7 ИЗПЪЛНИМИ ИСКАНИЯ ЗА ЗАЩИТА НА БАНКОВИЯ КЛИЕНТ

СЕДЕМ Е минималният набор искания за слагане край на НА БАНКОВОТО РОБСТВО в БЪЛГАРИЯ.

Изпълними ли са тези искания?

Всъщност стои точно обратният въпрос – защо тези искания, които съответстват на пазарни механизми в банковото дело, които отговарят на буквата и духа на европейските директиви и добрите практики в Европа и другия развит свят, да не са изпълними и в България? 

Следва списъкът от 7 искания с кратка мотивировка:

1. Изменение на Закона за потребителския кредит. Промяна в дефиницията на “референтен лихвен процент”. Ефект – да бъде забранено на банките да променят едностранно и произволно лихвите по вече отпуснати кредити;

Едностранната промяна на лихвите след отпускане на заемите е забранена в Румъния, Словения, Чехия и други страни в Европа – членуващи и нечленуващи в еврозоната. Предлагаме следната дефиниция за “референтен лихвен процент”, която не допуска едностранна промяна на лихвите. Тя е взета от чешкия закон. Защо у нас да не може?

Дефиницията на референтен лихвен процент от Закона за потребителския кредит трябва да гласи: «”Референтен лихвен процент” е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия лихвен процент, който произтича от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договор за кредит и върху който нито една от страните не може да влияе.»

2. Учредяване на ефективен регулаторен орган извън БНБ за регулиране на поведението на банките и другите финансови институции спрямо техните клиенти. Ефект: Стриктно прилагане на ясни регулаторни правила за поведение на финансовите институции спрямо клиенти. Забрана на подвеждащи и измамни практики. Възпиращи парични санкции – до 50 % от печалбата на банката за предходната година. 

Подобен надзорен орган под името FCA – Financial Conduct Authority  – регулиращ поведението на банките и другите финансови институции спрямо техните клиенти, започва да действа във Великобритания от тази година. FCA е регулаторна структура извън Бенк ъф Ингланд, централната банка на Великобритания. Защо във Великобритания  да може, а у нас – не. Не е ли пазарен финансовия сектор във Великобритания? 

3. Закон за Финансов Омбудсман – орган за извънсъдебно решаване на спорове между банки и други финансови институции и техните клиенти. Ефект: бързо (до 3 месеца), окончателно и безплатно за клиентите решаване на спорове извън съда с възможност за парично компенсиране на клиентите.

Финансови омбудсмани действат в 24 страни-членки на ЕС. В Германия са 9 (девет) – поради федералния характер на държавата. Всички те са обединени в европейска мрежа FIN-NET. Няма институция у нас, която да изпълнява условията за членство във FIN-NET. България член ли е на ЕС? Българите граждани ли са на ЕС, ако се ползват с по-малка степен на защита от другите европейци?

4. Отмяна на чл. 417, т. 2 от ГПК в частта му за банките. Банките да не могат да продават имотите на хората по извлечение от своите счетоводни сметки, които често са неверни и съдържат недължими от клиентите суми.

Чл. 417, т.2 от ГПК позовлява на банките да се снабдят с изпълнителен лист и да изгонят длъжник от имота му въз основа на «извлечение от счетоводните книги» на банката. Банките показаха, че по счетоводните им книги се водят суми, които не са дължими. Например Уникредит Булбанк трябваше да върне на Пламен Стоянов сумата от 4677.78 лв., която водела по книгите си като дълг на Пламен, ама всъщност той не ги дължал – така отсъди съдът. В редица други случаи същата и други банки са връщали по споразумение надвзети поради “техническа грешка” суми на длъжници. Затова банките са загубили право да събират дългове по бързата процедура. Счетоводните им книги се оказват неверни и никой не ги надзирава за това, независимо от обратните твърдения. От банките трябва да се иска да доказват вземанията си в съда по общия ред като всички търговци. Така те ще бъдат много внимателни, първо, на кого дават кредит и второ, да не допускат «технически» грешки в счетоводните си записи. Днес на практика чл. 417, т. 2 от ГПК лишава гражданите-длъжници от справедлив съдебен процес, защото на тях често не им се и казва, че банката ги съди. Имат ли право българските граждани на справедлив съдебен процес? Защо да нямат?

