Branding Bulgaria – продължение

Под това название Икономедия организирала форум на 1 март. Защото “образът на една страна – как тя изглежда погледната отвън, е толкова важен, че…”. Специалистите, обаче, казват, че brand не е образ, знак, картинка, а обещание. Обещание, което се изпълнява отново и отново. Затова Мерцедесът е brand, а опелът – марка автомобили.

До подобен извод стигнал и форумът като предефинирал въпроса на това “какво да направим за да подобрим страната си” или се превърнал в “упражнение по мислене за същността на една успешна държава”.

Наскоро излязоха две книги, които, струва ми се, са от полза за това упражнение. Те могат да помогнат да определим къде се намираме, преди да решим на къде искаме да се запътим.

Едната, с автор професорът от Университета в Дюк, САЩ, Тимур Куран, разсъждава върху въпроса за ислямския закон и как той повлиял на икономическото развитие на арабския свят, по-точно – на икономическата му изостаналост. Другата, под непретенциозното заглавие “Цивилизацията: Западът и останалите” е на професора по история от Харвад, шотландецът Нейл Фергюсън. В нея той твърди, че западната цивилизация господства над света от 1500 до 2000 година поради шест “open source killer applications” (шест софтеръни програмки-убийци с отворен код).

Споменавам двете книги, защото задават двете координатни оси, в рамките на които читателят сам ще може да разположи България.

И така, по ред. Без да дава рецепти, Куран отговаря интересно на въпроса “Къде са големите и иновативни фирми в Близкия изток, къде е арабският Гугъл, Интел, Дженерал Мотърс?” Ето какво казва той: Днес бизнесът в арабския свят се води повече или по-малко въз основа на законодателство, трансплантирано от модерния свят, но

  • Нивото на доверие из региона е ниско и предприятията остава малки и краткотрайни;
  • Доверието е високо сред познати, но много ниско към непознати или корпорации;
  • Имаме вече големи корпорации – в текстила, строителството, медиите;
  • Проблем остава политическата нестабилност, която ограничава размера на инвестициите и желанието на хората да поемат рискове;
  • Политическите връзки са от значение; дори хора с добри идеи и желание да поемат риск не могат, защото им липсват политически връзки и нямат достъп до кредит.

Закони? Да, но не стигат. “Убийците” на иновациите и бизнеса в арабския свят според проф. Куран са липсата на доверие, политическата нестабилност (превод на български език: ще си плати ли държавата масрафа и кога?), политическите връзки и недостъпен (или скъп) кредит.

Проф. Фергюсън от своя страна рапортува, че 8 от 10 най-големи града през 1500 г. са извън Европа, а Лондон е мръсно, пълно със зараза градче на брега на Темза. На никой не би му минало през ум тогава, че този контитент ще господства върху света през следващите 500 години. Как е станало възможно това? Чрез 6-те софтуерни иновации на средновековна Европа, а те, според професора, са:

  • конкуренция;
  • наука;
  • върховенство на закона (не на връзките);
  • медицина;
  • потребителско общество;
  • протестантска етика на работа.

Тези програмки не са тайна. Извън западния свят първа ги свалила и заредила Япония, през 1868 г.

Де е България на тези координати и къде искаме да бъде? Да обсъдим.

А иначе идеята на министър Младенов тъкмо София да домакинства среща на арабските ръководители с тези от бившия източен блок е чудесна и уместна. Арабските ни гости ще се чувстват у дома си.

Advertisements

One Comment on “Branding Bulgaria – продължение”

  1. Valentin Ivanov says:

    Браво, прекрасен постинг! Държава, в която е важно да знаеш телефона на министър председателя, за да не те закачат, кагото газиш закона или за да те уредят да риташ топка в удобно за премиера време е по-скоро в орбитата на арабските държави, отколкото на държавите от европейския съюз. Не бива да забравяме обаче, балканския привкус.

    Цялата модерна история на България е низ от утвърждаване на политически тапигьозлък, андрешковщина и повсеместно газене на закона – от първите хора на държавата до последния гражданин. Идеята на министър Младенов за формиране на подобна дискусия със сигурност заслужава окуражаване, но неговото лично присъединяване към днешото държавно управление, което утвърждава упражняване на държавната власт чрез повсеместно слухтене, изнудване на икономическите субекти, когато държавата трябва да плаща задълженията си и издигането на бездарието във всички сфери на държавния и политически живот в страната буди в мен само съжаление.


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s