Да им имам проблемите на… или урок по английски за депутати

Да им имам проблемите на … испанците. Имат си банки – cajas, но и Асоциация на потребителите на банкови услуги. Та асоциацията тръгнала да съди банките за неравноправни клаузи. По-точно за клаузата “за закръгляване”. Клаузата за закръгляване в договорите за кредит в Испания казва, че когато се променя договорения “референтен лихвен процент”, банката може да закръгли индивидуалния към по-високата четвъртинка – 0.25%.

“Неравноправна клауза!”, писнала Асоциацията и осъдила банките – два пъти, на две инстанции.

Третата, Tribunal Supremo, попитала Съда на ЕС в Люксембург, “а, може ли да се съдят банките за цена”. На което съдът отговорил, “Може, може – по испанското законодателство – дори ако цената е на разбираем език…”

Какво те вълнува това, бедни ми български кредитополучателю? Ами виж как назначените и хрантутени от теб депутати (в т.ч. с пари в пликче) четат Евангелието… не, Директивата. Написали: “референтен лихвен процент” е индекс, изчисляван по “методология” на банката. Абе, аланколу, “реферирам” на български значи “препращам” към нещо външно. Да ми определяш лихвата по собствена “методология” значи да се гледаш в огледалото, да “рефлексираш”.

Та така, за да разбереш лихвата по договора си, бедни ми кредитополучателю, трябва да ти стане ясно твоята банка след 6 месеца като се погледне в огледалото, колко точно ще види, че трябва да й платиш?

Да вземем да додадем на депутатите по 200-300 лв. на месец за курс по чужд език? Да научат разликата между “референтен” и “рефлексивен”? Може пък да ни излезе по-евтино, а?

За любознателните, ето отговора на Съда в Люксембург на преюдициалното запитване на испанския Tribunal Supremo: http://www.box.com/s/jvxnqkoogkn40h5ll4m6

Лихви по кредити – защо се нарушават правата на потребителите?

из интервю на  Надежда Романова. – репортер в сайт и вестник “ТОП НОВИНИ”- регионално издание за Шумен, Разград и Търговище.

НР: Г-н Христов, как и защо кредитните институции у нас си позволяват да вдигат лихвения процент по заемите на клиентите си при първоначално подписани по-ниски стойности в договорите между двете страни, при това без да уведомят предварително клиента?

ЛХ: Нека започнем с очевидното – нормално е лихвите по кредитите да се променят в хода на изплащане на кредита – както да се покачват, така и да намаляват. Това, което се прави у нас и което не е нормално е лихвата да се повишава след сключване на договора, по причини неупоменати в договора и зависещи само и единствено от банката. Едностранното и произволно покачване на лихвата след като клиентът е хванат в капана на кредита е в нарушение на закона. По-специално на Закона за кредитните институции и на Закона за защита на потребителите, който пренася положенията на съответната европейска Директива от 1993 г. В тези актове се казва, че когато цената е неясно определена, то това е неравноправна клауза в договора. А лихвата е цената на кредита. Действително, Софийският районен съд и Русенският райнонен съд вече се произнесоха по подобни случаи и осъдиха 3 банки – Пощенска, ЦКБ и Периос – да възстановят надвзетите суми от свои клиенти.
Защо го правят? Защото разчитат, че клиентите им ще се оставят безропотно да бъдат ограбвани, защото знаят, че у нас защита на потребителя на банкови услуги на практика липсва, защото знаят, че казионните потребителски организации няма да заведат колективен иск срещу банка.

НР:  Къде са корените на проблема и кои са конкретните виновници, създали и поддържащи в България среда на безконтролни банкови измами?

