Клептобанкиране в България – причинители, диагноза и лечение II

В какво се изразява клептобанкирането като уникална българска практика?

Клептобанкирането в България, както показва названието му, се изразява точно в това – че банките у нас масово и безнаказано крадат от своите клиенти.

Колко крадат?

От кой 100, от кой 110 или 300 или до 640 лв. на месец за срока на договора – 20 или 30 години. Така подписвайки договор за кредит с банка, оперираща върху клиенти в България, вие трябва да сте готови да работите 2-4-6 часа на ден допълнително, за да платите на банката онази горница, която тя едностранно, произволно и без вашето знание и съгласие е решила да ви събира свръх лихвата, която вие си мислете, че ще плащате.

Хайде сега, ще рече някой? Зер може ли банка да краде? За Уникредит Булбанк вече го показахме извън всякакво съмнение (вж “Уникредит Булбанк: Крадем, лъжем …” в този блог). Със същата дейност се занимават и Пощенска и ЦКБ.

Кой казва?

Съдът. Пощенска е осъдена вече 6 пъти на първа инстанция да върне открадното на клиенти, а ЦКБ – веднъж.

Как го правят?

С неравноправни клаузи в договорите. Неравноправните клаузи са забранени от Закона за защита на потребителите и затова са нищожни. Ще рече, няма задължение за длъжника да плаща по неравноправна и затова нищожна клауза.

Колко банки у нас използват неравноправни клаузи?

Двадесет и пет – така казва Комисията за защита на потребителите. Не казва кои са, но вие се досещате – на практика всички, които отпускат кредити на домакинства. Която не използва неравноправни клаузи, да вдигне ръка. Ще рече, че твърдението, че клептобанкирането е навик на банките опериращи клиентите си у нас, а хич не е изолирано явление или изключение.

И какъв е общият резултат от всичко това?

Аз го оценявам на едни 400 млн. лв. годишно отнемани от кредитополучатели против тяхната воля и в нарушение на подписаните договори. 400 млн. Всяка година. Ако ви харесва.

Откъде дойде това число, ще попита някой с право.

400-те млн. лв. са моя оценка, защото БНБ не публикува официална статистика на откраднатото. Ще Ви покажа как да стигнете сами до същото число: Документирано е, че Уникредит Булбанк е увеличила извън и в разрез с договорите, подписани с кредитополучатели лихвата по техните кредити с до 450 базисни точки или 4.5 % през периода октомври 2008 – април 2010 г. На всеки 100 000 лв. кредит решила банката да събира по 4 500 лв. на година отгоре, над договореното. По подобен начин са постъпили и Пощенска, ДСК банк и други банки. Може би не всички банки, може би не на всички клиенти, може би не с 450 базисни точки. Да речем с 200 базистни точки или 2 %. Кредитите за домакинства в България са около 19 млрд. лв. 19 млрд. х 2 % = 380 млн.лв, кажи ги 400. Това е, няма да споря дали са 379 млн. или 405 млн. – това е порядъка на годишната кражба.

Какво могат да направят пациентите на клептобанки в България?

1. Да преценят дали са оперирани. Това става просто: а) увеличена ли ви е месечната вноска? б) можете ли, като четете договора да изчислите кога, защо и с колко се е повишила вноската ви? Ако не сте сигурни – питайте във фейсбук – там са се събрали доста патили и знаещи. в) ако не сте в състояние, дори и с чужда помощ, да направите тази сметка – вие вероятно сте жертва на клептобанкиране.
2. Потърсете компетентен адвокат, на който имате доверие. С негова помощ определете текстовете от Закона за защита на потребителите, които вашият кредитор е нарушил.
3. Отправете покана към банката да ви върне надвзетите суми и да изпълнява договора за кредит за в бъдеще без да прилага неравноправната клауза. Ако не получите задоволителен отговор за 30 дни,
4. Заведете дело срещу банката.

Това е урока, който преподава Пламен Стоянов, който се опитва в течение на 4 години да си намери правото. Неговият опит ясно показва, че у нас няма кой да защити кредитополучателя освен съда. Това всъщност е и съвета, който са получили стотици жалбоподатели от БНБ – търсете си правата в съда.

И все пак, защо Пламен Стоянов може да се смята щастлив? За това, следващата неделя.

---