фактори”, “индикатори” или показатели.
Какъв ще е ефекта от новата дефиниция на “референтен лихвен процент”. Той ще е следния: С лихвата по кредита банките ще могат да прехвърлят върху длъжниците освен лихвения, още и валутния, ценовия, политическия и регулаторни рискове, рискове, които нормалния клиент нито може да разбере, нито може да оцени , нито може да носи.
Така, този текст от закона ще влезе в противоречие:
Първо, с целта на самия закон – да защити потребителя и да окуражи банките към отговорно кредитиране. Защо да кредитират отговорно, като рискът остава за клиента? Как защитаваме потребителя, като неразбираемата цена е определена като неравноправна в Директивата на ЕС от 1993 г.?
Второ, противоречи на намерението на европейския законодател, изразено в Директива 2008/48/ЕС, т. 19, а именно, че клиентът получава предварително всички факти за кредита, в т.ч. и за цената му, за да вземе своето информирано решение. Как ще вземете информираното си решение като не разбирате как се формира лихвата Ви?
Трето, противоречи и на Конституцията на Р България, чл. 19, който казва, че законът трябва да защитава потребителя. Как защитава потребителя, ако издига в законово положение определени от Директива неравноправни договрни клаузи?
 Ама кой ти гледа, няма да им е за първи път на народните предствители да погазят конституцията, в която са се клели.

3. Такса предсрочно погасяване

“Кредиторът няма право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на жилищните ипотечни кредити по чл. 4, ал. 1, т.2, когато кредитът е погасен след изтичане на 1 година от усвояването му.” А ако не е изтекла първата година, таксата се ограничава до 1 % от предсрочно погасената сума. И това е добро. Защото развръзва примката около шията на длъжника и разширява избора му. Прави конкуренцията между банките възможна.
 Но ВНИМАНИЕ!  Договорите за кредит, описани в чл. 4-ти на ЗПК са ДВА ВИДА – единият е за кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, а другият – за кредит с цел придобиване на недвижим имот. Таксата предсрочно погасяване се ограничава само за пърия вид, но не и за втория.
 Не ме питайте каква е разликата. Задължително се посъветвайте с адвокат, преди сключване на договор за кредит, за да разберете от кой вид е Вашият.
Забележка. Забраната на други такси предизвиква само смях в залата и не заслужава коментар.

4. Обезпечението

Известен е феномена на “вечния длъжник” у нас – ситуация, при която кредиторът отнема и продава имота на изпаднал в невъзможност да плаща длъжник, но ако цената на продажба е по-ниска от размера на кредита, заемополучателят остава да длъжи за остатъка от сумата. Вносителите на законопроекта са си измили ръцете тук. Те предлагат кредиторът да не гони длъжника, ако продажната цена на имота не покрие напълно задължението, но само ако това е предвидено с нарочна клауза в договора за кредит. Това няма да стане. В смисъл, че ако съм банка, бих предвидил условия в договор с такава клауза, които веднага да откажат мераклията. Такива условия могат да бъдат например много по-висок лихвен процент по договор с такава клауза или пък ограничаване на кредита до, например, 50 % от цената на имота, закупуван с кредит. Ще бъде напълно разбираемо. Изобщо не е добра идея да се вземат кредити с намерението да не се връщат в пълен размер.
 Вместо да се занимава с кръпки по закони, добре е законодателят да се захване с цялостен Закон за фалита на физическите лица, с който за разграничи тези, които не искат от тези, които не могат да си обслужват кредита и да разпише точно какво се прави във втория случай. Това е направено в 24 от 28-те страни-членки на ЕС и няма нужда да се измисля топлата вода.

Кой ще следи за изпълнението на закона? Безпомощнтата КЗП!



Хубави текстове предвидил законодателя, с някои уговорки и резерви, както отбелязахме по-горе. И кой ще следи спазването им и ще ги прилага? Безпомощната КЗП. Която нито има капацитета, нито познанията в сферата на финансите. А на всичкото отговоре е била и купувана от банка, за да не прилага закона.
И ако случайно реши да го приложи, какво може да направи? Да глоби банка с до 8 000 лв. Ако 8 000 лв. ви се струват, бариера, която  ще спре банките и Ви успокоява, продължавайте да теглите кредити.
За финансовата сфера е необходим самостоятелен надзорен и регулаторен орган на търговските практики и взаимоотношения на финансови институции с клиенти с правомощия поне равни на правомощията на БНБ за пруденциален надзор.

Защо така? Каква я мислехме, а стана както обикновено



Защо толкова нескопосан проект? Защото законодателния ни процес е тип “през просото”. Без оценка за въздействието, без съгласуване с ВСИЧКИ заинтересовани страни, в т.ч. поне казионни потребителски организации, финансирани от бюджета – т.е. всички, които плащат данъци, и без публично обсъждане. Т.е. лобистки законодателен процес, при който проекти се съгласува само с банките и на тъмно. Процес, който не е нито европейски, нито цивилизован. Практикуван и от мнозинството ГЕРБ-Атака преди и от БСП-ДПС-Атака сега.
 Необходим ни е граждански политически контрол върху … народното представителство, което веднъж “избрано”, смята че е завинаги.

Advertisements