Клептобанкиране в България Х – Машата Мартин Димитров

или как се стигна до тук

В епизод IX разгледахме 7-те стъпки по трънливия път на кредита, а по-рано – в “7 ИЗПЪЛНИМИ ИСКАНИЯ…” – как да се премахнат тръните по пътя. Възниква въпросът, а как се стигна до това, банковите клиенти да бъдат притискани и ограбвани? Това у нас става по закон. Тук ще припомним хрониката на един закон и една поправка. За илюстрация на общия механизъм на лобизма.

Чърчил е казал, че не искате да знаете как се правят суджуците и законите. Но трябва. А и можете, защото една законова поправка се разигра пред очите ви и не толкова отдавна.

Става дума за Закона за потребителския кредит и неговото внезапно допълнение и изменение, предложено един ден след влизането му в сила, на 13 май 2010 г. А още по-точно, става дума за едно изречение, забутано в допълнителните разпоредби на закона. Точка 6 от тези разпоредби дефинира понятието “референтен лихвен процент.” Именно въз основа на тази дефиниция всяка банка у нас може да променя лихвата след като сте сключил/а договор с нея, едностранно, произволно, неограничено, докато Ви изгони от жилището, закупено на кредит и Ви самоубие.

Ето хронологията накратко:

  • Април 2008 г. – Влиза в сила Директивата за потребителския кредит – Директива 2008/48/ЕС;
  • Септември 2009 г. – Готов е проекто закона за потребителския кредит, внесен от Министерството на икономиката, но всъщност написан в БНБ и предварително съгласуван с банките.
  • Октомври 2009 г. – Проектозаконът минава на Министерски съвет, докладван от министъра на финансите Симеон Дянков с едно изречение – в смисъл, някакви неща от Европа, трябва да ги въведем. Министър-председател: “Приема се.”
  • Ноември-декември 2009 г. – проектозаконът минава на съответните четения в Икономическата комисия, с председател Маритн Димитров.
  • Февруари 2010 г., Законът е гласуван в пленарна зала.
  • Март 2010 г. Законът за потребителския кредит е публикуван в Държавен вестник за да влезе в сила на 12 май 2010 г.

Никой по този път от не обръща внимание и не обсъжда дефиницията на референтен лихвен процент, доколкото можах да проследя в публично достъпните стегограми на Народното събрание. Вероятно и никой не разбира последиците за длъжниците, с едно изключение, но то е тема на друг разговор.

И така, да речем, че в хода на обсъжданията не е бил забелязан този “референтен лихвен процент” и неговото потенциално разоряващо влияние върху длъжниците. Човешко е. Но историята продължава.

На 9 май 2010 г., неделя, изпращам отворено писмо до членовете на Икономическата комисия, в което обръщам внимание на вредата от българската дефиниция на “референтен лихвен процент” и предлагам алтернативна дефиниция.

На 13 май 2010 г. депутатите Мартин Димитров (Синя коалиция) и Стоян Мавродиев (ГЕРБ) внасят проекто закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит и то засягащо точно “методологията” на банките за определяне на “референтен лихвен процент”.

Нямам илюзии или претенции, че съм предизвикал този проектозакон. Друго е важно. Ако до 9 май 2010 г. би могло до се твърди, че никой не е забелязъл същността и вредата от българската дефиниция на “референтен лихвен процент”, то след тази дата – вече не може.

Поправката “Димитров” се състои в три неща:

А. Банките да публикуват “методологиите” си на своите интеренет страници;

Б. Методологиите да не се изменят по време на изплащане на кредита и

В. Референтните лихвени проценти, определени по тези методологии да се отнасят както за потребителски, така и за ипотечни кредити.

Поправката “Димитров” прави образуването на лихвените проценти по-прозрачно. Но не премахва възможността банките да променят лихвите едностранно и произволно.

 “Методологиите” съм анализирал на друго място – http://bit.ly/WZyb6R .

Как точно банките могат да променят лихвите едностранно и произволно, след като са си публикували методологиите? Просто. По три начина.

Банките, като чиито главен лобист се изявява Димитров просто му се изсмяха зад гърба и вместо методологии, публикуваха тюрлюгювеч от фактори. То е като да дадеш следната рецепта за мусака на млада домакиня: Вземате кайма, картофи, мазнина и други и правите мусаката.

Първо, някои банки включиха в методологиите си “и други” фактори. Могат да си ги измислят на воля, след като са Ви отпуснали кредита и да си ги добавят.

Второ, в тюрлюгювеча няма “по колко от всеки фактор”. Т.е. факторите нямат “тегла”. Като поставят ударението върху едни и намалят влиянието на други, банките могат, без да си променят “методологията”, да осигурят движението на лихвения процент в една посока – нагоре.

Трето, в кацата с фактори ще намерите и такива, които са под контрола на самите банки – не пазарните, а техните индивидуални лихвени и не лихвени разходи.

Така, че поправката “Димитров” повиши прозрачността и циментира неравнопоставеността и подчинеността на банковия клиент. През прозрачността се вижда, че клиентът е защитен от възможността да сравнява оферти, защото още след като щракне капана на кредита, лихвата може да стане съвършено друга. Клиентът е и свободен: да плаща тогава и толкова, колкото му каже банката. И то – по закон. Без възможност за съдебна защита.

Независимо дали сте или не жертва на клептобанкиране, вашите деца – ще бъдат, ако поправката “Димитров” остане в сила.

Ето за този ефект държа отговорен бившия народен представител Мартин Димитров – че циментира неравноправието банката-клиент. Дали е действал съзнателно като маша на банковото лоби или не разбира какво е направил, няма значение. И в двата случая той не е кадърен да представлява обществения интерес и затова няма място в следващото Народно събрание.

Разбира се Мартин Димитров нямаше как да успее сам. Той получи пълна подкрепа от мнозинството на ГЕРБ. Ето списък на депутатите, подкрепили на поправката “Димитров” на първо четене. http://bit.ly/XrlHK6

 От теб пък, читателю, зависи дали ще пуснеш бюлетина, съдържаща имената на някой от изброените в списъка.

30.03.2013

GC

Advertisements


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s