ПЕНСИОННАТА РЕФОРМА КАТО САПУНКА И КАКВО ДА ПРАВИМ?

Миналата година пенсионната реформа първо спря, а после премиерът искаше да я завърши до петък, 17 часа. И го направи – през лятото на 2010 г.. Нещо щяло да става от 2021 г. нататък. 

Сега – пак! Само дето обръщат цифрите в годината – от 2012 г. “В рамките на една година премиерът Бойко Борисов промени на 180 градуса отношението си към пенсионната реформа и вдигането на възрастта за пенсиониране”. Как, четете във  в-к “Гласове”

Че така ще стане, дори на мен ми беше ясно още на 1 февруари 2010 г. “Фалстарт на пенсионната реформа – да се готви втори дубъл” в-к “Дневник” 01 фев 2010, 4658 прочитания, 61 коментара

То вече не е и смешно. Напомня на оня виц от 50-те, в който двама си тръгвали от “лагера” Белене. Единият казва на другия: “Ще вали”. Онзи му отговаря: “Да правят каквото знаят”.

Та към днешната дата, какво е ясно:

  1. Че онези 20-23 % от заплатата, които плащаме (заедно с работодателя) за “осигуряване” не са никакви осигуровки, а са си чист данък. Защото не е ясно дали, колко и кога ще получим нещо срещу тези осигуровки.
  2. Така данъкът не е 10 %, а 30 %  в страната с “най-ниските” данъци.
  3. Ако искате да “вземате” прилична пенсия, трябва да си я осигурите сами и то – отрано. 

При това положение какво можете да направите:

  1. Освен данък “осигуряване”, сте задължени да правите вноски и в УПФ – универсален пенсионен фонд. За сега 5 % от дохода ви отива там. Добре е да го правите, за да получите и онези пари, които работодателят ви трябва да внася. 
  2. Задължителните вноски “осигуряват” пенсия,  която няма да стига доникъде. И ако не разчитате детето/ децата да пращат от чужбина, трябва да спестявате – от рано.
  3. Къде да държите спестеното? В нещо, което има шанс да си запази стойността, а ако може и да нарасне – още по-добре. Човек се сеща за земя, злато… или за финансови инструменти.
  4. Преди да споменете майка ми по повод на финансовите инструменти, помислете, че след 10-15-20 г. е възможно, само е възможно, сегашните цени на акции и облигации да се окажат като “на промоция”
  5. И къде? В допълнителни пенсионни фондове? Да, това е една възможност. Скъпа и тромава “конфекция” – еднакви портфейли за 25- и 55-годишни.
  6. Затова – направете си сам стратегия и си управлявайте самостоятелно портфейла. Ако не знаете как, потърсете независим, професионален, етичен финансов консултант.
  7. Пак преди да споменете майка ми с добро, ако не знаете къде да ги намерите – пишете ми на idfkbg@gmail.com,  – аз познавам двама-трима, ще ви препоръчам.

Най-важно, не забравяйте да се радвате на живота и мислете за утре. Че “сетне е по-длього от съга”, както гласи родопската поговорка. 

Advertisements

Продължение за лимоните…

Много журналисти се възмутиха от оценката ми за медиите по-долу. “Невъзможно. Те не са от тях… Само изпълнявали закона (кодекса)”. Те и нацистките офицери само заповеди изпълняваха преди 45-та.

На възмутените ще кажа – открил съм топлата вода. Той Бойко Пенчев написал същото, но по-добре и с по-малко думи. Ето: “Медиите, вместо да задават въпроси, които ще прояснят политическия профил на кандидата, се чудят колко да му вземат, за да информират публиката за мнението или програмата му…

Не е тайна, че медиите се купуват – къде тайно, къде явно. Самите те са се обявили за продан, превръщайки жълтеникавата разводненост в норма…”

http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/10/16/1178744_v_siankata_na_koburg-gota/

Аз съм смутен. По две причини. Първо, съобщението ми не достигна до журналистите. Някои се обидиха лично. А то е принципно. Затова ще го повторя: “Не можеш да бъдеш професионалист, ако търпиш гнили ябълки около себе си. Защото ние, зрители, слушатели, читатели, като не можем да отличим едните от другите, ви смятаме всичките за един дол дренки. И държим дистационното.” За етика става дума, а тя е НАД закона. И е въпрос на личен избор и позиция.

Второ, не разбрах да има възмутени граждани. Май сме свикнали сиренето да ни е от палмово масло, а вестниците от… Хайде, да не обидя някого.

Бъдете здрави и информирани, ако можете.


Журналистика и лимони

Досещах се, знаех, но пък чак дотам… Понеже бях кандидат в отминалите президенстки избори в България, научих достоверно – че за интервю по национално средство за масово осведомяване се искат – от друг кандидат – 100 000 лв. Две неща заслужават отбелязване: първо, средството – национално. Ще рече, платили сме му от данъците си – и аз и ти, читателю, и онзи, другият кандидат. Второ, входна “такса” за да може един претендент за водач на народа да каже на народа на къде ще го води?!

Народът да знае: може да чуе само онези кандидати да го водят, на които е  платил три пъти: веднъж, данъци за средството за осведомяване, втори път, от данъците му за партийна субсидия и трети път – с времето си, което ще им отдели да го облъчват с неговите си пари. Да знае народът, за да им тегли по една…, което ще направя аз по строго научни съображения.

Джордж Акерлоф е американски икономист. Получава нобелова награда за работата си по провал на пазара при асиметрична информация. За по-ясно, Акерлоф илюстрира логиката си с пазара на употребявани автомобили. Колите на старо със скрити дефекти в Америка наричат “лимони”. Та, понеже купувачът не знае предварително дали му предлагат “лимон” или не, не е склонен да плати за читава кола. Продавачите пък, няма да предложат добър употребяван автомобил на цената на лимон. Пазарът се разпада, на него остават само лимоните.

Когато някой си дава тялото под наем, го наричат проститутка. Когато някои си дават съвестта под наем, у нас го наричат журналист. Не всички, естествено, но аз откъде да зная кои? Затова спирам да чета вестници, да слушам радио и да гледам телевизия на български език – за да не ми е кисело от лимоните.

Ще се информирам от Associated Press – там спазват етика.

Бъдете информирани, четете на други езици.