БНБ не издържа стрес теста

Проблемът днес не е КТБ, а БНБ.

БНБ не издържа собствения си стрес тест. Стрес тестовете на банките се оказаха полезен инструмент за успокояване на пазарите и възстановяване доверието в банките в САЩ и Еврозоната, но не и у нас.

Стрес тестът е упражнение, при което регулаторът пресмята с колко биха се обезценили активите на една банка при различни неблагоприятни, но възможни сценарии. Целта е да се разкрият предварително уязвимите банки, да се предпише увеличение на капитала им и да се стабилизират. В САЩ с един стрес тест на големите банки Тим Гайтнер, министър на финансите, успокои системата. Даже описа опита си в книга, озаглавена “Стрес тест”. В еврозоната Европейският банков орган (ЕБО) периодично подлага балансите на важните банки на стрес тестове. Първият, през 2011 г., не беше особено успешен, но впоследствие ЕБО затегна самите стрес тестове и успокои общественото мнение.

У нас се твърди, че БНБ също извършва стрес тестове. Резултатите, обаче, никога не са публикувани.

Хронологията от м. юни 2014 г.:

17 юни 2014 г., Ив. Искров: “КТБ е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално”.

20 юни 2014 г. 10:00 ч. – в БНБ всичко е спокойно. 
10:30 ч. – в БНБ получават писмо, в което от КТБ искат банката да бъде поставена под специален надзор поради ликвидни затруднения (разбирай, свършила е парите)
11:30 ч. БНБ поставя КТБ под специален надзор.

22 юни 2014 г. БНБ обявява, че национализира КТБ и дъщерната й “Креди Агрикол България” и заличава капитала на акционерите.

23 юни 2014 г. Национализацията се отлага, първо акционерите ще бъдат поканени да увеличат капитала на двете банки.

Тази последователност от събития показва, че БНБ или не знае или знае и до последния момент не казва какво става в КТБ. Инциативата за намеса идва от КТБ, не от БНБ. Следователно, ако БНБ е извършила стрес тест на КТБ, то той е бил негоден и безполезен.

Нещо повече, докато шефовете на КТБ говорят за липса на ликвидност, след два-три дена, става ясно, че е необходим капитал. Това означава само едно, активите на банката не стигат да бъдат покрити задълженията й, т.е. банката е неплатежоспособна. Независимо от широко тиражираното изявление на Искров два дена по-рано, че “КТБ не е фалирала, 

При тези обстоятелства няма как да е известно на обществото дали и на кои други банки балансите и ликвидността висят на косъм, който може да се скъса в течение на до 3 дена.

Обществото, чрез избранниците си, трябва да изиска БНБ да застане на висотата на централна банка, отговаряща за стабилността на банковата система като незабавно публикува резултатите от последните стрес тестове, метододиката на извършването им и мерките, които е предписала на уязвими банки.

Ако БНБ не направи това, ще трябва да се осланяме на думата на нейния управител, която днес, на 23 юни 2014 г., струва колкото капитала на Цветан Василев в КТБ.

Advertisements

16 Comments on “БНБ не издържа стрес теста”

  1. Alexander says:

    ДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДАДА

  2. Alexander says:

    Стрес тестовете са поредната форма на заблуда за публиката. Западните банкери много добре съзнават, че целта не е да се покажат реални проблеми, а по-скоро да се хвърли прах в очите на обикновените вложители/инвеститори. Критериите са така зададени, че да не се получат негативни резултати. Колко големи банки всъщност не издърбаха тестовете? Нито една. Всички се оказа в много добро състояние, нали! А дали им вярваме!
    Нека все пак да излезем от чуждопоклоничестовто и да бъдем реалисти. Българските банки имат проблеми, но много по-ограничени от тези на глобалните чуждестранни банки. В България банкирането е доста по-опростено. Много рядко се използват инструменти като деривати, секюритизация и т.н., които крият огромни недооценени рискове.
    Дали БНБ са перфектни -НЕ. Но останалите централни банкери в доста по-голяма степен замитат проблемите под килима.
    Нормално е ликвидната позиция на една банка да се промени съществено в рамките на няколко дни, когато има масирани тегления. Нито един стрес тест не се калкулира при сценарий за излизане на повече от 30% от депозитите в рамките на една седмица (и то на стабилните депозити, каквито са тези на дългогодишните клиенти).
    Нормално е банката да държи над 50% от активите си в кредити, защото това е смисълът на нейното съществуване. Нито една банка не поддържа 100% покритие на депозитите си с ликвидни активи.
    Така проблемът, който възниква е невъзможността в толкова кратки срокове да се осигурят ликвидни средства, с които да се посрещат тегленията. Дори кредитите да са с най-високо качество, те се погасяват в рамките на години. Банката не може да изиска предсрочното им погасяване, докато за вложителите е разрешено да прекратят депозите си когато пожелаят, като губят единствено начислената лихва.
    Това е същността на проблема, а не липсата на капитал. Банките не спират плащанията поради липса на капитал, а в следствие на ниска ликвидност.

