Мултифондовете – какво значат за мен?
Posted: January 7, 2026 Filed under: Uncategorized Leave a commentЧовек и добре да печели, остарява и повече не може или не иска да ходи на работа от 9 до 5 ч. Тогава се пенсионира. Осигуряването за пенсия е задължително за всички, които работят на “светло”. Мога да избера един от два варианта на задължително осигуряване :
а) ако нищо не правя, разделям осигурителната си вноска на две части: по-голямата отива в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО), а по-малка – в индивидуална партида в някой универсален пенсионен фонд (УПФ);
б) мога да се откажа от осигуряване в УПФ, ако подам заявление в Националната агенция за приходи (НАП). Тогава цялата ми задължителна осигурителна вноска отива в ДОО.
В първия вариант ще получа две пенсии: от ДОО и от УПФ, а във втория – една – само от ДОО. Има, обаче, капан. В първия вариант, ако съм се осигурявал и в УПФ, пенсията ми от ДОО ще бъде намалена, защото съм внасял само част от задължителната осигурителна вноска в ДОО. Във втория вариант пенсията ми от ДОО ще бъде в пълен размер, без намаление, защото съм внасял цялата осигурителна вноска в ДОО.
Кой е по-изгодният за мен вариант?
Пенсията от УПФ не е и никога не е била “допълнителна”. В най-добрия случай е “заместваща”, трябва първо да замести намалението на държавната пенсия. Ще може ли?
Има едно и само едно условия пенсията от УПФ да е равна на намалението на държавната пенсия и да го замести изцяло. Това условие е доходността, която получавам по партидата си в УПФ да е поне равна на темпа, с който нараства средния осигурителен доход за страната. Това – средногодишно за целия период на осигуряване.
Как стои въпросът до сега? Министерството на финансите (МФ) и Комисията за финансов надзор (КФН) не знаят. Пенсионните дружества знаят, но няма да Ви кажат. А данните са публични. За периода от 2002 до 2024 г. средният осигурителен доход е нараствал с 4.5 % годишно в реален размер (т.е. след отстраняване влиянието на инфлацията). В същия период всички осигурени в УПФ са получили отрицателна реална доходност по партидите си от минус 2.3 % средногодишно. Не само доходността изостава отчайващо от растежа на осигурителния доход, но за 23 години вноските в УПФ са губили покупателна способност. С парите се в УПФ мога да си купя по-малко стоки и услуги, отколкото с парите, които съм внесъл. Ако продължава така пенсията от УПФ няма да замести намалението на държавната пенсия и две пенсии задължително ще са по-малко от една за всички (без тези, осигурявали се винаги върху минимален осигурителен доход).
Тук се появяват предлаганите изменения на Кодекса на труда, с които се въвеждат “мултифондове”. Една от декларираните цели е “увеличаване на средствата на осигурените лица чрез даване на възможност за постигане на по-добра доходност от инвестирането им … и чрез намаляване на събираните такси и удръжки”. Крайно належащо е, предвид на катастрофалните резултати, отчетени от пенсионните фондове за период от 23 години. Ще могат ли “мултифондовете” да увеличат доходността дотолкова, че при 40 години осигуряване две пенсии да са поне равни на една?
Какво са мултифондове?
В момента мога да избера в кое пенсионно дружество да постъпва част от задължителната ми осигурителна вноска. Всяко пенсионно дружество предлага един единствен УПФ. УПФ е портфейл (кошница) от ценни книжа като акции, облигации и др. Предлаганите промени в КСО предвиждат всяко дружество да предлага три подфонда (портфейла) в един УПФ, наречени динамичен, балансиран и консервативен. Те ще различават по максималния дял от средствата, които подфондът може да инвестира в акции, съответно до 90 %, до 55 % и до 25 %. Мога да избера своя подфонд, а ако не го направя – ще бъде разпределен служебно:
ако съм до 50 годишна възраст – в динамичен фонд
над 50 годишна възраст – в балансиран,
А средствата на всички осигурени, на които остават три години до пенсия, се инвестират в консервативен фонд.
През последните три години пенсионните дружества инвестират 31-32 % от средствата на осигурените в акции, въпреки, че КСО им позволява този процент да достига 55 %.
Ще се увеличи ли пенсията ми от УПФ?
