Справедливост и данъци
Posted: April 19, 2011 Filed under: Uncategorized 7 CommentsМинистър Дянков отваря дебата за преките данъци у нас.
Всъщност, той иска да го затвори като ще предложи ставките на преките данъци у нас да могат да се променят с мнозинство от 2/3 от гласовете (Медиапул,17.04.2011) в Народното събрание. Ще рече – по-трудно. Целта е ставката от 10 % пропрционален (някои го наричат “плосък”, като така показват, че могат по-добре да превеждат, отколкото да мислят) данък върху дохода да стане по-трудно променима. А пък крайната цел – да се запазят ниските данъци у нас като стимул за растеж и забогатяване.
Ако това предложение стане закон, трябва да е ясно, че това ще бъде доброволен избор на българския данъкоплатец, изразен от неговите представители в Народното събрание. Затова заслужава българският данъкоплатец да си даде ясна сметка какво избира и защо.
Първо, ниските данъци са за предпочитане пред високите. Това изглежда очевидно. Няма “научно” определение на ниски данъци, обаче. Нисък е и 10 % и 12.5 % (Ирландия) и 16 % (Словакия) и 22 % (Естония). Т.е. въпрос на избор е.
Второ, икономистите разглеждат данъците като система и разсъждават за икономическата им ефективност, т.е. от гл. точка на това дали стимулират по-доброто и продуктивно използване на националното богатство, в т.ч. и работното време.
Трето, данъчните системи имат и морална страна. Въпрос на справедливост и обществен договор е каква да бъде данъчната система – прогресивна, пропорционална или някаква друга. Въпросът за справедливостта се отнася към сферата на моралната философия и там думата на икономистите, към които се числя и аз, не тежи повече отколкото на всички останали данъкоплатци.
Като морален разглежда въпроса за данъчното облагане в САЩ и известният (в България) Ричард Ран в колонката си “Данъчна несправедливост” (в-к “Washington Times”, 11.04.2011 г.). И стига до извода, че прогресивната данъчната система в САЩ е несправедлива, защото най-богатите 1 % от населението плащат 38 % от данъците в страната.
Да оставим САЩ и да се вгледаме в българската система, която министър Дянков ни предлага да замразим. Тя е регресивна. С други думи, колкото по-висок доход имаш, толкова по-малък процент от него плащаш като данъци. Или с още по-други думи, колкото по-малко печелиш, толкова по-малко от спечеленото постъпва в джоба ти. Дали това е справеливо или не, решават депутатите, от името на тези които са ги избрали. Така, трябва да си спомним, че тази регресивна данъчна система беше въведена у нас с гласовете на БСП. Вероятно така са поискали техните избиратели.
Но да не бъдем голословни. В началото, нека съобразим, че от това, което печелим, у дома занасяме това, което остане след плащане на данъци И осигуровки (пенсионни и здравна). Осигуровките у нас са по същество данъци. Така мисли уважаваният Красен Станчев и аз съм съгласен с него: “Съзнавам добре, че платените от мен през годините данъци “обществено осигуряване” не са предназначени за осигуряване на моите старини.” (в-к “24 часа”, 1.11.2010 г.).
Да разгледаме сега колко и какъв процент данъци плаща през 2011 г. един “работник 3-та категория”, както закона определя масовия случай:
| Месечен доход бруто (лв.) | 2000.00 | 4000.00 | 10000.00 |
| Осигурителни вноски (12.9 %) | -258.00 | -258.00 | -258.00 |
| Здравно осигурителна вноска (3.2%) | -64.00 | -64.00 | -64.00 |
| Общо осигуровки (лв.) | -322.00 | -322.00 | -322.00 |
| Месечен доход преди облагане | 1678.00 | 3678.00 | 9678.00 |
| ДОД (10 %) | -167.80 | -367.80 | -967.80 |
| Месечен доход – нето (лв.) | 1510.20 | 3310.20 | 8710.20 |
| Данък и осигуронки в % от | |||
| брутния месечен доход | 24.5% | 17.2% | 12.9% |
Ето така, който получава 2 000 лв. или по-малко, плаща 24.5 % от дохода си за данъци и осигуровки, който получава 4 000 – 17.2 %, а който получава повече – по-малко.