  3. “Нито един стрес тест не се калкулира при сценарий за излизане на повече от 30% от депозитите в рамките на една седмица” — Това от къде го знаете? Или го предполатате?

    • Alexander says:

      Знам какво представляват стес тестовете, защото съм работил в различни институции (включително голяма международна), правил съм стерс тестове, запознат съм с действията на другите европейски надзорни органи, методите им за оценка качествоото на активите и т.н. Виждам, че сте подготвен добре теоритично, но реалният живот е по-различен. Стрес тестовете бяха измислени за успокояване на вложителите/инвеститорите в страните, в които всички знаеха, че банките имат проблеми. На практика надзорните органи абдикираха от своите задължения да контролират глобалните банки и позволиха институциите сами да оповестяват данни, които са с декларативен характер, т.е. потвърждават се от техните мениджърите, а не от регулатора. Цялата финансова система е прогнила, но хората като Вас вероятно вярват, че всичко е наред, а само ние в България сме най-лошите. Новите регулации (Базел 3) усложняват още повече нещата, без да решават проблемите. Текстовете са толкова сложно написани, за да може тълкуването да бъде различно, в зависимост от политическото влияние и интересите на съответна държава членка. Както виждате и аз съм подготвен теоритично 🙂

      По отношение подкрепата на БНБ трябва да знаете, че в условията на Валутен борд не е разрешено да се кредитират банки. В ситуация на ликвидна криза и системен риск това се допуска, но само срещу представяне на ликвидно обезпечение – злато, ценни книжа на първокласни емитенти и т.н. Ако една банка има такива активи, тя може спокойно да се рефинансира на свободния пазар и не е нужно да търси помощ от БНБ! Освен от слуховете, откъде знаете, че БНБ е предоставила ликвидни средства на ПИБ през 2008 г. Не знам да има официална такава информация. Имате ли потвърждение, че средствата са използвани? Спомняте ли си, че тогава управителят на БНБ излезе и публично защити институцията, с което тегленията бяха преустановени. Може и да не е било вярно изказването, че банката няма установени нарушения, но тогава никой не постави под съмнение неговите думи.
      Сегашната ситуация е коренно различна, защото първо умишлено се дискредитира БНБ, а в последствие дирижирано бяха изтеглени от КТБ средствата на държавните предприятия и банките. Не защитавам никой, а давам обективна оценка на събитията. Това са фактите, които не могат да се видят в стрес тест!

      Иначе сте прав, че изказването за необходимост от допълнителен капитал е непремерено. Отнемането правата на акционерите също показва обърканост и приемане на вина преди да е доказана. Има и много други действия, които не са перфектни, както и проблеми натрупвани с години, за които не са взети своевременни мерки.

      И все пак, в сегашната ситуация, цялата ни финансова система е поставена на изпитание, заради корпоративен конфликт с човек ,който явно има повече власт от самите институции. Затова смятам, че трябва внимателно да критикуваме и да се въздържаме от идеи и препоръки, които още повече да объркат публиката. Аз съм на страната на държавността, която трябва да овладее паниката. В противен случай всички ние, които се наричаме народ, ще загубим, а печеливши (за наша сметка) ще са само сценаристите!

      P.S. Поздравявам г-н Русев за точния му коментар.

      • “Освен от слуховете, откъде знаете, че БНБ е предоставила ликвидни средства на ПИБ през 2008 г. Не знам да има официална такава информация. Имате ли потвърждение, че средствата са използвани? Спомняте ли си…”
        Вие ще си спомните, предполагам, за “тайното споразумение Орешарски-Искров”, което извади С. Дянков?

