НЕУДОБНАТА ИСТИНА ЗА ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ

“Човек, и добре да живее…” идва време, когато не може или не иска да ходи на работа от 9 до 5. Тогава се пенсионира. Месечната работна заплата секва. Но не и месечните разходи. Има два и само два начина човек да посреща разходите си след пенсиониране:

а) Някой му е обещал да му плаща всеки месец (да замества част от спрялата работна заплата)

или

б) Човек е натрупал средства, от които тегли периодично необходимата му сума за издръжка.

Обещава Народното събрание с Кодекса за социално осигуряване (КСО), раздел Първи, а обещанието всеки месец изпълнява НОИ (Националния осигурителен институт). Обещанието е скромно. В типичния случай, НОИ изплаща около половината от необходимия ви пенсионен доход или около 35 % от последната ви брутна заплата. А за да можете да правите същите разходи един месец след пенсиониране, каквито сте правили един месец преди пенсиониране, ви е необходима пенсия, равна на 70 % от последната ви брутна заплата.

Тогава на помощ идва допълнителното задължително осигуряване в универсален пенсионен фонд (УПФ), където сте трупали средства в течение на цялата си кариера и сега можете да започнете да ги теглите.

Идват ли УПФ на помощ?

Всъщност, не: Пенсионните фондове у нас, и в частност УПФ, са негоден пенсионен продукт. Те са негодeн пенсионен продукт по три причини:

Screenshot 2015-03-31 07.04.02

Първо, не са в състояние да изпълнят предназначението си, а именно да осигурят “допълнителна” пенсия в смисъл на допълнително заместване на доход, над това, което човек би получил, ако се беше осигурявал само в НОИ. (Вж. тук – http://wp.me/p1mX8W-bG)

Второ, не са подходящи за всеки 8 от 10 български граждани. “Неподходящи” са според професионалния, изискван от закона и регулаторите по света, стандарт и (Вж. тук – http://wp.me/p1mX8W-bB )

Трето, прекалено скъпи са, което уврежда интереса на осигурените и ги превръща от осигурени в ощетени. (Вж. тук – http://wp.me/p1mX8W-bv )

При това положение, ако се осигурявате едновременно и в НОИ и в УПФ, пенсията ви ще е по-ниска. За тази привилегия ще платите под формата на такси повече от 25 % от сумата, която бихте натрупали през всичките 40 години, през които се осигурявате. Така, ако искаме да наричаме нещата с истинските им имена, УПФ не е вашият пенсионен фонд, а “Фонд печалба” на пенсионните дружества и “Фонд Бонуси” за тези, които ги управляват.

Дори и временната анкетна комисия на НС установи, че пенсионно-осигурителните дружества са управлявали фондовете “перфектно-пунктуално” и никога и при никакви обстоятелства не са :

а) заобикаляли и надхвъряли лимитите за инвестиране в свързани лица,

б) заобикаляли забраната за кръстосани сделки между фондовете и пенсионното дружество, в резултат на които сделки фондовете (и индивидуалните партиди в тях) са претърпели загуби и

в) не са се ангажирали в пазарни манипулации да “надуват” изкуствено отчетената доходност,

то, УПФ пак остават негоден пенсионен продукт

във всичките три изброени по-горе измерения. Причината за това е вградена в Кодекса за социално осигуряване. За да се промени това положение към по-добро, осигурените, а на практика ощетени лица, трябва да направят едно от две неща:
а) или сами да формират анкетна комисия, която да провери защо народните представители са приели Кодекс за социално осигуряване в тяхна вреда?

б) или просто да избягват, доколкото могат, участието си в пенсионни фондове у нас, които са негодни и неподходящи за тях.

Забелязвате ли кой се изказва по въпроса за пенсионната реформа, която напоследък беше “понижена” от реформа в “промяна на параметри”? Министри, депутати, управляващи и представляващи пенсионни дружества, КФН. Да липсва някой? Няма го гласът на 3 милиона и 300 хиляди осигурени. Никой не изразява техния интерес. Затова и не очаквайте някак промяната в параметрите, която ще платят те, да доведе но нещо добро за тях.

Какво може да прави човек при тези обстоятелства?

Първо, да си даде навреме сметка, че в най-добрия случай, пенсията му – независимо от къде идва тя – дали само от НОИ или от НОИ и УПФ, ще е  най-много половината от необходимата за да живее след пенсия така, както е живял и преди да се пенсионира. (За получаващите доходи над максималния осигурителен, пенсията ще замества още по-малко – между една пета и една четвърт от заплатата). Какво точно означава това, можете да проверите веднага. Преценете по колко харчите на ден днес и експериментирайте как бихте живели един месец с половината от сумата: ако харчите по 50 лв. на ден, опитайте с 25 лв., ако харчите по 30 лв., опитайте с 15 лв. и т.н. Ако ви харесва, можете да спрете до тук.

Ако не правите нищо за себе си СЕГА и то извън частните пенсионни фондове, опериращи у нас, ще завършите с половината от необходимата ви пенсия. Ако до сега не го знаехте, вече го знаете и няма на кого да се сърдите един ден, освен на себе си.

Вторият вариант, в другата крайност, е за да си осигурите недостигащата половина от пенсията, започвате да спестявате всеки месец по 15 % от брутния си доход и го инвестирате самостоятелно, в подходящ лично за вас глобално диверсифициран портфейл, извън негодните пенсионни фондове. [У.Бърнстийн] Ако не сте започнали навреме, започнете утре.

Третият и най-вероятен вариант е комбинация от три съставки:

а) спестили сте “нещичко”, което няма да ви увеличи пенсията ви кой знае колко и за кой знае колко дълго;

б) намалявате драстично стандарта си на живот след пенсиониране и

в) разчитате на помощ на децата си, които в повечето случаи се осигуряват в някоя пенсионна система извън България.

Това е, друго няма.

Advertisements


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s