Инвестирате в УПФ? Защо?

Какво виждате на тази графика?
1 лв., вложен на 1 юли 2004 г., на 13 май 2016 г. е станал (по покупателна способност):

• 1.00 лв. в UNIDEX
• 1.02 лв. във VOLIDEX
• 1.44 лв. в портфейл 30% акции : 70% облигации.
  
  Индексите са дефлирани с българския индекс на потребителските цени.
• UNIDEX е индексът на средната стойност на 1 дял от УПФ;
• VOLIDEX е индексът на средната стойност на 1 дял от ДПФ;
• Портфейл 30% : 70% е 30 % в акции S&P500 и 70% в общ индекс на американски 10 годишни облигации (Total Bond Index 10 Y).

Привилегията да получите “доходността” на пенсионните фондове у нас Ви струва 1 % от партидите Ви годишно. Портфейлът 30% : 70 % Ви е достъпен през брокерска сметка на цена 0.20 % годишно или ПЕТ ПЪТИ по-евтино.

Затова казвам:

1. С инвестиране в пенсионни фондове у нас “плащате за мерцедес, а получавате трабант” (март 2015 г. – http://bit.ly/1VZuwZB) “Факт #9. Таксите на УПФ са неоправдано високи и Ви ощетяват” (април 2016 г. – http://bit.ly/22eDS3K )
2. Който иска допълнителна пенсия, инвестира извън пенсионните фондове в България, а и извън България.

Какво става с пенсиите от УПФ?

Ако сте загубени в “дебата” за пенсиите, предизвикан от представения за празнично обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Кодекса за социалано осигуряване (КСО), вината не е ваша. Но проектът ви засяга лично и дълбоко. Затова ще ви ориентирам, като отговоря на следните въпроси:

1. Какъв “проблем” се опитва да реши Министерството на финансите?
2. Защо сега?
3. Как се опитва да го реши?
4. Има ли други варианти?
5. Кое е най-важното?

Кратките отговори:

1. Проблемът е, че пожизнените пенсии от УПФ са кухо, неподплатено обещание;
2. При предстоящите стрес тестове е възможно цялата пенсионна индустрия да се окаже в технически фалит;
3. Как? Като попълни резервите на пенсионните дружества с парите от личните партиди на тези, които имат неблагоразумието да се пенсионират в УПФ;
4. Има, но те са по-скъпи. С други думи Министерството на финансите предлага на осигурените вариант, при който пожизнената пенсия е възможно най-високата при дадени пари по партидата.
5. Най-важното е, че с пенсията искате да заместите максимално възможния дял от дохода си преди пенсиониране. Със или без предложението на Министерството на финансите, КСО ви гарантира двете ви пенсии да са по-малко от една, която бихте получили ако не се осигурявате в УПФ.

   Рационалният осигурен напуска примитивната и паразитна пенсионна индустрия в България, насочва задължителната си осигурителна вноска само в държавното обществено осигуряване, а допълва пенсията си със самостоятелно управляван инвестиционен портфейл извън пенсионните фондове.

Да започнем отначало:

1. Пенсионната система има смисъл само ако осигурява пенсии (по възможност, достатъчни).  Затова, важният въпрос е какъв размер пенсия можете да си осигурите с участие в системата.
   
2. Участието ви в пенсионната система става със задължителни осигурителни вноски в течение на цялата ви трудова кариера. Възможни са два варианта:

   2.1 Първи: Цялата задължителна осигурителна вноска правите в държавното обществено осигуряване (ДОО). Съответно, имате право на пенсия от  ДОО като размерът й се определя по формула, описана в закона (КСО). Можете да се съмнявате дали формулата ще остане същата, когато вие се пенсионирате защото законодателят може да я промени (както е правил) във всеки момент. Но няма неяснота за това как се определя размерът на пенсия от ДОО.

   2.2 Втори: Разделяте задължителната си осигурителна вноска на две в съотношение приблизително 3:1. Три четвърти от осигурителната ви вноска постъпва в ДОО, откъдето ще получите пенсия в размер на три четвърти от пенсията, която бихте получили в първия вариант.

   За разлика от първия вариант, обаче, ще получите и втора пенсия, от универсален пенсионен фонд (УПФ). Нейният размер ще зависи от натрупаните средства по личната ви партида в УПФ в деня преди пенсиониране, но и от други “неща” (показатели).

3. Проблемът: Пенсията от УПФ също е обещание, за сега – кухо

   Всички знаем, че пенсията от ДОО е едно обещание, подплатено със властта на държавата да налага осигурителни вноски и данъци. Малцина осъзнават, обаче, че пожизнени пенсии от УПФ са също обещание, което е гарантирано само и единствено с капитала и резервите на едно пенсионно дружество.

   За да можете да вярвате на обещанието на пенсионното си дружество, че ще ви плаща пожизнено, сумата от  задълженията на дружеството към бъдещите пенсионери (по настояща стойност)  трябва във всеки един момент да е равна на сумата на парите на всички пенсионери в съответния УПФ плюс “пенсионни резерви”, които да покрият риска от дълголетие на част от тях.

   Тук е заровено кучето. Към днешна дата пенсионните дружества в България имат цифром и словом нула лв. пенсионни резерви. Т.е. дружествата не са в състояние да гарантират изплащане на пожизнени пенсии на клиентите си.
      