Не, ще се намали. Това предвиждат промените в КСО. При едни и същи средства по партида в деня на пенсиониране, пенсията от УПФ се намалява по два начина:
Първо, предлага се отпадане на “техническия лихвен процент” от формулата за изчисляване на пенсия от пенсия от УПФ. Техническият лихвен процент представлява предвиждане на актюерите за бъдеща доходност от инвестиране на средствата, предназначени за изплащане на пенсията. Формулата разпределя натрупаните пари в партида преди пенсиониране плюс тази очаквана доходност за периода на получаване на пенсията. Отпадането на техническия лихвен процент означава, че все едно пенсионното дружество държи парите ми под дюшека и ми дава от тях на час по лъжичка. Защо не ми ги даде всичките, да си вземам от тях колкото си поискам и да си ги инвестирам както преценя?
Това предложение противоречи на актюерската математика и практика и не е обосновано. То е все едно да имаш крава, но друг да пие млякото.
Второ, предлага се нов начин на изчисляване на очакваната продължителност на бъдещия живот на хората, които се пенсионират в момента. Предложенията трябва да увеличат този показател. Това означава, че натрупаните средства ще се разделят на повече по брой очаквани плащания и размерът на всяко плащане (пенсия) от една и съща натрупана сума ще бъде намален.
Така, не само че пенсията от УПФ не може да замести намалението на държавната пенсия, но и самата пенсия от УПФ се предвижда да се намали допълнително.
С колко ще се повиши доходността от агресивния подфонд?
Биберонът, който ми предлагат е, че ако на млади години пенсионният ми фонд инвестира агресивно (до 90 % в акции), то доходността ми ще се увеличи, ще се увеличат парите ми по партида преди пенсиониране и пенсията ми от УПФ (която по-горе показах, че се намалява при равни други условия).
Тук аргументът е, че по-агресивното инвестиране води до по-висока доходност. Което не е вярно. Вярно е само обратното: ако искам по-висока доходност, трябва да поема повече инвестиционен риск. Не е вярно, че ако поема по-висок риск, гарарантирано ще получа по-висока доходност. Статистиката показва, че за продължителни периоди (например, 10 години) очакваната доходност при портфейл в повече акции е по-висока. Става дума за “очаквана” в смисъл на математическо очакване – средно взето. И колко по-висока е тази очаквана доходност? Средно 2.2 % за портфейл с 90 % акции в сравнение с портфейл с 30 % акции. Това е чудесно, ако сме забравили, че портфейлите на всички осигурени в УПФ са губили по 2.3 % годишно между 2002 и 2024 г. Т.е. да би била въведена през 2002 г. многофондовата система, динамичният портфейл би дал най-много нулева реална доходност. Това е пак по-малко от растежа на средния осигурителен доход от 4.5 % годишно и пак две пенсии биха били по-малко от една.
Няма да получа средната (очаквана) доходност, обаче, а конкретна, която може да е по-висока, но може да е и по-ниска. Размахът на резултатите на динамичен портфейл е огромен и включва и отрицателни величини. Т.е. моята доходност в динамичен портфейл е резултат на рулетка. Искам ли пенсията ми и комфорта ми на старини да се определя на рулетка?
Отделен въпрос е, че предлаганата у нас през 2026 г. многофондова система е примитивна и морално остаряла. Светът е отишъл далеч напред. Световната банка критикува точно предлаганата у нас система още през … 2010 г. Нашите управляващи пенсионни дружества не могат или не знаят. Ако не знаят – да питат.
Промените предвиждат и бавно намаляване на таксите. В момента УПФ събират две такси: еднократна такса от всяка вноска в размер на 3.75% и ежегодна инвестиционна такса от 0.75 % върху натрупаните средства в партидата.
Предлагат се три такси:
Първо, запазва се таксата върху всяка вноска като тя постепенно намалява до 2.1 % през 2036 г.
Второ, запазва се ежегодната инвестиционна такса, която да намалява от 0.65 % през 2027 г. до 0.38 % за агресивен или 0.2 % за балансиран и консервативен подфонд през 2036 г.
Трето, въвежда се нови вид такса, ежегодна такса върху дохода от инвестираните средства за агресивен и балансиран фонд, която да достигне до 6 % и 3.25 % съответно до 2036 г.
Безспорно, че намаляването на таксите води до увеличаване на доходността, която получават осигурените. Но дори и през 2036 г. пенсионните дружества предлагат да събират неоправдани и неоправдано високи такси.
