Клептобанкиране в България Х – Машата Мартин Димитров

или как се стигна до тук

В епизод IX разгледахме 7-те стъпки по трънливия път на кредита, а по-рано – в “7 ИЗПЪЛНИМИ ИСКАНИЯ…” – как да се премахнат тръните по пътя. Възниква въпросът, а как се стигна до това, банковите клиенти да бъдат притискани и ограбвани? Това у нас става по закон. Тук ще припомним хрониката на един закон и една поправка. За илюстрация на общия механизъм на лобизма.

Чърчил е казал, че не искате да знаете как се правят суджуците и законите. Но трябва. А и можете, защото една законова поправка се разигра пред очите ви и не толкова отдавна.

Става дума за Закона за потребителския кредит и неговото внезапно допълнение и изменение, предложено един ден след влизането му в сила, на 13 май 2010 г. А още по-точно, става дума за едно изречение, забутано в допълнителните разпоредби на закона. Точка 6 от тези разпоредби дефинира понятието “референтен лихвен процент.” Именно въз основа на тази дефиниция всяка банка у нас може да променя лихвата след като сте сключил/а договор с нея, едностранно, произволно, неограничено, докато Ви изгони от жилището, закупено на кредит и Ви самоубие.

Ето хронологията накратко:

  • Април 2008 г. – Влиза в сила Директивата за потребителския кредит – Директива 2008/48/ЕС;
  • Септември 2009 г. – Готов е проекто закона за потребителския кредит, внесен от Министерството на икономиката, но всъщност написан в БНБ и предварително съгласуван с банките.
  • Октомври 2009 г. – Проектозаконът минава на Министерски съвет, докладван от министъра на финансите Симеон Дянков с едно изречение – в смисъл, някакви неща от Европа, трябва да ги въведем. Министър-председател: “Приема се.”
  • Ноември-декември 2009 г. – проектозаконът минава на съответните четения в Икономическата комисия, с председател Маритн Димитров.
  • Февруари 2010 г., Законът е гласуван в пленарна зала.
  • Март 2010 г. Законът за потребителския кредит е публикуван в Държавен вестник за да влезе в сила на 12 май 2010 г.

Никой по този път от не обръща внимание и не обсъжда дефиницията на референтен лихвен процент, доколкото можах да проследя в публично достъпните стегограми на Народното събрание. Вероятно и никой не разбира последиците за длъжниците, с едно изключение, но то е тема на друг разговор.

И така, да речем, че в хода на обсъжданията не е бил забелязан този “референтен лихвен процент” и неговото потенциално разоряващо влияние върху длъжниците. Човешко е. Но историята продължава.

На 9 май 2010 г., неделя, изпращам отворено писмо до членовете на Икономическата комисия, в което обръщам внимание на вредата от българската дефиниция на “референтен лихвен процент” и предлагам алтернативна дефиниция.

На 13 май 2010 г. депутатите Мартин Димитров (Синя коалиция) и Стоян Мавродиев (ГЕРБ) внасят проекто закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит и то засягащо точно “методологията” на банките за определяне на “референтен лихвен процент”.

Нямам илюзии или претенции, че съм предизвикал този проектозакон. Друго е важно. Ако до 9 май 2010 г. би могло до се твърди, че никой не е забелязъл същността и вредата от българската дефиниция на “референтен лихвен процент”, то след тази дата – вече не може.

Поправката “Димитров” се състои в три неща:

А. Банките да публикуват “методологиите” си на своите интеренет страници;

Б. Методологиите да не се изменят по време на изплащане на кредита и

В. Референтните лихвени проценти, определени по тези методологии да се отнасят както за потребителски, така и за ипотечни кредити.

Поправката “Димитров” прави образуването на лихвените проценти по-прозрачно. Но не премахва възможността банките да променят лихвите едностранно и произволно.

 “Методологиите” съм анализирал на друго място – http://bit.ly/WZyb6R .

Как точно банките могат да променят лихвите едностранно и произволно, след като са си публикували методологиите? Просто. По три начина.

Банките, като чиито главен лобист се изявява Димитров просто му се изсмяха зад гърба и вместо методологии, публикуваха тюрлюгювеч от фактори. То е като да дадеш следната рецепта за мусака на млада домакиня: Вземате кайма, картофи, мазнина и други и правите мусаката.