ЛХ: Проблемът се корени в безотговорността на банковия регулатор – БНБ и в това, че у нас няма ефективна защита на потребителя на банкови услуги. Например, БНБ, на която законодателят е възложил да следи за спазването на Закона за кредитните институции, открито отказва да го прави по отношение на чл. 58 от Закона, с който се определя, че банката трябва да изброи ясно и изчерпателно в договора за кредит кога и по какви причини може да се променя лихвата. Разчита се на безпомощността и некомпетентността на Комисията за защита на потребителите в сферата на финансовите услуги – некомпетентност, документирана още през 2009 г. в доклад на Световната банка за България. Неотдавна Управителят на БНБ заяви в пряк текст и по най-арогантния начин, че “нито БНБ, нито КЗП” ще защитават клиентите на банки. Клиентите да си четяли дребния шрифт в договорите. В същото време в САЩ вече действа специално Бюро за защита на потребителите на финансови услуги, чиято цел е борба с “дребния шрифт”, за яснота на условията по всички видове кредити и за даване на възможност на потребителя да взема информирано решение преди да тегли кредит дали може ли да си го позволи.

НР: Г-н Христов, какви са начините клиентите на банкови услуги у нас да защитават и да се борят за правата си дадени им от Закона за кредитните институции?

ЛХ: Дълъг и трънлив е пътят на вече взелите кредит. Има няколко възможности, но всички те са бавни и скъпи.
Вече взелите кредит, чиито месечни вноски са се повишили, трябва да си прочетат още веднъж договора и да видят дали в него е описано ясно и конкретно защо и кога може да се променя лихвата по кредита им. След това да пресметнат, действително ли с толкова се е повишила лихвата и вноската им. Също както с потреблението на електричество. Ако получиш необичайно висока сметка, първо отиваш да видиш показанията на електромера, а след това каква е цената на квтч. Произведението на едното по другото трябва да даде сумата по сметката. Ако не – има проблем.
И понеже ще има проблеми след това упражнение, второто, което могат да направят пострадалите е да си намерят адвокат и да заведат дело срещу банката. Както се вижда, дори и у нас не е невъзможно да бъде осъдена банка за произвол.
Третото нещо, което би трябвало да може да стане, е група клиенти на една банка да заведат колективен иск срещу нея. Предимството на колективния иск е, че решението на съда ще бъде валидно не само за завелите делото, но и за всички клиенти на банката с идентични договори. Едно такова дело, загубено от банка, ще я накара, а и други банки, да си направят сметка дали  печалбата от откраднотото от клиентите не е по-малка от загубата на един колективен иск.
Четвъртото, което клиентите на различни банки могат да направят е да се самоорганизират в сдружение, което действително да защитава правата им. И да настояват за персонални, законодателни и институционални промени, които  да направят невъзможен произвола на банките. Така както организираното движение срещу проучванията за шистов газ доведе до резултат.
Такова сдружение би трябвало да участва в разработването и обсъждането на законопроекти по въпроса и да следи за това, институциите натоварени да следят за изпълнението на закона, които ние всички издържаме като данъкоплатци, да изпълняват функциите си.

НР:

Защо европейското право защитава повече ползвателите на банкови услуги в сравнение със законите действащи в България? /Последен пример в това отношение е осъдена на първа инстанция банка в България, но не по силата на нашия закон, а с помощта на европейското право/

ЛХ: И в България има добре написани и преведени закони. Наше – на всички граждани – задължение е да следим за тяхното спазване и да не позволяваме надзорните институции да не вършат работата, за която ги издържаме.

Като крайно средство за спазване на законите можем и трябва да се обърнем към съда.

22.01.2012

По оставките ще ги познаете

Филип Хинделбранд е… беше… шеф на швейцарската централна банка. ЦЦ е софийски вътрешен министър и вицепремиер. На 9 януари 2012 г. Филип Хинделбранд подаде оставка. ЦЦ – тцъ.

Г-жа Хинделбранд купила и продала долари през август 2011 г., докато съпругът й бил зает да девалвира швейцарския франк. В резултат, семейството спечелило около 80 000 щатски долара за три седмици.

Г-н ЦЦ купил 6 апартамента в София – сигурно за повече. Парите получил от тъща си. Със случая се занимаха комитети ли, комисии ли, вече забравих, но не е престъпление да вземеш пари на заем от роднини, нали? ЦЦ не е закононарушител. Дали тъща му е платила данъци – не се разбра. Останах с впечатление, че е намерила необходимите средства на нощното шкафче докато оправяла леглото на зет си. Но може и да греша – новината е стара и се точи прекалено дълго, докато загубя интерес. 