Първо, таксата от всяка осигурителна вноска е икономически неоправдана. Такава такса обикновено има за цел да компенсира дружеството за разходи по маркетинг и продажба на пенсионния фонд. Нашите дружества нямат такива разходи: осигуряването е задължително, новите клиенти се разпределят служебно в преобладаващата си част, а вноските се събират и превеждат административно. Да сте видели реклама на универсален пенсионен фонд по телевизията? Тази такса е чиста печалба за пенсионното дружество и чиста загуба за ощетените от него, които наричат “осигурени”.
Второ, опитът на най-успешния в Европа пенсионен фонд, шведският AP7 Såfa събира само една такса – ежегодна такса от 0.17 % върху парите на осигурените.
Трето, натрупването на три вида такси, всяка от които се определя върху различна основа, води до това, че не мога да разбера колко точно ми струва пенсионният фонд на година. Пенсионните фондове са вероятно единственият продукт, който българите купуват по задължение, но не знаят нито качеството, нито цената му.
Многофондовата система може да увеличи, но може и да намали доходността на осигурените в пенсионните фондове – въпрос на шанс. Многофондовата система, както се предлага, не е в състояние да донесе достатъчна доходност за да се изравнят две пенсии на една. Дори и да се увеличи доходността занапред, пенсията от една и съща натрупана сума ще се намали в сравнение с действащия Кодекс.
За мен остава извода и преди и след мултифондовете две пенсии са по-малко от една. Затова при първа възможност подавам заявление в НАП отказ от УПФ и прехвърляне на осигуряването си само в ДОО (освен ако се осигурявам продължително върху минимален осигурителен доход).
Пенсионната система: време за честен разговор
Posted: October 27, 2025 Filed under: Uncategorized Leave a comment14.10.2025 г.
Пенсионната ни система :
- Как работи;
- Какви са резултатите;
- Какви са перспективите;
- Как превръща осигурените в ощетени;
- Защо и как две пенсии у нас са по-малко от една.
Кого обслужва фискалният съвет?
Posted: July 7, 2025 Filed under: Uncategorized Leave a commentНе и обществения интерес, изглежда.
Фискалният съвет на България излезе със становище по изпълнението на бюджета на ДОО за 2024 г. (https://www.fiscal-council.bg/bg) Вместо “безпристрастна оценка, основана на обективни критерии…”, както изисква законът за учредяването на този съвет, фискалният съвет прави внушения, основани на манипулативно интерпретирани данни, често получени по различни методики.
Внушенията, нямащи връзка с обективната действителност са следните:
- Пенсионната ни система е щедра и заместването на доход от пенсии е близо до средното за Европейския съюз и дори по-високо от средното за ОИСР.
- При това, съотношението на пенсионерите към осигурените лица у нас е двойно по-голямо от това в Европейските страни и страните от ОИСР.
- Затова, “политиката на увеличаване на пенсиите с държавни трансфери над възможностите на пенсионната система, без необходимите реформи в нея, е неустойчива в дългосрочен план…” (https://bit.ly/3Iw4Bc3)
Читателят е оставен да се досети, че “необходимите реформи” на ДОО включват
- Повишаване ставките на осигурителните вноски;
- Намаляване на пенсиите пряко или чрез
- Повишаване на пенсионната възраст.
Обективните факти са различни и не сочат никаква необходимост от подобни реформи.
Колко е щедра пенсионната система ?
“Брутният коефициент за заместване на дохода вече е 53,3%. Коефициентът е близо до средния за ЕС-27 (54,8) и над средния за страните от ОИСР (50,7). “ Не се съобщава на читателя, че източник на цитираните числа е теоретичен модел на ОИСР, отнасящ се за лице, което излиза на 22-годишна възраст на пазара на труда и ще се пенсионира след повече от 40 години при последна заплата, равна на средната прогнозирана за страната. (OECD. Pensions at a Glance 2023. https://bit.ly/40746LL p. 151)
В действителност данните за агрегатния коефициент на заместване на доход от пенсия по методика на Евростат (и НСИ) сочат, че средният за ЕС-27 процент на заместване на доход през 2024 г. е 61 %, а за България – 44 %. ( https://bit.ly/3I831gC )
Същият процент на заместване на доход през 1989 г. у нас е бил 55 % по Закона за пенсиите от 1957 г.
Колко е коефициентът на зависимост?
Фискалистите твърдят, че коефициентът на зависимост у нас (0.72) е двойно по-висок от този в европейските страни (0.33) или страните от ОИСР (0.31). Числата за ЕС и ОИСР се отнасят за дела на лицата над 65-годишна възраст към лицата на възраст между 20-64 г. Същият източник дава 0.38 за България (https://bit.ly/40zoe9h ). 0.38 не е двойно повече от 0.31.