Първо, някои банки включиха в методологиите си “и други” фактори. Могат да си ги измислят на воля, след като са Ви отпуснали кредита и да си ги добавят.

Второ, в тюрлюгювеча няма “по колко от всеки фактор”. Т.е. факторите нямат “тегла”. Като поставят ударението върху едни и намалят влиянието на други, банките могат, без да си променят “методологията”, да осигурят движението на лихвения процент в една посока – нагоре.

Трето, в кацата с фактори ще намерите и такива, които са под контрола на самите банки – не пазарните, а техните индивидуални лихвени и не лихвени разходи.

Така, че поправката “Димитров” повиши прозрачността и циментира неравнопоставеността и подчинеността на банковия клиент. През прозрачността се вижда, че клиентът е защитен от възможността да сравнява оферти, защото още след като щракне капана на кредита, лихвата може да стане съвършено друга. Клиентът е и свободен: да плаща тогава и толкова, колкото му каже банката. И то – по закон. Без възможност за съдебна защита.

Независимо дали сте или не жертва на клептобанкиране, вашите деца – ще бъдат, ако поправката “Димитров” остане в сила.

Ето за този ефект държа отговорен бившия народен представител Мартин Димитров – че циментира неравноправието банката-клиент. Дали е действал съзнателно като маша на банковото лоби или не разбира какво е направил, няма значение. И в двата случая той не е кадърен да представлява обществения интерес и затова няма място в следващото Народно събрание.

Разбира се Мартин Димитров нямаше как да успее сам. Той получи пълна подкрепа от мнозинството на ГЕРБ. Ето списък на депутатите, подкрепили на поправката “Димитров” на първо четене. http://bit.ly/XrlHK6

 От теб пък, читателю, зависи дали ще пуснеш бюлетина, съдържаща имената на някой от изброените в списъка.

30.03.2013

GC

Advertisements

Клептобанкиране в България IХ – 7 стъпки по трънливия път на кредита

Из диалог във фейсбук: 

“- В коя банка да отиде човек, ако реши да рефинансира заема си от [банка Х] Има ли такова животно като доволен заемополучател.

-Никоя не мога да ти препоръчам, всичките са един дол!


– Това ми се струва, че е реалният проблем. Като се махнем от там къде ще идем? Ще рече, че драмата на тази банка не е частен случай.” 

Наистина, подчиняването на клиентите на банки и последващото им ограбване не е частен случай. И не е частен случай, защото за банките не следват никакви последици – те не губят, ако малтретират клиентите си… Освен, евентуално ако не започнат да губят клиентите си.

А няма последици, защото законът, недоправената регулаторна структура и регулаторът им – БНБ – ги пазят от последиците от малтретиране на клиентите им. 

Необходим ви е кредит. Какво ви предстои да преживеете? Краткият отговор е: заблуда, натиск, унижение, ограбване. Ето и 7-те стъпки по трънливия път на кредита:

  1. От коя банка? Няма как да се информирате предварително за практиките и репутацията на банките. Средствата за масова информация не споменават имена на банки под страх от солени глоби. Те са изброени в чл. 152а от Закона за кредитните институции. Щях да се занимавам повече с медиите, но …Имената на конкретни банки не се споменават и в официалните документи на БНБ и КЗП. Например, през 2012 г. КЗП намери неравнопаравни клаузи в договорите на 25 банки, но без да ги назовава. Трябва да я съдят за да измъкнат информацията от нея.  Има 25 нарушения, но не се съобщава нарушителя. Дайте си сметка за нахалството. Вие, като данъкоплатец, издържате КЗП. Тя свършава, колкото може, някаква работа. Но не ви казва резултата, за който сте си платили. То е като да платите на бръснаря, а той да откаже да ви подстриже. Което показва, че КЗП е бутафорна организация, под “шапка” и е там за заблуда на потребителите.
  2. Все пак – избирате банка-кредитор – понеже ги познавате, виждали сте рекламите им. Законът повелява да разполагате с бланковия договор и общите условия по кредита предварително. Това не винаги е така на практика. Договорът не Ви се предоставя преди да сте платили таксите за кандидатстване. С това сте възпрепятстван/а да направите сравнение на офертите на различни банки. Идеята е да бъдете подложен на натиск да подпишете договора на място, без да имате време да го обмислите. В тези случаи някое съществено условие, напр. лихвата,  внезапно се оказва по-висока от това, за което са Ви уверили предварително и устно.
    Можете да се възползвате от кредитни посредници за да ви сравнят офертите, разбира се. Даже безплатно. Защото им плащат банките. Ако искате, можете да си наемете и безплатен адвокат, защото му плаща отсрещната страна. Ваша работа.
  3. След сключване на договора лихвата и месечната Ви вноска могат да се повишат на втория, третия или който и да е следващ или предишен месец. Това става въз основа текст от допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит от 2010 г., известен като т. 6, в която се дефинира “референтен лихвен процент” – променливата част от Вашата лихва. Този референтен лихвен процент може да се определя по “методология” на банката и да се променя произволно по нейно решение.  Така правят повечето банки у нас, с изключение на три.
  4. Ако това не е по вкуса Ви, може да поискате да подадате жалба. Първо – в банката-кредитор. Вероятността да получите удовлетворително решение клони към нула, защото банката знае, че тя ви краде по закон, а БНБ я пази от клиентите.
    Преминавате към жалване към органите, които се сетите. Най-често това са КЗП и БНБ. Още преди това да Ви отнеме 2 години, трябва да сте наясно, че отговори от тези институции ще получите, но не  и решение. Добре е да последвате стандартния им съвет. “Нямаме правомощия да се месим в индивидуални спорове и, ако смятате, че правата Ви са нарушени, обърнете се към съда”.
  5. Независимо, че договорът Ви е типов и във Вашето положение са още стотици, ако не хиляди клиенти на банката, пред завеждането на колективен иск в съда е блокирано. Блокажът идва от неясното изискване да демонстрирате финансова възможност да понесете разходите по делото, които няма как да знаете дори приблизително, защото ги определя съдът, след завеждане на делото. А един спечелен колективен иск би принудил банката да промени поведението си спрямо всички свои клиенти.
  6.  Накрая, ако случайно решите да спрете обслужване на кредита, защото смятате, че не дължите парите, които банката ви събира – ще се сблъскате с чл. 417, т.2 от Гражданския процесуален кодекс, според който член банката може да се снабди с изпълнителен лист срещу Вас по бързата процедура, без дори да знаете, а и без да дължите сумата, за която претендира банката.
  7. Ако вземете кредит от действаща в България клептобанка, губите контрол над бюджета си, можете да загубите жилището си, но не можете да загубите дълга си. Той най-много да се увеличи с всякакви такси и да си го носите да гроб, че даже да го завещаете на зецата си.

 Ето това са 7-те стъпки по трънливия път на кредита у нас. Който се е убол знае.


Клептобанкиране в България VIII – А как трябва?

Това, което определям като клептобанкиране в тази серия публикации, то българско явление ли е? Нали банките у нас са, божем, европейски, повечето?

Не е ли клептобанкирането нормално третиране на клиентите на банки в Европа? 

Не е. Нормалните банкови практики на зачитане клиентите на банки в Европа и по света имат 6 измерения. Ще изброя само 3-те, които ми изглеждат основни. Другите три са въпрос на висш пилотаж, за тях – по-късно.

1. Клиентите получават съществената информация за условията на кредита предварително. Информацията е разбираема и ясна. Клиентите са информирани в нужната степен и по подходящ начин преди, по време и след сключване на договора.

Например: На клиентите по кредити с плаваща лихва е обяснено предварително и писмено, кога и при какви условия лихвата по техния кредит може да се промени.

2. На клиентите се продават продукти, които “работят” според очакванията на потребителите, които банките са създали у тях, а услугите са на приемливо ниво и също съответстват на създадените у клиента очаквания

Например: Клиентите на кредити в швейцарски франкове имат опита, който им е бил подсказан от банката-кредитор при отпускане на кредита. Те са предупредени, че вноските им може да се повишат в непредсказуем размер, ако франкът поскъпне. 

3. След продажбата, потребителите не се сблъскват с наложени от банките неразумно високи бариери за смяна на продукта, смяна на банката, за подаване на жалба или искане за компенсация.