5. Забрана на такса «предсрочно погасяване» СЛЕД първите 12 месеца обслужване на кредита. Ефект: възможност на клиентите за рефинансиране при по-изгодни условия и стимулиране на конкуренцията между банките.

Таксата предсрочно погасяване, достигаща до 5 % от общия размер на кредита е ключалката на капана за клиентите. Понеже отърваването от банка-крадец е скъпо, банките могат едностранно и изненадващо да повишават лихви и такси.  От друга страна, банката финансира кредитите с депозити или други заеми – най-вече краткосрочни, с падеж до една година. Т.е. за първата година на обслужване на кредита банката е сключила договор със свой кредитор или вложител и е поела разходи. Ако заемател въпрне предстрочно заема си в рамките на 12 месеца, банката няма да получи лихвата от заема, на която е разчитала, но все още ще е длъжна да плати лихвата по депозита, т.е. ще влезе в загуба. Това не е редно. Но то важи само за първите 12 месеца от обслужване на заема. След това банката трябва да привлече нови депозити или да поднови старите, което може да направи по лихва, определена от нея и да не влиза в загуби. Кое точно не може? Банките да се конкурират ли?

6. Закон за несъстоятелността на физическите лица, с който да се разграничат тези, които не искат да обслужват дълговете си, от тези, които наистина не могат. Да даде шанс на последните за ново начало.

Такива съществуват или се обсъждат в момента в 24 от 27-те страни-членки на ЕС. Защо не и в България?

7. Премахване на пречките пред индивиди и неправителствени организации да завеждат колективни искове срещу банки.

Колективните искове са мощно средство за регулиране на банковите практики от страна на съда. Когато съдът намери, че клиентите са в правото си, то осъдената банка е задължена да приложи присъдата към всички свои клиенти. Обратно, когато се намери, че клиентът няма основание за спор, това създава яснота за клиентите и сигурност за банките. Колективните искове са уредени в ГПК, но така, че до сега няма нито един колективен иск заведен срещу банка. Защо? Защото има пречки. Какви? Г-жа Маринела Ашикова знае. Какво искаме? Да отпаднат пречките и законът да се прилага, а не да седи в чекмеджето. Какво пречи?

25.02.2013 г.

GC

Клептобанкиране в България – причинители, диагноза и лечение V

Днес, 24.02.2013 г. хиляди са на улицата. Те скандират “Извадете, ако обичате, мръсните си ръце от джобовете ни”.  С ненаситни ръце в джобовете ни шарят монополи – електоснабдителни, водоснабдителни, топлофикационни. Но и банки. Банките извличат ежегодно 400 млн. лв. от джобовете на клиентите извън договорените плащания – без тяхното знание и предварително съгласие. Техните ръце са напъхани в нашите джобове с любезното (вероятно не безплатно) съдействие и на депутатите от мнозинството – на ГЕРБ, а по отношение на банките, с техния знаменосец – Мартин Димитров.

Но, ще попитате, не е ли необходимо клептобанкирането за запазване стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите?

Категорично не. В резултат на клептобанкиране у нас се отнемат 400 млн. лв. годишно от кредитополучатели. Официално отчетената печалба на банките за 2012 г. възлиза на 567 млн. лв. , дори и след отчетена загуба за последния месец на годината. Т.е. прекратяване практиките на клептобанкиране просто ще свие печалбите им, без да засегне капитала им, а още по-малко депозитите на техните вложители. Който защитава клептобанкирането, защитава печалбите на банките, следоватлено интересите на акционерите и управляващите, а не на вложителите в банките. Защитата на вложителите е осигурена, когато банките са платежоспособни и ликвидни. Не е необходимо в допълнение, да им бъдат гарантирани и печалбите.

Но аз нямам кредит и не съм ощетен.

Помислете пак. Плащате всички: “Катаджия, изкарвал до 1000 лв. на смяна от подкупи: Сори! Имам кредит!” http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1364575 

Успех и мирната.