Колко неустойчива е пенсионната ни система?
Фискалистите твърдят, че политика на увеличаване на пенсиите за сметка на трансфери е дългосрочно неустойчива. Това е тривиално вярно. Първо, такава политика в бъдеще никой не предлага и второ, такова предложение не може да се съдържа в отчет за изпълнение на бюджета на ДОО. Внушението, обаче, е че самата пенсионна система е неустойчива и се нуждае от реформи. Такова внушение не съответства на реалността.
Според НОИ държавното обществено осигуряване е финансово устойчиво поне до 2070 г. тъй като разходите за пенсии като процент от БВП за всяка от годините до 2070 г. ще останат сегашното си равнище, при това без увеличаване на пенсионната възраст от 65 години.
Източник: Актюерски доклад на НОИ, 2024 г., стр. 43, https://bit.ly/44NiCe5
Въпрос ?
Кому са нужни съветите на хора, които не разбират или манипулират публично достъпна статистика? Нито на правителството, нито на обществеността.
Популисти и талибани (пазарни)
Posted: February 19, 2025 Filed under: Uncategorized Leave a commentПопулисти и талибани (пазарни)
Основни положения:
- На конкурентен пазар, именно пазарът определя цените, а не производител или търговец;
- Пазарът на хранителни продукти у нас не е конкурентен
- Търговските вериги се ползват с пазарна мощ и извличат ренти от клиентите си. Буквално им бъркат в джобовете ежедневно.
- Докато КЗК не се задейства, оправдано е поставяне на тавани на цените на основни хранителни продукти или/ и тавани на търговските надценки (временно).
Народът бойкотира търговските вериги, разгневен от високите цени на храните. “Популисти” зоват за таван на цените (на 70 основни продукта) или таван на търговските надценки.
Талибаните отговарят: “”Цените са функция на пазара. Няма да предприемаме административни мерки, които да изкривят пазара…” (Росен Желязков, министър-председател)
Той и плеяда, божем икономисти, че и журналисти тръбят: пазарна икономика сме и цените се определят свободно…” Не е ли вярно? Защо да ги клеймим като талибани?
Вярно, но само отчасти и затова заблуждаващо.
Какво казват учебниците? Свободните цени изравняват търсенето с предлагането на стоките. Те носят информация за предпочитанията на потребителите и производствените разходи. Изкуственото им определяне не позволява да изпълняват тази функция за най-ефективно разпределение на ресурсите….
АКО.
Учените правят винаги и само условни твърдения, т.е. твърдения, които са валидни при определени допускания. Основното допускане е, че нито един производител, търговец или потребител не може да диктува или определя свои цени, а се съобразява с тях такива, каквито ги задава пазара. За да налице това условие, трябва да се спазват поне 4 предпоставки (вж. в края). А те не се спазват на никой реално съществуващ пазар. Тогава?
Тогава част от участниците на пазара – производители или търговци – притежават “пазарна мощ” (Market power). КЗК употребява термина “господстващо положение”. Най-очевидния пример за господстващо положение е монополът, олигополите или картелите. Но не само това. Господстващото положение може да се постигне и с диференциация на стоките (например брандирани стоки – Nike, Apple, Gucci и т.н.). Господстващо положение на търговец може да осигурят и неговите клиенти, ако не търсят алтернатива, например защото наблизо им е само магазина от една верига.
Търговска верига с пазарна мощ (господстващо положение), може да злоупотреби с него като:
- Определя цени, по-високи от пределните разходи и по този начин извлича рента (присвоява част от парите на потребителя, без в замяна да предоставя услуга) или
- Влияе върху избора на потребителя с различни тактики като реклама, “промоции” и пр.
За да няма злоупотреби с господстващо положение, имаме регулации и регулаторни органи. В случая – КЗК. Този регулаторен орган, обаче, не е предприел никакво действие срещу търговските вериги години наред, за разлика от органите в други европейски страни.
В същото време у нас цените на основни храни са по-високи от тези в Румъния и Хърватия, например, където доходите са по-високи. Търговската надценка при сиренето и млякото е над 100 %.
Очевидно пазарът на храните у нас не е конкурентен и пряка намеса на държавата както за поставяне на таван на цените, така и за ограничаване на търговските надценки за определен срок от време, е не само оправдана, но и наложителна.
Забележа. По учебника
Управляващи или “експерти”, които се крият зад лозунги от сорта на “България е пазарна икономика и пазарът определя цените” в условия, в които това не вярно, просто защитават рентите на търговците срещу интересите на избирателите, които са ги инсталирали на местата им и данъкоплатците, които ги хранят.
