Справедливост и данъци

Министър Дянков отваря дебата за преките данъци у нас.

Всъщност, той иска да го затвори като ще предложи ставките на преките данъци у нас да могат да се променят с мнозинство от 2/3 от гласовете (Медиапул,17.04.2011) в Народното събрание. Ще рече – по-трудно. Целта е ставката от 10 % пропрционален (някои го наричат “плосък”, като така показват, че могат по-добре да превеждат, отколкото да мислят) данък върху дохода да стане по-трудно променима. А пък крайната цел – да се запазят ниските данъци у нас като стимул за растеж и забогатяване.

Ако това предложение стане закон, трябва да е ясно, че това ще бъде доброволен избор на българския данъкоплатец, изразен от неговите представители в Народното събрание. Затова заслужава българският данъкоплатец да си даде ясна сметка какво избира и защо.

Първо, ниските данъци са за предпочитане пред високите. Това изглежда очевидно. Няма “научно” определение на ниски данъци, обаче. Нисък е и 10 % и 12.5 % (Ирландия) и 16 % (Словакия) и 22 % (Естония). Т.е. въпрос на избор е.

Второ, икономистите разглеждат данъците като система и разсъждават за икономическата им ефективност, т.е. от гл. точка на това дали стимулират по-доброто и продуктивно използване на националното богатство, в т.ч. и работното време.

Трето, данъчните системи имат и морална страна. Въпрос на справедливост и обществен договор е каква да бъде данъчната система – прогресивна, пропорционална или някаква друга. Въпросът за справедливостта се отнася към сферата на моралната философия и там думата на икономистите, към които се числя и аз, не тежи повече отколкото на всички останали данъкоплатци.

Като морален разглежда въпроса за данъчното облагане в САЩ и известният (в България) Ричард Ран в колонката си “Данъчна несправедливост” (в-к “Washington Times”, 11.04.2011 г.). И стига до извода, че прогресивната данъчната система в САЩ е несправедлива, защото най-богатите 1 % от населението плащат 38 % от данъците в страната.

Да оставим САЩ и да се вгледаме в българската система, която министър Дянков ни предлага да замразим. Тя е регресивна. С други думи, колкото по-висок доход имаш, толкова по-малък процент от него плащаш като данъци. Или с още по-други думи, колкото по-малко печелиш, толкова по-малко от спечеленото постъпва в джоба ти. Дали това е справеливо или не, решават депутатите, от името на тези които са ги избрали. Така, трябва да си спомним, че тази регресивна данъчна система беше въведена у нас с гласовете на БСП. Вероятно така са поискали техните избиратели.

Но да не бъдем голословни. В началото, нека съобразим, че от това, което печелим, у дома занасяме това, което остане след плащане на данъци И осигуровки (пенсионни и здравна). Осигуровките у нас са по същество данъци. Така мисли уважаваният Красен Станчев и аз съм съгласен с него: “Съзнавам добре, че платените от мен през годините данъци “обществено осигуряване” не са предназначени за осигуряване на моите старини.” (в-к “24 часа”, 1.11.2010 г.).

Да разгледаме сега колко и какъв процент данъци плаща през 2011 г. един “работник 3-та категория”, както закона определя масовия случай:

Месечен доход бруто (лв.) 2000.00 4000.00 10000.00
Осигурителни вноски (12.9 %) -258.00 -258.00 -258.00
Здравно осигурителна вноска (3.2%) -64.00 -64.00 -64.00
Общо осигуровки (лв.) -322.00 -322.00 -322.00
Месечен доход преди облагане 1678.00 3678.00 9678.00
ДОД (10 %) -167.80 -367.80 -967.80
Месечен доход – нето (лв.) 1510.20 3310.20 8710.20
Данък и осигуронки в % от
брутния месечен доход 24.5% 17.2% 12.9%

Ето така, който получава 2 000 лв. или по-малко, плаща 24.5 % от дохода си за данъци и осигуровки, който получава 4 000 – 17.2 %, а който получава повече – по-малко.