4. КСО предвижда дружествата да създават пенсионни резерви със собствени средства (чл. 192, ал 2-4 от КСО). “Собствените средства” на дружествата идват от таксите, които заплащате за привилегията да ви “управляват” парите за ваша сметка. Вместо да изпълняват Кодекса между 2002 и 2015 г., обаче, дружествата са “усвоили” таксите ви под формата на неопрадани размери на възнагражденията на управляващите ги и дивиденти за акционерите.

   Това е известно и не от вчера.
     

5. Защо сега?

   Заради наложените от Европа стрес тестове на активите на пенсионните дружества, които предстои да се извършат преди края на 2016 г. Опасението е, че след стрес тестовете могат да зейнат огромни дупки в капитала не само на някои дружества, но и на сектора като цяло. Така, възможно е, цялата пенсионна индустрия да се окаже в технически фалит. Затова липсата на пенсионни резерви трябва да се попълни преди стрес тестовете.
   

6. Какво е решението?

   Предлаганото решение е пожизнени пенсии да се изплащат срещу прехвърляне на личната ви партидата в “технически резерви” на пенсионното дружество в деня на пенсионирането ви. Така рискът, че част от клиентите ще преживеят срока, предвиждан от актюерите, ще бъде покрит със средствата на тези, които няма да го доживеят. При това наследниците на по-рано починали пенсионери от УПФ губят права и не могат да наследят нищо, защото техният наследодател вече няма партида в УПФ.
   На практика, решението, предлагано от Министерството на финансите е да ви задължи при пенсиониране да си купите прост финансов продукт, наричан “незабавен анюитет”.
   

7. Има ли други варианти?

   Разбира се. Анюитетите са традиционен застрахователен продукт и съществуват в разновидности. В най-простия му вариант, предлаган сега, срещу прехвърляне на партидата получавате обещание за изплащане на една постоянна месечна сума докато сте между живите. Естествено, с напредъка на времето покупателната сила на тази сума ще намалява, подяждана от инфлацията.
   Затова има “индексирани анюитети”, при които месечните пенсии се актуализират веднъж годишно с темпа на инфлация. Има и анюитети с минимален фиксиран срок, например пет или 10 години. Те също са пожизнени, но в случай, че пенсионерът почине преди изтичане на фиксирания срок, изплащането на пенсията продължава до изтичане на този срок и т.н.
   Трябва да се знае, обаче, че във всички тези случаи размерът на пенсията от дадена сума пари е по-нисък отколкото при “незабавния анюитет”, който предлага Министерството на финансите. Така например на всеки 1 000 лв. пари по партида в УПФ, размерът на пожизнена пенсия от “незабавен анюитет” ще е около 6 лв. месечно. Покупателната им способност ще намалява с всяка изминала година. Със същите 1 000 лв. може да се купи “индексиран анюитет”, при който първоналаният размер на месечната пенсия ще е около 4.60 лв. Този размер, разбира се, ще нараства в бъдеще.

   Което ни връща обратно към смисъла на осигуряването за пенсия, а именно – осигуряване на пенсия.

8. Кое е най-важното?

   Споменахме, че избралите да се осигуряват в УПФ ще получат две пенсии – намалена от ДОО и от УПФ. Проектът на Министерството на финансите за изменение на КСО предлага един възможен регламент за определяне размера и изплащане на пенсиите от УПФ, при това регламент, осигуряващ възможно най-големия размер пенсия при дадени средства, натрупани по партидата в УПФ.

   Същевременно, осигуряващите се в УПФ ще получат намалена пенсия от държавното обществено осигуряване. Ако искат да разчитат на пенсия от УПФ, която да допълва държавната им пенсия, то пенсията от УПФ трябва първо да навакса намалението на пенсията от ДОО с около една четвърт и чак след това да осигури “допълнителна” пенсия. Необходимо и достатъчно условие за това е доходността на осигурените в УПФ да изпреварва темпа на растеж на средния осигурителен доход за страната в годината преди пенсиониране, от който зависи държавната пенсия.  (Вж. “Две пенсии или една?”, 2016 )
   На практика за цялата история на пенсионните фондове у нас от 2002 до 2015 г. съотношението е точно обратното, темпът на нарастване на средния осигурителен доход значително изпреварва доходността на осигурените в УПФ. (съответно 3.8 % и 0.53 % в реален израз). (Вж. http://idfk.org/1471-2/ )

9. Проектът на Министерството на финансите по никакъв начин не променя това и не решава проблема с доходността на осигурените в пенсионни фондове, поради което двете пенсии ще са по-малко от една при параметрите, определени от КСО.

10. Всеки, който желае да получи максимално възможната пенсия от пенсионната система у нас, ще направи добре да се осигурява само в държавното обществено осигуряване. В случай, че прецени, че пенсията от ДОО няма да му е достатъчна (а тя е предвидена да не е), да спестява и инвестира допълнително извън пенсионните фондове, които по закон не са в състояние да осигурят “допълнителна” пенсия. За направилите рационалния избор, изходът от обсъждането на проекта за Закон за изменение и допълнение на КСО е без значение.