Като съобразим, че плащаме и ДДС, ефектът само се усилва. ДДС е косвен, а не пряк данък. Дължи се върху потребените стоки и услуги. Но, както и останалите данъци, се плаща от дохода, защото няма от къде другаде. ДДС е също регресивен данък. Затова в САЩ няма такъв. А е регресивен, защото ако по-бедните харчат 100 % от месечния си доход – живеят от заплата до заплата – то по-богатите спестяват. При единна ставка от 20 %, 20 лв. от всеки сто, похарчени от бедния отиват за данък. Ако някой харчи 80 % от месечния си доход, той плаща 16 лв. на всеки сто лв. доход или 16 %.
Така е у нас. Колкото повече получаваш, толкова “по-леки” са данъците ти. Справедливо ли е или не? Въпросът ми изглежда твърде важен, за да бъде оставен за решаване на министри и депутати.
Ако желаете, обсъдете го. Няма да участвам, тъй като съм зает да пиша препоръки на младежи и девойки, които търсят доход и щастие в други страни, където данъчното облагане е несправедливо, прогресивно, но пък и публичните услуги срещу това са осезаеми.
Всъщност дебатът трябва да се обърне. Не колко да са “ниски” и “плоски” данъците, а какво искаме от държавата, как ще платим за да го получим и как ще търсим отчетност, от тези, които трябва да го предоставят.
lchristoff 
Драги Любо, поздравления! Значителна част от тези аргументи изложихме с проф. Кръстьо Петков и проф. Димитър Иванов при “въвеждането” на “плоския” данък от Станишев по желание на бедния му електорат. Ни вопъл, ни стон! Сега обаче е още по-подло един министър да представлява “народа”. Не е ли време за референдум?!
‘Изкривяването’ идва от тавана от 2000 лв, който е въведен при изчисляването на осигуровките. Ако се махне тавана – системата няма да е регресивна. Друг е въпроса дали е удачно да имаме въобще разходо-покривна осигурителна система, която по своята същност си е чист данък.
ЗА ИКОНОМИСТИ С ЛОГИЧЕСКО МИСЛЕНЕ, ПРЕДЛОЖЕНО ОТ vesvas4 блог.бг
ЗА НОВА ДАНЪЧНА СИСТЕМА И ДАНЪЦИ:
Данъчната система е обществена структура за събиране , управление и контрол на отчисленията / т.нар. данъци/ от данъчно задължените физически и юридически лица. Тя е пирамидална, чийто основа е местната житейска околна среда, което дава възможност по-голямата част от данъчните приходи пряко да обслужват обществените потребности и пряко да бъдат контролирани всички разходи. Елементарно казано, първостепенен разпоредител с бюджетния данъчен приход е общината, т.е. новата данъчна политика е: 70% от данъчните приходи се усвояват от общините и само 30% се пренасочват към възходящите структури и държавни институции. Данъчната система е прозрачна и контролируема. Предимствата на тази данъчна система е, че по-голямата част се заделя за реалните обществени потребности, а не за възпроизводство на бюрокрация, стимулира гражданската активност и нагласа към съпричастност с проблемите на нетрудоспособните.
Данъкът е безвъзмездно косвено възвръщаемо (без пряка насрещна облага) плащане, наложено по общ ред от държавата. Данъкът е елемент на бюджетния приход, който заедно с другите приходи се разпределя за посрещане на обществените потребности. При липса на доброволно плащане данъка се събира принудително от имуществото на данъчно задължените лица. Прогресивни данъци – данъчното задължение се изменя прогресивно спрямо данъчната основа/ставка. Това е данък върху доходите на физическите лица упражняващи трудова дейност носеща доход. С увеличаване на дохода, се увеличава и частта от него, която трябва да бъде удържана за данък Пропорционални данъци – Пропорционален е корпоративния данък. С корпоративен данък се облага печалбата на юридическите лица за упражняваната от тях стопанска дейност. Данъчна основа за облагане е брутната печалба установена от независим експерт счетоводител със счетоводен баланс за дейността на данъчните субекти. Счетоводната печалба се определя като разлика между приходите и разходите за определен данъчен период. Имуществени данъци – данъкът се определя на основата владение и използване на земя, сгради, авто-тракторна, авио- и речна/морска техника определена за данъчен обект на облагане.