Клептобанкиране в България – причинители, диагноза и лечение IV

Миналата неделя обещах да разсиквам “как се стигна до тук” – до това законът да регламентира едностранната промяна на лихвата след отпускане на кредита, или накратко – да узаконява кражбата. Ако някой наистина се интересува от това, да пита, ще му обясня.

Вместо това тази неделя ще погледна на въпроса какво е “лечението” за клептобанкирането. В-к “Капитал” ме провокира. Той започва с любимата за отвличане на вниманието мантра за “прозрачността” на лихвите.

Проблемът не е в прозрачността, а в НЕРАВНОПОСТЕВЕНОСТТА между банка и клиент, когато банката произволно и едностранно може да променя лихвата след отпускане на кредита.

Статията след това се разпростира нашироко върху това ще се интересува ли българинът от кредити с фиксирани лихви, които са “по-скъпи” и удобно ли им е на банките да ги предлагат. Което въобще не е въпросът, тъй като българинът ще си реши сам, стига да му даде възможност да избира между кредити с фиксирани и с плаващи лихви – но по цивилизован стандарт.

Защо проблемът не е в прозрачността? Въпросът с прозрачността е решен още през 2010 г., когато банките си публикуваха “методологиите”. Миналата неделя (вж. част III на “Клептобанкирането…”) показах как методологии с използване на БЛП – банков или базов лихвен процент – позволяват на банките да променят едностранно, произволно, без предватителното знание и съгласие на клиента лихвите по вече отпуснати кредити, т.е. когато капанът е щракнал. И методологиите са прозрачни, и лихвите са прозрачни и през прозрачността се вижда, че клиентът е напълно защитен от необходимостта да сравнява и избира лихвени проценти на банките, той е и напълно свободен да плаща толкова, колкото и когато му каже банката.

Нека сега разгледаме разликата между фиксирани и плаващи лихви. Сети се «Капитал», че по света, но не и у нас, има кредити с фиксирани лихви за срока на заема. Когато лихвата е фиксирана, банката поема изцяло и напълно всички рискове за промяна на пазарните или други условия – и съответно начислява предварително най-добрата си оценка за тези рискове във фиксираната лихва. Нали банката е на пазара за да печели. До тук – чудесно.

Банките по света и у нас, обаче, предлагат и кредити с плаваща лихва. Те, обичайно, са ПЪРВОНАЧАЛНО с по-нисък лихвен процент. Защо? Защото плаващата лихва прехвърля ПАЗАРНИЯ ЛИХВЕН РИСК върху клиента. Ако пазарните лихви паднат, клиентът ще спечели. Ако се повишат, лош късмет, ще си плати. Банката нито ще загуби, нито ще спечели от промяна в пазарните лихви . Нали е прехвърлила този риск на клиента.

Ето тук е ключът към същината на въпроса. С ПЛАВАЩА ЛИХВА Е РЕДНО – такъв е стандартът в цивилизования свят – върху клиента да се прехвърля САМО И ЕДИНСТВЕНО пазарният лихвен риск. Пазарният лихвен риск намира израз в… пазарните лихвени индекси, а не едностранно определени с решения на управителния на банките съвет. В страните, в които има действащи междубанкови пазари, този пазарен лихвен риск се отчита от лихвените индекси – ЛИБОР, ЮРИБОР и т.н. И ние си имаме СОФИБОР, ама той не отчитал пазара, защото у нас нямало… За това друг път.

Как използването на пазарен лихвен индекс решава въпроса с РАВНОПОСТАВЕНОСТТА между клиент и банка – там, където е победила цивилизацията. Просто – индексът не зависи от банката-кредитор (дори и след скандалите и глобите за опити за манипулация на индексите). Индексът се изчислява от някой, който не е страна по договора и е публично достъпен.