Предпоставки на стандартния пазарен модел:
а) на конкурентен пазар има множество производители и потребители; всеки от тях съставлява толкова малка част от оборота, че не е в състояние да повлияе на цените. И производители и потребители приемат цените такива, каквито ги определя пазара (price takers)
б) Фирмите, които се явяват на пазара са свободни да влизат или излязат от него по всяко време.
в) приема се, че стоките, продавани на пазара, са хомогенни – неотличими една от друга, освен по цена. Или, в най-лошия случай, на пазара се предлагат неограничено заместващи продукти.
г) производители и потребители на пазара притежават пълната информация за производствените методи, разходите за производството, качеството и цените на стоките.
“Любомир Христов и Виктор Папазов в НАЙ-ДОБРАТА дискусия за лева и еврото!”
Posted: February 27, 2023 Filed under: Uncategorized Leave a commentПод това заглавие YouTube каналът ЕВРОСТОП публикува разговора ни с Виктор Папазов, проведен на 10.02.2023.
https://youtu.be/IGIqvC4c6OY – част 1;
https://youtu.be/NtfUzshxr0E част 2;
https://youtu.be/hBXkB-Z_-DM част 3;
https://youtu.be/aFyFiKPxQ8w част 4;
https://youtu.be/ArI2gN1VH5A. част 5;
https://youtu.be/FFMNVVBemPM част 6;
https://youtu.be/blavz2ADxbU – част 7;
https://youtu.be/DvSdGrdp-jc – част 8;
https://youtu.be/wP7uoFXBups – част 9
https://youtu.be/4wL3UA-KoXg част 10;
https://youtu.be/UJdL7C59AQU част 11;
https://youtu.be/ti65n7KQsAg част 12.
Ало, “Дневник”?
Posted: February 21, 2023 Filed under: Uncategorized Leave a commentПроверявате ли си фактите? В статия под заглавие: “Пеканов: “Възраждане” има право на мнение, но не и да лъже за ефектите от приемане на еврото”
вицепремиерът Пеканов е цитиран да казва: “С излишни разходи са натоварени и българите от чужбина, които пращат пари на близки в България. Над 2 млрд. лв. влизат в страната годишно от това перо, а загубите от превалутирането са около 50 млн. лв. … подчерта Пеканов”.
1) 2 млрд. лв. са 1,023 млрд. евро по фиксирания курс на БНБ.
2) Реципиентите на 1,023 млрд. евро, преведени през wise.com получават 1,98914 млрд. лв. след такси за превода и курсови разлики.
3) Излиза, че превалутирането на 2 млрд. лв. струва 10.86 млн. лв., а не 50 млн. лв.
Никой няма право да лъже, нито “Възраждане”, нито Пеканов. Въпросът е дали “Дневник” се списва от професионални журналисти или от мърлячи? И може ли да му се вярва?
За позитивите и негативите от въвеждане на еврото у нас сега
Posted: February 8, 2023 Filed under: Uncategorized Leave a commentРисковете от приемане на еврото в България в този момент са повече от евентуалните ползи и в интерес на мнозинството от гражданите е присъединяването ни към еврозоната да се отложи докато икономиката ни е по-добре подготвена.
Единствените сигурни ползи от въвеждане на еврото у нас са елиминиране на разходите при превалутиране и разходите за хеджиране на минимален валутен риск, че левът може да се обезцени. От там нататък, всички ползи са условни и евентуални: може и да се реализират, а може и да не се материализират. Например, има очаквания за намаляване на лихвите (технически: за намаляване на спреда между български и германски държавни ценни книжа), от там, по веригата, и лихвите при които се финансират фирмите и гражданите.Това може да стане в известна степен, а може и да не стане. Но ако стане, рискът от надуване на балони като повишаване цените на недвижимите и други активи, е голям. Неизбежното спукване на балоните завършва със сълзи и обедняване.
Като свързана полза се изтъква и евентуално повишаване на кредитния рейтинг на страната. Но кредитният рейтинг е оценка за това дали правителството има желание и възможност да изплаща дълговете си, а не от валутата, използвана за платежно средство в страната. И дори напротив, когато използвате еврото като национална валута, вие не го контролирате. Страна, която контролира валута си по дефиниция не може да фалира по дългове в собствената й валута. С приемане на еврото всяка страна от еврозоната се превърна в една по-малка или по-голяма Аржентина.