Като съобразим, че плащаме и ДДС, ефектът само се усилва. ДДС е косвен, а не пряк данък. Дължи се върху потребените стоки и услуги. Но, както и останалите данъци, се плаща от дохода, защото няма от къде другаде. ДДС е също регресивен данък. Затова в САЩ няма такъв. А е регресивен, защото ако по-бедните харчат 100 % от месечния си доход – живеят от заплата до заплата – то по-богатите спестяват. При единна ставка от 20 %, 20 лв. от всеки сто, похарчени от бедния отиват за данък. Ако някой харчи 80 % от месечния си доход, той плаща 16 лв. на всеки сто лв. доход или 16 %.

Така е у нас. Колкото повече получаваш, толкова “по-леки” са данъците ти. Справедливо ли е или не? Въпросът ми изглежда твърде важен, за да бъде оставен за решаване на министри и депутати.

Ако желаете, обсъдете го. Няма да участвам, тъй като съм зает да пиша препоръки на младежи и девойки, които търсят доход и щастие в други страни, където данъчното облагане е несправедливо, прогресивно, но пък и публичните услуги срещу това са осезаеми.

Всъщност дебатът трябва да се обърне. Не колко да са “ниски” и “плоски” данъците, а какво искаме от държавата, как ще платим за да го получим и как ще търсим отчетност, от тези, които трябва да го предоставят.

Advertisements

EК: Бави, но не забравя

Европейската Комисия е предложила “Директива относно договорите за кредити за жилищни имоти” на Европейския парламент. Тази директива идва като “след дъжд качулка” – след като кредитните балони в няколко страни – Ирландия, Испания, Латвия, България – вече се спукаха. За сметка на това и глухите чуха, че “свободният” пазар на жилищни кредити, оставен на саморегулация*, генерира краткосрочни печалби за банките и “свободно” прехвърля цената на безотговорното кредитиране на данъкоплатците. Тридесет-четиридесет ирландски банкери заклаха келтския тигър, доведоха страната до ръба на банкрута, а сега цената плащат и немските и френските данъкоплатци. За да не се повтаря това,

Европейските депутати трябва категорично да подкрепят Директивата.

Тя цели създаване на единен, конкурентен общ европейски пазар за жилищни кредити, както и защита на потребителя и връщане на доверието в банките. С това предложената Директива запълва съществена празнина във финансовото законодателство. Докато отдавна “продавачите” на инвестиционни, застрахователни и пенсионни продукти са задължени да се уверят предварително, че продуктите са подходящи за клиента, такова задължение за жилищните кредитори до сега не съществуваше. Проектът за Директива го въвежда. От друга страна, има директива за потребителския кредит, който като размер е много по-безопасен за типичния европейски клиент, но – до сега – нямаше за жилищните. А жилищните кредити за значителен брой европейци са най-голямата финансова сделка, която ще сключат през живота си.

А лихвата?

Това, което интересува българският кредитополучател е как ще се формира лихвата по тези кредити? Както и при Директивата за потребителския кредит, и този проект не съдържа еднозначен и задължителен текст. Работа на организираните потребители ще е да направят позицията си ясна пред българските депутати, когато му дойде времето. Ето два отправни цитата от директивата:

а) “Държавите-членки имат възможността да запазят или въведат забрани за едностранната промяна на лихвения процент по кредита от страна на кредитора”

б) [Кредиторът]  “Разяснява … използваната формула за преразглеждане на лихвения процент. Кредиторът посочва също така къде може да се намери повече информация за индексите или показателите, използвани във формулата.”

Ако последната разпоредба стане закон и у нас, банките ще трябва да променят начина на определяне на лихвите. Защото единственото място, което могат да посочат на клиента за да намери той “повече информация за показателите, използвани във формулата” в момента е … протокол от бъдещо заседание на управителния съвет на банката. А това, откъдето и да го погледнеш, си е показване на среден пръст на клиента.

____

* Европейската федерация на ипотечните кредитори (EMF), в която Асоциацията на банките в България не членува. http://www.hypo.org