Как се разбира, че банка и клиент са равнопоставени, когато за изчисляване на лихвата по Вашия кредит се използва пазарен лихвен индекс? Много просто – Винаги когато банката промени вноската ви, вие сам/сама можете да изчислите новата вноска като използвате публично достъпна информация. Защо можете? Защото моментът, посоката и величината на промяна на индекса не зависи нито от вас, нито от вашата банка и така сте равнопоставени. Защото след отпускане на кредита банката спира да РЕШАВА каква да е лихвата, банката само я ИЗЧИСЛЯВА.

Къде е заложена неравнопоставеността между клиенти и банки в по-дивите географски дължини на изток от Ниш? В дефиницията на «референтен лихвен процент», която намираме в точка 6 от допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит и която гласи, че този «референтен лихвен процент», т.е. онова, което може да променя лихвата по вашия заем “представлява пазарен индекс или индекс, който се изчислява от кредитора по определена от него методология”. Ей тук е НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТТА – в думите “по определена от кредитора методология”. Защо? Защото позволява на банката две недопустими неща:
1. Да променя едностранно лихвата ви по три начина (вж. Епизод III) и

2. Да ви прехвърли не само пазарния лихвен риск, но и собствения си, както и един наръч други рискове като валутен, регулаторен, политически, операционен и пр. (вж. подробно описание на прехвърляните рискове тук: http://bit.ly/WZyb6R”

И как може да се поправи това? Със слединя прост и ясен текст:

«”Референтен лихвен процент” е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия лихвен процент, който произтича от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договор за кредит  и върху който нито една от страните не може да влияе.”

Това е. Как се вкарват текстове в закони? Във всеки случай не с улични демонстрации.

Но у нас няма междубанков паричен пазар, казват банкерите, СОФИБОР не отразява нашите разходи. Какви тогава са показателите, които отразяват пазарният лихвен процент, а не произволен по «методологии» на банки с гледане в тавана, а по-скоро – в джоба на клиента-жертва?

Те са най-много три:

А) същите тези индекси, за които стана дума
Б) застраховката срещу фалит на страната, известна като CDS – Credit Default Swaps и

В) Средния лихвен процент по депозитите в България, изчисляван и публикуван от БНБ.

Толкова, други няма.

И за трите тези показателя важи това, че те не зависят от конкретна банка, информацията за тях е достъпна от публични източници и затова осигуряват РАВНОПОСТАВЕНОСТ между клиент и банка. Ако в смятането на “референтния лихвен процент” се включат тези и само тези фактори и у нас ще има стандартни кредити с плаващи лихви. А не да хвърляме боб дали българинът ще предпочете да го лъжат и мамят или да плаща фиксирана лихва.

Ама били не можели банките у нас. Първо, това не е вярно. Ако ПроКредит, МКБ Юнионбанк и Райфазен могат да предлагат кредити само при ЮРИБОР плюс надбавка, другите трябва да обяснят как не могат? И второ, ако не могат да си смятат риска и да дават кредит – да продават банички. Аз не мога да пека банички, затова и не предлагам.

ОТВОРЕНО ПИСМО ДO г-н ИВАН КОСТОВ

ОТВОРЕНО ПИСМО

До: г-н ИВАН КОСТОВ,
Народен представител от 23-ти МИР, София 

ОТНОСНО: Покана за отправяне на ПИТАНЕ към Управителя на БНБ 

14.02.2013 г.

Уважаеми г-н КОСТОВ,

В свое неотдавнашно интервю аргументирате, че не във формата на собствеността е проблема, а в господстващото положение на някои фирми на фона на, меко казано, неефективността на регулаторите на пазара на електрическа енергия у нас. Прави ми впечатление, че диагнозата, която поставяте пасва удивително точно на пазара на банковите услуги. Като съобразим, че регулаторът на този пазар е БНБ – независима, но подотчетна на Народното събрание институция, и като имам предвид, че ПИТАНЕТО e инструмент за демократичен контрол, 

ВИ КАНЯ

да отправите ПИТАНЕ към Управителя на БНБ по въпросите за това какви мерки взема БНБ за стриктното спазване на Закона за кредитните институции от страна на търговските банки, както я задължава законодателят и какво е нивото на почтеност и интегритет на характера на водещи фигури в банковата система у нас. За Ваше улеснение съм подготвил чернова на ПИТАНЕТО, състоящо се от три въпроса с кратка и разширена мотивировка. 