Например: При неяснота или спор, клиентът контактува с банката, и получава своевременен, обоснован и разбираем отговор на въпроса си. Ако не получи такъв, клиентът знае към кой арбитър на се обърне, и от там получава бързо, ясно и окончателно решение.

Не са ли много общи, абстрактни и трудно приложими тези “стандарти”? Да, общи са. В това е силата им. Това са крайни резултати, които клиентите на банки трябва да получат. Това е описание на параметрите на техния опит и преживявания, които може и трябва да получат, докато са клиенти на банката.

Изпълнението на тези стандарти се налага от регулатор за поведението на банките спрямо клиенти. Банките са свободни да организират работата си така както намерят за добре, но трябва да демонстрират пред регулатора, че практиките им водят до спазването на тези стандарти. Това е – англосаксонски опит, толкова непознаван и ненавиждан у нас, но валиден в … Южноафриканската република. Нарича се накратко TCF – Treat the Customer Fairly – отнясай се почтено към клиента.

Ха да видим какъв е Вашият опит и Вашите преживявания. Моля отговорете на следните въпроси.

  1. Клиент съм на банка:…….
  2. Имам потребителски [да, не] или ипотечен [да, не] кредит
  3. Моята банка винаги ме е уведомявала своевременно за всички промени и никога не съм бил изненадван [да, не]
  4. Вноските ми за погасяване на кредита и таксите са точно такива, каквито ми обясниха в банката, че ще бъдат [да, не]
  5. Нямам никакъв проблем или съществен разход да рефинансирам кредита си, когато намеря по-добро предложение от друга банка, [да, не]

Ще обобщя и публикувам вашите отговори, получени до 31 март 2013 г. на адрес: Lubomir.Christoff@gmail.com. Така ще разберем дали ги настигаме южноафриканците.


Кой свали Борисов? Дянков! или “Добро утро, Кристалина.”

България е имала и по-малко образовани финансови министри. Но никога не е имала по-некомпетенен от Симеон Дянков. Цената на Дянков ще плащаме през следващите десет години, така както той офука резерв, натрупан през предишните осем. 

Ето го най-новото доказателсто – Вземането на 1 млрд. в заем ще … катурне борда с това, че всяка година след това ще се плащат по… 30 млн. лв. лихви, казва бившият министър с три оставки. Това е сметка на дребен бакалин. А 800 млн. лв., които току- що той взе назаем и милиарди други преди това – те са “дясна” политика на Дянков. Прав е обаче в едно: не е добра идея да се взема заем за да се плащат пенсии. Нищо лошо в пенсиите, но нито за държавата, нито за една фирма никога не е било добра идея да се яде на заем. Виж, да се инвестира за доход е друго нещо.

Цената на Дянков е депресията, в която тласна икономиката на България през 2009 г. И въпреки славата му, че е намалил бюджетния дефицит, което е статистически факт, политиката му не беше дясна, а лява, та чак левашка. Това е така защото наблегна на повишаване на бюджетните приходи, след като не можа да овладее бюджетните разходи. Това се вижда от всякакви “дребни данъчета” като данък върху застрахователните премии, данък върху лихвите и пр., както и от рекетьорското събиране на приходи,  недоразплащане с фирмите за завършени обществени и общински поръчки от 2009 г. та до днес. 

Тази левашка политика се стовари като чук върху бизнеса, но не беше само тя. Същият чук стовариха и банките като изтегляха по около 1 млрд. евро от икономиката за всяка от годините 2010-2012.  

Е, как очаквате бизнеса да запазва работни места, камо ли да ги увеличава, под едновременните удари на два финансови чука? За Дянков макроикономическата диагноза на България е все още неясна. Но тя беше ясна за паркетчията, когото наех да ми нареди паркета през пролетта на 2010 г. “Дойде Бойко и скри парите”, отсече той.

Дългата история на икономиките, преживели многократно бизнес цикъла, показва, че от криза се излиза със стимули – или фискални или парични. Обратното, затягането на бюджетната политика и намаляването на парите води до депресия, безработица, разрушаване на производствен капацитет.