Най-смехотворната полза, която ни се представя е как на 1.1.2024 г. България ще седне на масата и ще участва във вземането на решенията на Европейската централна банка. Трябва да се има предвид, че малките страни участват в работата на ЕЦБ на ротационен принцип. Т.е. България няма да е на масата в определени периоди. Второ, ако човек е виждал как български чиновник мълчи като риба в Брюксел, ще повдигне вежди на такава една “полза”. Но и най-гласовитият българин да седне на масата, в закона е записано, че той няма да представлява страната си, а интереса на еврозоната. И понеже България ще “тежи” под 1% от капитала на ЕЦБ, въпросът дали решенията на банката ще отразяват интереса на България или този на Германия, Франция и Италия става риторичен.
Що се отнася до рисковете, те са осезаеми и сериозни.
Първо, икономиката на страната ни е най-слабо приличаща на европейската. По доходи, цени и производителност България е на опашката. Реалната конвергенция към еврозоната е слаба. БНБ заключава, че поради ниската степен на реална конвергенция, страната ни не е напълно готова за присъединяване към еврозоната.
Второ, рискът от асиметрични шокове за България е висок. Това се дължи на факта, че макар и 60 % от външната ни търговия да е със страни от еврозоната, тази търговия е междусекторна. Необходима е вътрешно секторна търговия за да се намали рискът от асиметрични шокове. В еврозоната страната няма да разполага с лостове на паричната и фискалната (поради ограничения позволен бюджетен дефицит) да неутрализира тези шокове. Те ще трябва да се поемат от пазара на труда под формата на увеличаване на безработицата и номинално намаляване на заплатите.
Трето, инфлацията в България е по-висока от средната за еврозоната. Тя ще остане такава, ако страната ни реализира по-бърз растеж. Това означава, че единната парична политика и единният лихвен процент в еврозоната по-често няма да са подходящи за нашата икономика. Вероятно е лихвите у нас да бъдат реално отрицателни. Това води и до
Четвърто, опасност от свръхзадлъжняване както на държавния, така и на частния сектор и надуване на “балони”, както стана дума. Неизбежното им спукване ще бъде болезнено за всички.
На пето място, институционалното устройство на еврозоната е такова, че България може да се окаже отговорна за евентуални загуби на ЕЦБ, натрупани от операции, осъществени преди България да се е присъединила.
Всички тези рискове означават едно: като член на еврозоната, вместо да изпитаме увеличаване на доходите и приближаването им към тези в по-развити страни, доходите в България може да се отдалечат от тях. Основна причина е, че общата парична политика по-скоро ще затрудни приспособяването на българската икономика към икономиката на еврозоната.
Затова е добре в България да мислим за приемане на еврото, тогава, когато сме готови и този момент още не е настъпил.
Еврото: загубени в превода или обикновена лъжа?
Posted: February 7, 2023 Filed under: Uncategorized 1 CommentВ интервю за Българското национално радио г-н Алфред Камер е цитиран да казва: “В страните, които приеха еврото, наблюдаваме понижаване на лихвите – и за частния, и за публичния сектор спрямо нивата отпреди влизането в еврозоната. Друго наблюдение е, че инфлационните нива в тези държави се доближиха до средните за еврозоната“.
** Това, което показва БНБ в чернова на анализ е, че “не може да се открои ясно изразено понижение на лихвените нива непосредствено преди или след присъединяването им [на Литва, Латвия и Естония] към еврозоната”.
** Това, което Евростат казва за годишната инфлация в страните от еврозоната, измерена през октомври 2022 г. e показано на фигурата по-долу. На нея личи ясно, че най-високите нива на инфлация са измерени в страните, присъединени към еврозоната през последните години: Словакия, Естония, Латвия и Литва. Те не само не са близки до средните, ами в Прибалтика – ги надвишават двойно.
Г-н Камер е директор на европейския отдел на МВФ. Той не може да не знае тези числа. Тогава?
В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ? Ах, тези неграмотни популисти !
Posted: January 23, 2023 Filed under: Uncategorized 1 CommentНикакво повишаване на цените след въвеждане на еврото не се случват! Е, само (може би?) в Италия. Там за една година хлябът поскъпнал с 20%, а плодовете и зеленчуците – с 50%.
Източник:
Paul De Grauwe, University of Leuven
THE EURO AT TEN: ACHIEVEMENTS AND CHALLENGES
http://www.iphe.kobe-u.ac.jp/euij-kansai/files/20080920report_04.pdf
lchristoff 