Тези въпроси интересуват мен, две хиляди длъжници на Пощенска банка по кредити в швейцарски франкове, 1.3 милиона клиенти на Уникредит Булбанк и клиентите на други банки.

Дали и как ще отговорите на поканата, разбира се, е въпрос на Ваша преценка и решение.

Аз съм избрал формата на Отворено писмо, за да покажа на всички гласоподаватели, които се вълнуват от поставените по-долу въпроси, че ако желаят техният народен представител да защитава интересите им в рамките на демократичното устройство на нашата Република, е добре да се обърнат към него и да му съобщят какви точно са тези интереси като се възползват в пълна степен от институционалните средства предвидени в Конституцията и закона.

Благодаря Ви и Ви желая здраве и успех.

С уважение:
Любомир Христов, ChFC
данъкоплатец и избирател  

GC

Ч Е Р Н О В А

ПИТАНЕ от ИВАН КОСТОВ народен представител, 23 МИР – София

към г-н Иван Искров, Управител на БНБ

(Кратка мотивировка) 

1. През м май 2009 г. БНБ установява данни за нарушаване на изискванията на Закона за кредитните институции от страна на Уникредит Булбанк чрез въведена промяна на метода на изчисляване на лихви по кредити. През м. май 2012 г. Русенският районен съд издава осъдителна присъда на същата банка, мотивирана с промяната на метода на изчисляване на лихвен процент от Уникредит Булбанк, след сключване на договора за кредит. Присъдата е потвърдена и от Русенския окръжен съд и е влязла в сила.

   ВЪПРОС: Какви мерки е предприела БНБ в съответствие с чл. 79 от ЗКИ за да осигури стриктното спазване разпоредбите на Закона за кредитните институции от страна на Уникредит Булбанк и по-специално спазването на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните институции в периода май 2009 г. – май 2012 г. и какви мерки предвижда БНБ за да осигури стриктното спазване на ЗКИ от страна на банките в Р България?

2. Намерената в мотивите на Русенския районен съд за неравноправна и затова нищожна клауза, въз основа на която е променен лихвения процент на ишеца – клиент на Уникредит Булбанк – фигурира в общите условия, придружаващи неговия договор за кредит. Независимо от това, в писмо до средство за масово осведомяване, банката твърди, че “случаят е частен” и не е “относим към отношенията на банката с други клиенти” – очевидно заблуждаващо и невярно твърдение, разпространявано чрез средство за масово осведомяване.

   ВЪПРОС: При тези обстоятелства, продължава ли ръководството на Уникредит Булбанк да се ползва с доверието на Управителния съвет на БНБ и лично на Управителя на БНБ Иван Искров?

3. С Регламент 1093 от м октомври 2010 г. на Европейския банков орган и съответно на банковите надзорни органи от страните-членки, в нашия случай – БНБ, се възлагат функции по защита на потребителите. Регламентът е с пряко действие в българския правен мир. Същевременно, през м юни 2003 г., кандидатът за Управител на БНБ Иван Искров предствавя пред 39-тото Народно събрание Стратегия, съдържаща “т. 8 –  Честен достъп до кредитната система и защита на интересите на нефинансовите клиенти”, в която се дава неблагоприятна оценка за законодателната защита на потребителите на банкови услуги към онзи момент и твърди че: “БНБ може и трябва да поеме инициативата за дискусия по функциите, статута и евентуалното институционализиране на банков омбудсман.”

   ВЪПРОС: Каква е оценката на Управителя за състоянието на законодателната защита на правата на публиката като колективен клиент на банковата система днес? Възнамерява ли БНБ да поеме инициатива за дискусия по функциите, статута и институционализира-нето на банков омбудсман в близко бъдеще?

Разширена мотивировка на въпросите и препратки към цитираните публикации и документи можете да намерите тук: bit.ly/XBZYcX  

Токът, кредитът и народното представителство. Ив. Костов за пазара.

“Проблемът с цените на тока е… че фирмите в бранша заеха господстващо положение на пазара и започнаха да злоупотребяват”, коментира Иван Костов, народен представител, лидер на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция.