Затова най-голямата грижа на политиците и в САЩ и в Европа беше да избегнат опасността от депресия. Защото от депресия се излиза или с война (Втората световна) или не се знае кога (Япония 1990 г. та до ден днешен).

Посочих възможността за избягване на депресия у нас на 10 юни 2009 г., когато в материал, предоставен на тогава президента Първанов написах: “Въпросът е как страната да преодолее кризисната ситуация, в която се намира и да преструктурира и настрои икономиката си за устойчив растеж в средносрочен план. … Ще приведем аргументи, че споразумение с МВФ е въпрос на управление на рисковете и че “цената” на временно официално финансиране от МВФ е по-малка от “разходите” за приспособяване на икономиката без такова финансиране.”

Затова, когато днес, почти четири години и 400 000 загубени работни места по-късно, европейският комисар Кристалина Георгиева оценява, че страната има известен капацитет да вземе заем, а някои “леви финансисти” се застъпват за същото, мога само да отговоря: “Добро утро, Кристалина.” Защото не е все едно дали ще вземеш заем за да предотвратиш катастрофа или след като си закарал колата в канавката.

Депресията не е научна абстракция. Тя е безработица, беднотия, липса на перспектива и хора на улицата. Обицата от Дянков трябва да бъде:  отговорността на икономическата политика на държавата не е просто и само за числа и рейтинги, а за перспективата на хората.

11.03.2013 

GC


Банкерът Вътев – гузен, негонен бяга

Моят бивш колега и приятел Стилян Вътев казал за Investor.bg, че “…всеки може да прецени съобразно нуждите и възможностите дали да тегли кредит или не.”

Точно в това е проблемът, че не може. В страната на клептобанкирането, където всяка банка променя лихвите по ВЕЧЕ ОТПУСНАТИ кредити едностранно, изненадващо и произволно и в нарушение на договора, който сама е написала, никакъв клиент не може да си направи никаква преценка, дори и да е с диплома на ядрен физик.

Клиентите на банките искат нещо много просто: да не бъдат лъгани, да не бъдат крадени и банките да си спазват договорите, които са подписали. А те не го правят. Това го казват районните и градски съдилища из страната.

Не можел бил моят приятел Стилян да отпуска кредити при Юрибор+. Неговите аргументи са банково-технически. Въпросът за юрибора отдавна е излязъл от сферата на техниките и е станал договорно- правен. Вътев може и да не може, но пък Хампарцумян може и то отдавна. Ето, в “Договор за банков кредит № TR70990ХХХ от хх.хх.2007 г.” пише черно на бяло – кредитът се отпуска при Базисен лихвен процент равен на едномесечен Юрибор и 1.741 % надбавка.

Само дето банката не си спазва договора. Нищо, съдът ще постанови.

Може да имаме много претенции към съдебната система и особено към върховете й. Но районните съдълища изпълняват точно функцията си в пазарна среда. А тя е да налагат изпълнението на договорите така, както са сключени, независимо от това на коя от страните договорът може да е станал неизгоден. И без неравноправните клаузи, моля.

Иначе моят приятел Стилян си слепва едно сламено човече, че хората роптаели срещу високи лихви и си го прави на пух и прах.

Не, хората искат да не бъдат лъгани, да не бъдат крадени и да държат съдбата, жилището и семейния си бюджет в свои ръце. Това искат, полага им се и ще го постигнат.


Клептобанкиране в България VII – За нов регулатор

За изкореняване на клептобанкирането у нас не е достатъчно да се напишат нови закони. Необходимо е учредяване на нов ефективен регулатор извън БНБ. Той ще регулира поведението на банките и другите финансови институции спрямо техните клиенти. Той ще може да пише правила и стандарти за това как да бъдат третирани клиентите и да налага изпълнението им, в това число и със смислени финансови санкции. Той ще опише и забрани подвеждащи и измамни практики.

Най-ясно може да се илюстрира функцията на този регулатор с примера за ипотечните кредити в швейцарски франкове. Около 2 000 души, главно клиенти на Пощенска банка, са изтеглили кредити в швейцарски франкове през 2007-2008 г. при курс около 1.25 лв. за франк. Днес курсът е 1.58-1.61 лв. за франк, а техните задължения и вноски са нараснали с 30-40 %. Не стига това, ами банката им увеличила и лихвата – едностранно и произволно. Това напълно объркало семейните им бюджети.

