Къде го чукаш, къде се пука

Като се провикнеш в София –>

Пенсионната възраст трябва да се премахне Оставете ме да я избера сам

25 септ 2009 г

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2009/09/25/789817_pensionnata_vuzrast_triabva_da_se_premahne/

— може и да те чуят. Но … в Канада

Канада маха възрастта за пенсия

Банкиране в джунглата и в пазарна среда

Иван Искров, управител на БНБ, 6 декември 2011 г.: “Всеки трябва да разчита на собствените си знания и предпочитания и да си отваря очите, особено за дребните букви в договорите. Не бива да очаква, че някой друг – било Комисията за защита на потребителите, било БНБ – трябва да мисли вместо него!”

“Днес (7 декември 2011 г.) Бюрото за защита на потребителите на финансови услуги (в САЩ) публикува прототип на нов, стандартизиран договор за кредитна карта (вж. тук PDF). На обикновен, говорим английски език”.

На позналите кое банкиране се осъществява в пазарна среда, се полага кредит от произволно избрана банка-хищник, оперираща в България, която събира лихви и такси колкото си иска след като ви е отпуснала кредита, независимо какво пише с малките букви и под закрилата на БНБ.

Кура-та на Финансовия Омбудсман

Поради продължаващият интерес и непомръдване на темата, публикувам отново

Написано на 10 октомври 2010 г.

 Уважаваният и ерудиран Димитри Иванов не знае как да преведе “омбудсман”. Скандинавска дума. Аз и това не знаех, като далеч не толкова ерудиран. Така, че благодаря.

Странна, чужда дума е “Омбудсман” – не е нашенска. Дразни и моето ухо. Но не е важна думата, а съдържанието. Не е рицар на доброто, казва Димитри Иванов, а паразит – синекура. “Синекура” – ще рече – безгрижен. Значи, излишен, безсмислен, прахосване на парите ни.

 За Омбудсмана – не зная. Но можем да проверим как стоят нещата с липсващ Омбудсман. Липсва Финансов омбудсман – такъв, който да решава спорове между банки, застрахователи и други и техните клиенти. У нас липсва. Иначе, в уважаващите гражданите си европейски демокрации го има.

 Какво печелим от липсата на паразита? Ако спорим с банката си, например, какво правим?

1. Жалим се на БНБ – нали надзирава банките. Оказва се, БНБ – не се меси в търговски спорове. И правилно. Един месец.
2. Оплакваме се на КЗП – ограничени правомощия – за потребителски кредит, може, за ипотечен – не. Още един месец.
3. Ако пък към ипотеката има задължителна застраховка – трябва да сезираме КФН…

    Е какво толкова, ще рече човек, за 3-4 месеца – ще се ориентирам и ще получа съдействие. Да, да, но не. Известен е случай на 19!-месечен пинг-понг мач, където клиентът играе срещу КЗП, БНБ и Министерството на икономиката… Мачът е все още без резултат.

   Сега, ако съм банка или застраховател или друга порода финансист, какво?  Клиентът ми е в ръцете. Между мен и него може да застане само съдът. И то ако не съм си платил на някое парламентарно мнозинство. А съдът е бавно и скъпо удоволствие. То такова и трябва да бъде. Следователно, колко от клиентите ми ще ме съдят? И дали ще ме осъдят? Следователно…

На практика: документирани са 30 случая, където една от по-големите банки е ощетила клиентите си с между 600 и 5 600 лв.всеки в период от 18 месеца. Така твърдят клиентите. Банката отрича. Ще отсъди съдът. Кога?

Там, където има Финансов омбудсман тези 30, а и останалите стотици, биха се обърнали към него. Той трябва да осигури бърза, ефективна и безплатно за клиента решаване на такива спорове. Не винаги ще намери, че клиентът е прав. Но затова е арбитър – да арбитрира. Така или иначе – да реши спора. Не за 19 месеца. За един или за три. Но и това не е най-голямата полза.

По-важна е предпазната му функция. Нека пак съм банка. Сега зная, че моят клиент може да потърси справедливост при Финансовия Омбудсман. Три пъти ще се замисля дали искам да ме развяват по омбудсмани.

Но ние сме народ практичен – скъпи на триците и евтини на брашното. Нека сметнем триците.

Финансов омбудсман – 1 млн. лв. бюджет. По 50 ст. на година от 2 млн. данъкоплатци. По-малко от едно кафе на година.