Както и друг път, Иван Костов е насочил пръст в 10-ката и е поставил ясна и точна диагноза. Аз съм напълно съгласен. 

Защо е възможно да злоупотребяват? Иван Костов отговаря и на този въпрос. 

Защото органите, които трябва да следят за спазване правилата на играта на пазара, “тези органи, които трябва да защитават конкуренцията и потребителя, не знаят за какво са създадени… Те не пазят пазара и потребителя…” И тук съм напълно съгласен. Във футболния мач има съдия, а на пазара – регулатор. Или трябва да има.

Как злоупотребяват, например?  Ив. Костов: В договора на ЕРП-тата “е била записана…възможността те да начисляват стойността на кражбите в нашите сметки.” Аха! Започвам да се сещам. 

В сметката, която получавам от “Софийска вода” има начислени загуби на вода по мрежата. Казват 62 % от парите, които дължа са за вода, която не е стигнала до чешмата ми.

В сметката ми от “Топлофикация”, забелязвам, че петте радиатора в апартамента ми са употребили по-малко енергия, отколкото плащам за отопление на стълбището, в което няма радиатори. Не си разбирам сметката.

Но пък разбирам Закона за потребителския кредит. Там пише, че “референтния” лихвен процент по жилищния ми кредит се прави по “методология” на банката ми. Т.е. там пише, че банката сама изчислява загубите си от други кредити, и след това ги разпределя на редовните си платци. Как? С едностранна и произволна промяна на лихвата по вече отпуснат кредит, без знанието и предварителното съгласие на клиента. Т.е. като е заела господстващо положение на пазара на кредити. И като е злоупотребила с него. Досущ като едно ЕРП, една “Софийска вода” и една “Топлофикация”-София, АД. И това, под благосклонното и окуражително, притворено око на своя регулатор – БНБ.

Аз съм блогър и си разпръсквам коментарите в кибер пространството. Г-н Костов, обаче, не е блогър, че да се ограничи с коментари. Той е народен представител, ще рече представлява интересите на народа, а народът е  потребителя – и на ток и на вода и на ипотечни кредити. И има на разположение инструменти, които пък има отговорността да употреби. Отговорност пред избирателите, пред които ще застане тази година.

Тези регулаторни органи, които трябва да свирят фал на пазара, те не висят във въздуха. Например, БНБ е пряко отчетна пред Народното събрание, в което седи и уважаваният и опитен народен представител Иван Костов. Въпросът е колко пъти досега народните представители са използвали инструмента на ПИТАНЕ към Управител на БНБ за да получат отчет? 

Още утре ще помогна на г-н Иван Костов да отправи ПИТАНЕ към Управителя на БНБ от три простички въпроса:

1. Какво прави и мисли да прави БНБ за да изпълни задълженията си, възложени й от законодателя по прилагане на Закона за кредитните институции
2. Има ли доверие ръководството на БНБ в упрявляващи и представляващи голяма търговска банка у нас, която разпространява информация с невярно съдържание за собствената си дейност чрез средства за масова информация
3. Самият Управител докъде е стигнал с изпълнение на ангажиментите, които сам е поел пред народните представители, за да бъде избран.

Дали г-н Иван Костов ще реагира или не, ще реши самият той.

Междувременно всички ще можем да си отговорим на въпроса “Защо Човекът на 2012 г. е на Орлов мост?”, а Човекът на 2013 г. по улиците на градове, села и паланки? Дали защото неговият интерес някак си не е представен в Народното събрание на Р България?

13.02.2013

GC

Клептобанкиране в България – причинители, диагноза и лечение III

И все пак, защо Пламен Стоянов може да се смята щастлив? И не само той, а и хилядите други като него, жертви на клептобанкиране.

Не е ли перверзно да наричаме щастливец, човек от чиито джоб без негово знание, без негово съгласие и без правно основание (както намира съдът) се “изтеглени” 4677.68 лв. ?

Ами да, малко странно определение на щастието. Щастието на Пламен и хилядите като него е в това, че е изтеглил кредит преди 12 май 2010 г. 