Аз не виждам нищо незаконно в кредитите в швейцарски франкове. Това, разбира се, не означава, че потърпевшите не могат или не трябва да търсят своето право. Не съм юрист и не познавам в необходимата дълбочина закона. Въпросът е в това, че клиентите на тази клептобанка трябва да докажат в съда нарушаване на закон, за да получат компенсация.

Дори и да съм прав, че няма нарушаване на закон, не твърдя, че няма нищо нередно с кредитите в швейцарски франкове. Има и то на две нива. На първо отпуснатите кредити в швейцарски франкове са ясен случай на misselling – или “абортирала продажба”. Абортирали продажби на финансови продукти са налице, когато на клиент е продаден продукт, от който той няма нужда или който не е подходящ за него или който е явно по-скъп от преобладаващите цени на пазара. Швейцарските франкове са очевиден случай на misselling – подвеждане на клиенти да купят нещо, което не е в техен най-добър интерес.

Нека всеки сам за себе си спомни точно кое е наклонило везните да реши да тегли кредит в швейцарски франкове и дали е имало елемент на заблуда и подвеждане от страна на банката. Това, което е очевидно неподходящо в случая е валутният риск. Едно нормално домакинство няма нито ресурса, нито знанията да носи валутен риск. А всеки, теглил кредит в швейцарски франк, който не получава заплата във франкове носи точно този риск. Това клиентите го знаят от опит.

Така стигаме до второто ниво на нередност. Клиентите може да го знаят от опит, но ръководството на Пощенска и в частност тогавашния изпълнителен директор Асен Ягодин, го знае отнапред. През 2007 г. той дава интервю, в което ясно и аргументирано предупреждава да не се полъгваме по ниските лихви на… йените, защото те не оправдават валутния риск. Между йените и швейцарските фракове разлика няма – все за валутен риск иде реч. Следователно Асен Ягодин е разпоредил продажбата на кредити в швейцарски франкове на клиенти на Пощенска с ясното предварително съзнание, че те могат да избухнат в ръцете им. Той съзнателно им е продавал не просто неподходящ, а отровен продукт. Т.е. бил е очевидно недобросъвестен търговец. За тази му заслуга сега същият човек – вероятно по същия начин – води уверено делата на държавната Българска банка за развитие.

Какво е отношението на БНБ по този въпрос? Положително. БНБ, не без гордост, споменава, че кредити в швейцарски франкове имат само около 2000 души. Те системна заплаха за банковия сектор не представляват. Да мрат. Не е казано точно така, но това следва.

Какво става в страни, в които има регулатор на поведението на банките? Ето какво: Capital One е средна американска банка, но голям играч на пазара на кредитните карти. Установило се, че като предлагала кредитни карти на нови клиенти по телефона, банката “оказвала натиск или подвеждала” клиентите да купуват и плащат и допълнителни продукти като “защита на личните данни, застраховки при неплащане и пр.”. Кой установил? CFPB – Бюрото за защита на потребителите на финансови продукти – точно такъв регулатор, какъвто е необходим и у нас. И какво направил регулатора? Не е казал “ами да са си отваряли очите” а е глобил банката 210 милиона долара, от които – 150 милиона да върне на клиентите, а 60 милиона – глоба, че друг път така да не прави. Какво е постигнато? Клиентите са компенсирани, а на Capital One и другите банки е даден сигнал, че с измами не могат да печелят.

Ако имаше такъв регулатор и у нас, той щеше да разследва Пощенска за misselling – абортирали продажби, и ако намери такива, да разпореди компенсиране на клиентите.

Ето това е необходимо да стане у нас, а не “прозрачност на лихви, методологии и оценки”, както искат някои протестиращи. Те не само не знаят какво точно искат, но и не могат да разберат кога точно е изпълнено. Лихвите, в частност, са си много прозрачни и през прозрачността им се вижда, че банките бъркат в джобовете на клиента на пълно законно основание.

Да искат Нов Потребителски Регулатор, ефективен и с правомощия. Само така ще имат гаранция, че “лихви, методики, оценки” не са подвеждащи, заблуждаващи и измамни.