Няма финансов омбудсман. Консервативна оценка – 10 000 ощетени клиенти. По 300 лв. годишно – консервативно. 3 млн. лв. 

Аз ще черпя Финансовия омбудсман едно кафе годишно – за 0.80 лв. Годишно.

И ако и той стане паразит, няма да са виновни скандинавците. А ние. Които не търсим сметка какво правят тези, които издържаме с нашите си пари. Дали се наричат Омбудсман, БНБ или КЗП, не е важно.

Пенсионна система: а може да е такава

“Каква е алтернативата срещу огромния дефицит в осигурителната система, както идеен, така и финансов и на хора?” пита Стаси.

Безалтернативен и безизходен е неправилно поставеният проблем. Когато се събудим през ноември, че пари за януари няма, става безалтернативно. Затова първата работа е да се постави правилно въпросът, а той е как да се постигне устойчива пенсионна система, осигуряваща достоен пенсионен доход. Ако може – и да е справедлива, за да стимулира участие.

Дилемата, казват ни, е “ранно пенсиониране – ниски пенсии или по-късно пенсиониране – високи пенсии”. Да, но чия е дилемата? Тя не е на обществото като цяло, че да я решава държавата. Дилемата е лична, предпочитанията могат да са различни.

“Виждате ли изход?”

Да, Стаси. Ето:

Пенсионната система у нас се състои от три стъбла. Затова трябва да се гледа като цяло.

Първи стълб – Разкрепостяване. Премахва се изискването “осигурителен стаж” и се въвежда изискване за минимален период на осигурителни вноски – 15 или 20 години. Всеки, който е внасял 15 или 20 години (не задължително последователни) придобива право на пенсия. Право на пълна пенсия придобиват мъжете и жените на еднаква възраст – 63 или 65 години. Размерът на “пълната пенсия” е строго пропорционален на направените осигурителни вноски през целия живот. Всеки може да се пенсионира и по-рано, например на 60 г. възраст, но с намалена пенсия. “Категорийните” работници, които придобиват право на пенсия на по-млада възраст, могат да я получават както и всички останали – на 60, 63 или 65 годишна възраст.

Втори стълб (УПФ) – Замразяване. Който внасял – внасял. Средствата му остават по индивидуална партида до изплащането им. Отпада задължението за вноски в следващите периоди. Така се премахва несправедливостта, да съм длъжен да внасям, пък да нямам избор в какво да инвестирам – всяко дружество предлага по един портфейл и за 25- и за 55-годишните. За някои (повечето) структурата на активите е очевидно неподходяща.

Трети стълб – Разширяване. Понеже по първия стълб пенсиите очевидно ще са недостатъчни – те и сега не са – ако искам сносна пенсия – спестявам и инвестирам сам. Ето как размерът на пенсията става моя лична грижа, отговорност и решение, каквото то е по принцип. Но насреща искам пълна свобода на инвестиране. Защо само в пенсионен фонд, който отново ми предлага единствен портфейл, най-вероятно неподходящ за мен? Въвежда се режим на пенсионна сметка (не дружество). Вноските в пенсионна сметка се ползват от данъчни облекчения и, съответно, санкиции, ако ги изтегля за нужди, различни от пенсионен доход и преди навършване на 60-годишна възраст. Пенсионни сметки мога да откринам и в пенсионно дружество, но и в банка и в застрахователно дружество и при инвестиционен посредник и сам или с професионална помощ си конструирам и управлявам портфейла. Щом нося отговорността, имам свободата на вземане на решения.

Това е и е изложено поне четири пъти. Стаси, би ли искал да живееш в такава пенсионна система?

Четирите пъти:

1] 2011 – “Какво искаме от пенсионната система” http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/05/08/1086063_kakvo_iskame_ot_pensionnata_sistema/

2] 2010 – “Пенсионна реформа II: Mоже и по-добре” Предложенията за промяна в осигурителната система не отчитат свободата на личен избор http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/07/22/936425_pensionna_reforma_ii_moje_i_po-dobre/

3] 2010 – “Фалстарт на пенсионната реформа – да се готви втори дубъл” http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/02/01/851100_falstart_na_pensionnata_reforma_da_se_gotvi_vtori_dubul/

4] 2009 – “Пенсионната възраст трябва да се премахне” Оставете ме да я избера сам http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2009/09/25/789817_pensionnata_vuzrast_triabva_da_se_premahne/