Защо точно тази дата е вододел между щастието и нещастието на кредитополучателите?

На 12 май 2010 г. в сила влиза нов Закон за потребителския кредит. Целта му е защита на потребителите “чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, …”, пише в чл. 2 на закона. С наистина перверзно лицемерие, или на български език –  гьонсуратлък – с кратко изречение, забутано в допълнителните разпоредби на закона, тази цел е обърната с хастара навън. Изречението гласи следното: “Той представлява пазарен индекс или индекс, който се изчислява от кредитора по определена от него методология.  “Той” е така наречения “референтен лихвен процент”, иначе казано онази част от лихвата по вашия заем, която може да се променя. Втората част от лихвата – надбавката над референтния лихвен процент – е неизменна за срока на договора.

Възможността банката да определя рефернтния лихвен процент по собствена методология означава просто, че банката може когато поиска да променя едностранно, произволно и без Ваше съгласие лихвата по всеки заем – потребителски или ипотечен (нищо, че законът е за потребителские кредит, текстовете за лихвата важат и за ипотечни). 

Така, когато едностранната промяна на лихвата е извършена от банката преди май 2012 г., съдът намира, че това е направено на база неравноправни и затова нищожни клаузи по договора. Неравноправни са клаузи, които създават значително неравновесие между търговеца и клиента, като, например, “поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля” (Закон за защита на потребителите, чл. 143, т.3). Когато същата едностранна промяна на лихвата е извършена за кредит, отпуснат след м май 2012 г., тя вече има правно основание. Така дефиницията на “референтен лихвен процент” за първи път в най-новата ни история издига в законова норма иначе неравноправното повишаване на лихвените проценти СЛЕД като договорът вече е бил подписан от клиента. Целта на закона, декларирана в чл. 2 “създаване на равноправни условия за получаване на … кредит”, се превръща в нагла лъжа за наивници.

Какви са тези “индекси по определени от кредитора методологии”? Всяка банка трябва да ги има на интернет страницата си. Анализирал съм ги и съм ги сравнил на друго място още през 2010 г. (за интересуващите се тук:  http://bit.ly/WZyb6R)

Тези “методологии” общо взето представляват тюрлюгювеч от “фактори” – разходи или рискове, които банката прехвърля изцяло върху клиента. Особено забавна е “методологията” на ДСК Банк. Хората чинно и невинно са си подредили факторите в две групи: лихвени фактори и нелихвени фактори за определяне на “референтен лихвен процент”. Ще рече има и дървени фактори за здравината на желязото.

Как вашата банка може да ви промени лихвата и вноската без да променя “методологията” си? Три са очевидните начина:

1. Чрез добавяне на нови фактори. Има банки, в които сред факторите фигурират “и други”. Т.е. факторите не са изборени изчерпателно. Такива банки могат произволно и едностранно да си добавят “фактори”, които да променят лихвата ви.
2. Чрез манипулиране на теглата. Повечето банки се задоволяват с просто изброяване на “фактори”. Те винаги могат да увеличат тежестта на тези, които водят към покачване на лихвата и да намалят тежестта на други, които сочат към намаляване.
3. Чрез по-глупаво банкиране. Част от големите банки включват собствените си, индивидуални лихвени и нелихвени разходи като фактор в методологиите си. Колкото по-скъпо и неефективно функционират, толкова повече ще се повишава и лихвата Ви.

Три са банките, които не конструират индекс, а използват пазарни индекси като ЮРИБОР, ЛИБОР, СОФИБОР. Това са МКБ Юнионбанк, Прокредит и, в последно време, Райфайзенбанк.

Та щастието на Пламен е в това, че са го крали без да знае, без да е съгласен и без правно основание. Ако той и вие не направите нищо, от вашите деца ще крадат без да знаят, без да са съгласни и С правно основание.

Как се стигна до тук, кой е отговорен и какво да се прави – в следващия епизод. Приятна неделя. 

Клептобанкиране в България – причинители, диагноза и лечение II

В какво се изразява клептобанкирането като уникална българска практика?