Г-н Хинделбранд също заяви, че не е нарушил закон или наредба. Съпругата му извършила валутната сделка без негово знание и съгласие. Това заяви самият той  на 5 януари. На 9-ти вече подаде оставка. Защо? 

Г-н Хинделбранд не успял да представи еднозначни, недвусмислени и безспорни доказателства, че не е знаел. И понеже на банкера думата тежи като злато, то имало опасност неговите колеги централни банкери и други хора вече да не му вярват. А ако банкерът загуби доверие, той не може да изпълнява длъжността си. Оставката е логична….

 … там, където за да заемаш публична позиция, е необходимо да се ползваш от доверието на тези ДО и ПОД теб. 

Ако обаче си министър в страна, където е достатъчно доверието Му (напр. да манипулираш…, пардон, организираш и следващите избори) – да няма учудени, че отвлечените ни и жестоко убити деца всъщност пият бира в Германия. Да му вярвате и благодарите! Той не е нарушил закона, само морала.

Банка, каквото сама си направи…

Като за човек – никой друг не може да й направи.

Да се говори лошо за другите е невъзпитано, а за банка въобще да се говори е лошо (у нас). И скъпо. Глобяват по Закона за кредитните институции (чл. 152а). Но текстът на закона е ясен – подлежи на санкция разпространяването на НЕВЯРНА информация, с което се уронва доброто име на банката. У нас, обаче, резултатът от този текст е: не споменавай име на банка, особено пред камера или микрофон. Такава самоцензура нямаше и във времената на в-к “Работническо дело”.

Работата с доброто име на банките е като с доброто име на девойките. Ако не си го пазиш сама и Господ не може да го опази. А банките у нас като че ли нехаят за доброто си име. Това е установил съдът през 2011 г. за три банки: Пощенска, ЦКБ и Пиреос. А дали са само те? Има данни да се съмняваме.

В случая с Пощенска, Софийски районен съд намира, че банката събрала недължими лихви в размер на 9 475.12 евро от Георги в течение на три години. Това тя направила като едностранно повишила лихвата по кредита въз основа на клаузи в договора, които съдът намерил за неравноправни и обявява за нищожни. Та ако обича, тази банка да върне открадното от клиента си. Ето решението на съда от ноември 2011 г.

Подобни са случаите и с ЦКБ и Пиреос – и те произволно и едностранно повишили или не намалили, както обещали в договора за кредит, който сами съставили, лихвата по кредитите на свои клиенти. Средствата за информация съобщиха подробности за тези случаи: за ЦКБ и за Пиреос.

Тези прецеденти са важни, защото разбиват широко разпростанявания и удобен за банките мит, а именно, че щом си подписал договора, значи си се съгласил и не можеш за спориш. Тези съдебни решения показват това, което всеки юрист знае, а то е, че не всяка хартия, озаглавена “договор” е договор. За да бъде, трябва да са налице различни признаци и един от тях е текстът на договора да е свободно договорен от равноправни страни. Наличието на неравноправни клаузи ги прави невалидни, въпреки подписите. Съдът ги обявява за нищожни и длъжникът не е обвързан с тях.

Особено интересна е практиката на Уникредит Булбанк. Тя не се затруднява да включва неравноправни клаузи в договорите си, а просто ги нарушава. Тя не просто повишила лихвата на цял клас от клиентите си. Тя направо променила начина на смятане на лихвата като въвела фактора Х, нарекла го “премия” и започнала да го повишава докато не го докарала до 4.5 % (само фактора Х). С което неоснователно прибира по 4 500 лв. годишно на всеки 50 000 евро кредит. Ако това е невярна информация, то неин източник е самата банка. Ето тук, в писмо до свой клиент нагледно и в табличен вид банката показва как лихвата до едно време се формира от две събираеми, а след това – от три.

Та банката и девойката, каквото сами си направят, с такова име и ще бъдат известни. Няма да се изненадам ако през 2012 г. има присъда и срещу Уникредит Булбанк. По-скоро ще съм изненадан ако няма.