Как да не се изроди в бездействаща бюрокрация този регулатор и да не бъде превзет от банките както е превзета БНБ? Има си начини. Като стигнем до там, ще ви ги подскажа.


Клептобанкиране в България VI – Колективно лечение?

* Колективният иск е мощен инструмент за дисциплиниране на търговци-крадци, каквито са банките у нас. Той уж е уреден в ГПК, но така, че е притъпен – да не може да се използва. Протестиращите клиенти на банки с право включват в исканията си падане на бариерите пред воденето на колективни искове срещу банки. Защо? Ще научите тук.

 

Банките у нас масово бъркат в джобовете на клиентите си – без тяхното знание и съгласие. Това те правят с помощта на изречения в общите си условия по кредити. Кой казва? Казва го Комисията за (божем) защита на потребителите. През 2010 г. тя установява 31 (тридесет и една) неравноправни клаузи в договори за кредити. През 2012 г. тя ПАК установява, че 25 (двадасет и пет) банки използват неравноправни клаузи в договорите за кредит. И дотам.

Неравноправните клаузи падат в съда – той ги обявява за нищожни, т.е. не пораждащи задължения за страните. Или по-просто – длъжникът не дължи, банката, ако обича, да му върне откраднатото. Както върна на Пламен Стоянов 4677.78 лв. Да де, ама на Пламен. А на останалите?

За «останалите» съществуват т.н. колективни искове. Те са уредени и недоуредени в Гражданския процесуален кодекс.

Спечелването на колективен иск от всички клиенти на една банка с идентични неравноправни и затова нищожни клаузи в договорите би довело до това, банката да им върне парите и да престане да им надписва лихвите и таксите. На всички заедно и едновременно.

За разлика от индивидуалния иск, когато дори и спечелен, се отнася само и единствено за един Пламен.

За сега няма заведен такъв колективен иск срещу банка у нас. Защо ли? По две причини: Засегнатите не искат и не могат.

Не искат, защото не вярват в безпристрастността на съда, защото се опасяват, че когато техният иск попадне в един състав, “другата страна” може лесно да му повляе. Това е лошо. Недоверието в съда, обаче, се решава с други инструменти – политически, а не с неползване на средства за защита. Но засегнатите си знаят най-добре. Аз не им давам акъл.

Но и да искат няма лесно да могат. Ще се изправят пред бариери. Една от бариерите са таксите за колективни искове. Те са големи (в случаите с банки – и огромни), защото се определят като процент от сумата по иска. Друга бариера е необходимостта ищците да докажат “финансова способност” да покрият разноските. Колко пари им трябват за това? Не могат да знаят. Съдът ще определи когато и ако допусне иска. Трета бариера е кой може да е ищец. Нови организации не могат, само казионни, минали през ситото на две министрества – това на правосъдието и икономиката – с куп възможности за субективна преценка по пътя. Може да има и други.

Защо е важно да паднат тези бариери в бъдеще?

Защото инструментът на “колективните искове” има значение не само за възстановяване на правото и парите на клиентите, а и като възпиращо банките средство. Банките знаят, че колективния иск е прах в очите. При наличието на взет в плен и неутрализиран регулатор – БНБ и друг, импотентен, който се самозадоволява с “установяване” – КЗП, банките знаят, че “дори и да не е законно, те могат”. Могат да крадат, защото за тях няма да има последици.

Я ако дамоклевия меч на колективния иск висеше реално над главите им? Първо, кражбите щяха да имат само краткострочен ефект за тях – ще трябва да връщат парите скоро, скоро. Второ, всички ще научат и клиентите им ще се оттеглят. Така, гонейки собствения си интерес, банките биха се въздържали от нелоялни практики и неравноправни клаузи в договорите за кредит.

Ето в това е смисъла да паднат бариерите за колективни искове срещу банки – за да знаят, че “не могат” да шарят из джобовете и сметките на клиентите си, поне не безнаказано.

Ето затова, с право, протестиращите включват в пакета от исканията си и това, да паднат бариерите пред колективните искове.

Въпросът е юридически, нека юристите формулират по-точно бариерите и да излезат с конкретни предложения за премахването им. Аз посочих само смисъла на колективния иск.