Клептобанкирането в България, както показва названието му, се изразява точно в това – че банките у нас масово и безнаказано крадат от своите клиенти.

Колко крадат?

От кой 100, от кой 110 или 300 или до 640 лв. на месец за срока на договора – 20 или 30 години. Така подписвайки договор за кредит с банка, оперираща върху клиенти в България, вие трябва да сте готови да работите 2-4-6 часа на ден допълнително, за да платите на банката онази горница, която тя едностранно, произволно и без вашето знание и съгласие е решила да ви събира свръх лихвата, която вие си мислете, че ще плащате.

Хайде сега, ще рече някой? Зер може ли банка да краде? За Уникредит Булбанк вече го показахме извън всякакво съмнение (вж “Уникредит Булбанк: Крадем, лъжем …” в този блог). Със същата дейност се занимават и Пощенска и ЦКБ.

Кой казва?

Съдът. Пощенска е осъдена вече 6 пъти на първа инстанция да върне открадното на клиенти, а ЦКБ – веднъж.

Как го правят?

С неравноправни клаузи в договорите. Неравноправните клаузи са забранени от Закона за защита на потребителите и затова са нищожни. Ще рече, няма задължение за длъжника да плаща по неравноправна и затова нищожна клауза.

Колко банки у нас използват неравноправни клаузи?

Двадесет и пет – така казва Комисията за защита на потребителите. Не казва кои са, но вие се досещате – на практика всички, които отпускат кредити на домакинства. Която не използва неравноправни клаузи, да вдигне ръка. Ще рече, че твърдението, че клептобанкирането е навик на банките опериращи клиентите си у нас, а хич не е изолирано явление или изключение.

И какъв е общият резултат от всичко това?

Аз го оценявам на едни 400 млн. лв. годишно отнемани от кредитополучатели против тяхната воля и в нарушение на подписаните договори. 400 млн. Всяка година. Ако ви харесва.

Откъде дойде това число, ще попита някой с право.

400-те млн. лв. са моя оценка, защото БНБ не публикува официална статистика на откраднатото. Ще Ви покажа как да стигнете сами до същото число: Документирано е, че Уникредит Булбанк е увеличила извън и в разрез с договорите, подписани с кредитополучатели лихвата по техните кредити с до 450 базисни точки или 4.5 % през периода октомври 2008 – април 2010 г. На всеки 100 000 лв. кредит решила банката да събира по 4 500 лв. на година отгоре, над договореното. По подобен начин са постъпили и Пощенска, ДСК банк и други банки. Може би не всички банки, може би не на всички клиенти, може би не с 450 базисни точки. Да речем с 200 базистни точки или 2 %. Кредитите за домакинства в България са около 19 млрд. лв. 19 млрд. х 2 % = 380 млн.лв, кажи ги 400. Това е, няма да споря дали са 379 млн. или 405 млн. – това е порядъка на годишната кражба.

Какво могат да направят пациентите на клептобанки в България?

1. Да преценят дали са оперирани. Това става просто: а) увеличена ли ви е месечната вноска? б) можете ли, като четете договора да изчислите кога, защо и с колко се е повишила вноската ви? Ако не сте сигурни – питайте във фейсбук – там са се събрали доста патили и знаещи. в) ако не сте в състояние, дори и с чужда помощ, да направите тази сметка – вие вероятно сте жертва на клептобанкиране.
2. Потърсете компетентен адвокат, на който имате доверие. С негова помощ определете текстовете от Закона за защита на потребителите, които вашият кредитор е нарушил.
3. Отправете покана към банката да ви върне надвзетите суми и да изпълнява договора за кредит за в бъдеще без да прилага неравноправната клауза. Ако не получите задоволителен отговор за 30 дни,
4. Заведете дело срещу банката.

Това е урока, който преподава Пламен Стоянов, който се опитва в течение на 4 години да си намери правото. Неговият опит ясно показва, че у нас няма кой да защити кредитополучателя освен съда. Това всъщност е и съвета, който са получили стотици жалбоподатели от БНБ – търсете си правата в съда.

И все пак, защо Пламен Стоянов може да се смята щастлив? За това, следващата неделя.