        Моето предложение е за пресичане на опасността от слухове и зарази с РАДИКАЛНА ПРОЗРАЧНОСТ, а не с неловко и оплетено мълчание. КТБ е вече минало.

        Иначе, то у нас все е различно, по-особено и “по-практично”. Затова се задоволяваме с трагедии, хаос и героизъм”, главно за храна на медиите, а след това, колелото се завърта обратно.

        В частност, като човек с опит, не Ви ли се струва, че голямата концентарция на депозити от малък брой депозанти, е рисков фактор, който онзи ден – вероятно и злонамерено – се материализира? Защо да не може да го хване “стрес-тест”? Е, зависи кой го прави и с каква цел.

        И аз, като Вас, съм за държавността и институциите, издържани от данъкоплатците, да служат САМО на обществения интерес. БНБ от години демонстрира обратното поведение. Но ние все вадим чадъра след дъжда.

  4. “Банките не спират плащанията поради липса на капитал, а в следствие на ниска ликвидност.” – Вярно. На такива банки отпускат кредити, не заличават акционерите, нали?

  5. Георги Русев says:

    Здравейте, г-н Христов.

    Не съм банкер, но все пак съм рационално мислещ човек. От моят личен анализ на ситуацията и мениджърски опит действията на БНБ са навременни и адекватни…

    Определено не съм съгласен с Вашето твърдение, че увеличението на капитала е свързано само с факта че активите на банката не могат да покрият задълженията. Защото задълженията са фва вида – краткосрочни и дългосрочни. Мисля че точни краткосрочните задължения могат да прераснат в ликвидна криза. Но тиражирайки от Ваша страна този блог Вие твърдите, че става въпрос за дългосрочните задължения също.

    Та ето и моите въпроси?

    1 Разполагате ли с факти и цифри които да потвърдят фактически фалит на КТБ

    2 Е ли възможно с увеличение на капитала да се преодолее ликвидна криза?

    3 Ако сте член на УС на голяма банка която е била в добри отношения с КТБ бихте ли дали заем в тази ситуация?

    4 Как бихте реагирали Вие на мястото на г-н Искров. Във блогът виждам единствено критика без препоръки за решение. За да мога поне аз да си направя изводите св налага да знам Вашето виждане за решение на проблема

    Ще се радвам да публикувате отговорите си

    • Г-н Русев,
      Благодаря за интереса, който сте проявил към моята бележка. Ще забележите, че в нея не давам оценки за това дали е адекватна или не, дали е навременна или не намесата на БНБ в КТБ. Напротив, като се опирам на хронологията и фактите изразявам мнение, че:
      – действията и публичните изяви на управителя Искров са несъгласувани, колебливи и противоречиви;
      – това не дава основание да му се вярва, а от там – и на БНБ
      – възниква въпросът има ли и други банки, които са застрашени?
      – тъй като думата на управителя не тежи, предлагам БНБ да публикува резултатите от стрес тестовете, заедно с предписаните на банките мерки.
      Или с едно изречение, някои, вкл. г-н Искров, смятат, че банкова стабилност се крепи с мълчание (с дълбоко заравяне на главата в пясъка). Аз предлагам укрепване на доверието в банките у нас с радикална прозрачност. Всъщност това е в интерес на наистина добре капитализираните и ликвидни банки, които сами трябва да поискат публикуване на резултатите от стрес тестовете.
      Моето мнение какво е трябвало и кога да направи БНБ е без никакво значение, тъй като само БНБ може да направи, това, което трябва и тя е направила това и тогава, което и когато е сметнала за най-добро. Отговорите на Вашите въпроси се разчитат именно в действията на БНБ. Конкретно:
      1. « Разполагате ли с факти и цифри които да потвърдят фактически фалит на КТБ»
      Аз – не. БНБ, обаче, разполага. Решението на БНБ да помете акционерите на банката и държавата да я рекапитализара недвусмислено говори за това – КТБ е неплатежоспособна. Ако беше само неликвидна, БНБ би извършила експроприация на частна собственост. Решението на БНБ има само едно тълкуване – частната собственост и без това я няма.
      2. «Е ли възможно с увеличение на капитала да се преодолее ликвидна криза?» – Е!
      3. Ако сте член на УС на голяма банка която е била в добри отношения с КТБ бихте ли дали заем в тази ситуация?
      Не, г-н Русев, не намирам за благоразумно коя да е частна банка да дава кредити на КТБ в този момент. Остава БНБ! Която не дава (както даде на ПИБ през 2008 г. и както и разрешава закона за БНБ, и както и позволява депозита на Банково от 5 млрд.лв). Това, че БНБ не инжектира ликвидност в КТБ още веднъж иде да покаже, че КТБ не е само неликвидна.
      4. «Как бихте реагирали Вие на мястото на г-н Искров.»
      – Не бих «реагирал» и не сега. Може би бих реагирал по друг начин след като един посланик говори преди години за «гнили ябълки». Не защото го е казал посланик, а защото у нас да говориш истината трябва да имаш имунитет.
      «Във блогът виждам единствено критика без препоръки за решение»
      Ами да повторя, КТБ е «ойде коня в реката». За да се пресече зараза – БНБ да публикува стрес тестовете на банките и да успокои обществеността.
      Това от мен, г-н Русев.
      Бъдете здрав и все така носете скептична глава на раменете си!
      С уважение:

      • Благодаря, за отговора. Истината е че мина време преди да си спомня че съм написал въпрос на който бих искал да получа отговор. По една случайност намерих текущият блог и се възполвам от възможността да благодаря за Вашият отговор.

        С оглед на дистанцията на събитията и новите факти които обсъждаме, забелязвам че съм бил подведен от информацията на самата БНБ за стабилноста на системата. Бях се успокоил че всеки в БГ, след като сме изминали тежкият път към демокрацията работи съвестно. Уви, явно не е така.

  6. Инвеститор says:

    Това което пишете са пълни глупости. Първо дайте дефиниция на понятието ликвидност. След това дайте дефиниция на понятието активи. И тогава ги съпоставяйте дали активите не могат да покрият задълженията. Ликвидността означава възможност за покриване на краткосрочни задължения а именно пари в брой. Тъй като има много изтеглени пари нормално е да нямат пари в брой. Но парите в брой са краткосрочни активи. Вие използвате думата активи която се състои от дългосрочни средно срочни и краткосрочни активи. По този начин заблуждавате хората. Моля спрете да лъжете хората. Не Ви стига една банка а сега и на БНБ хвърлихте око.

    • Ваше право е да си заровите главата в пясъка до рамене и да навирите дупе. Гащите няма нужда да сваляте, ще Ви помогнат.

  7. Инвеститор says:

    Отговорете ако обичате на това което написах – ако наистина сте топ финансист то не Ви приляга използването на уличен жаргон.

  8. Evgeni Kanev says:

    Гледам т.н премиер и ноторно известен финансист да обяснява как:
    1. КТБ поради медийна атака е изпитала проблем с ликвидността, т..е липса на налични средства за разплащане на текущи задължения. При това положение защо БНБ просто не реши проблема с предоставяне на временна ликвидност, както го е правила с други банки, впрочем което е и законово уредено?
    2. Но все пак – казва- се налага да се вкарва допълнителен капитал, т.е. вече говори за неплатежоспсобност, т.е. неспособност да се посрещат средно и дългосрочните задължения поради невъзможност за активите на банката да посрещат тези задължения, вероятно по причина лошо управление. Но то е резултат на дългосрочен процес, а не на ударно теглене на пари. Тогава защо БНБ не се е намесила досега?
    3. Настройва обществеността за нуждата от нов инвеститор преди да са излезли анализите на квесторите, които трябва да отговорят на горните въпроси?

  9. Evgeni Kanev says:

    Поздравявам г-н Христов за не просто професионализма, а за подкрепата му за институционалността. Трябва сериозен анализ на дейността на БНБ, за да не се повтаря случая КТБ. Нали никой не се съмнява, че изпаряването на собствеността й не е било изненада за никой в БНБ. А защо са си траели до момента е въпросът!

  10. Иван Вълков says:

    вчера минах през БНБ и трябва да уведомя г-н Христов че греши – стрес теста е издържан напълно. Въпреки сътресенията, няма напукани стени , стъклата са здрави, публичния трезор е сух, охраната е строга, хигиената на ниво, по коридорите се шепне тихо. Всички признаци на микромениджмънт на високо ниво са налице…
    Нали не бъркам и това е основната задача пред една централна банка? Да не се забелязва?


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s