Елементи на данъците са: 1. Данъчен кредитор е финансовият орган на конкретната самоуправляваща се област. Нейно право и задължение е да облага и да изисква погасяване на обложеното. При определяне на данъчната тежест за следващата данъчна година, първичен данъчен кредитор изхожда от бюджетния приход за предходната година завишен с един-два пункта резерв за непредвидени събития. Данъчната основа не може да поставя индивида в състояние на неплатежоспособност и унизителен живот. Държавата е делегиран данъчен кредитор, чийто бюджетен приход е в размер на 30-40 % от бюджетните приходи на самоуправляващите се области. 2. Данъчен обект на облагане е всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, респективно доходи, имущество, определени дейности, реализирани обороти. Наследството, сделките и покупко-продажбите по своята същност не са обект на облагане. Същите се превръщат в данъчен обект, когато се се използват като източник на доходи. Следователно, обект на облагане са всички действия, събития, състояния, които пораждат приходи за които данъкоплатеца е длъжен да заплати данъка. От обекта следва да се отличава остатъка от дохода, спестявания и капитала на данъкоплатеца. 3. Данъчен субект е всяко физическо или юридическо лице на територията на България, независимо от националната му принадлежност, което е във владение на собственост или упражнява дейност определена за данъчен обект. Субект е лицето, което формално или непосредствено е задължено да внесе дължимия данък. Икономическите отношения между данъкоплатеца и данъчния кредитор се определят на принципа място на данъчния обект. В резултат на това се заличават различията на съществуващите до сега два вида субекти на данъка: резиденти (местни граждани) и нерезиденти (чужди граждани), т.е. всички чужденци равнопоставено с местните граници заплаща дължимите данъци тук, в България. Отчисления към физически и юридически лица извън държавата се правят от остатъка на печалбата след изплащане на всички данъци в страната. 4. Данъчен носител е лицето, което носи тежестта на данъчното облагане. Данъчни носители са определените за данъчни субекти лица. Данъчен носител на имуществени данъци са собствениците на земя, сгради и техника, заради самата собственост и заплаща съответния данък. Когато тази земя, жилищна или каквато и да било сграда или техника е дадена под аренда, данъчната тежест се прехвърля върху ползвателя /арендатора/,като от нея се приспада стойността на изплатената рента,а собственикът /рентиера/ от своя страна заплаща единствено данък върху доходите получени от рентата, т.е. данъкът се заплаща в бюджета от името и за сметка на носителя на данъчния платеж. 5. Данъчен мащаб е отношението между размера на доходите/стойността на имуществото от една страна и фиксирания процент данъчно задължение спрямо данъчния обект, от друга. При определяне на данъчната тежест върху доход се използват парични единици в проценти. При определяне на имуществените данъци се ползват проценти върху пазарната оценка на имуществото. 6. Данъчна единица е константна величина за определяне на данъчния мащаб. Пример: 1000 лв. от дохода, 1000 лв. от стойността на имуществото, 1 дка стопанисвана земя, 1000 лв. от реализирания оборот (добавена стойност), конските сили при моторните превозни средства и т.н. 7. Данъчна основа е минималния праг под който физическото лице не дължи данъци. Данъчната основа служи за изчисляване на данъчното задължение, тъй като именно към нея се прилага данъчния размер (ставка). Данъчната основа гарантира оперативната съвместимост на бюджетния приход на обществото и социалния статус на индивида-данъкоплатец. 8. Данъчен размер е конкретна парична стойност на данъка за една данъчна единица, за фиксиран отчетен период /данъчна година/. 9. Данъчно задължение – представлява сумата, която определеният от закона данъкоплатец е задължен да внесе в приход на бюджета за съответния отчетен (данъчен) период. 10. Данъчни преференции – не съществуват. Всички данъкоплатци са равнопоставени.
В данъчното облагане се прилагат следните принципи: 1.Всеобхватност на данъка: всички физически и юридически лица, които отговарят на изисквания на данъчния закон без изключения подлежат на облагане с данък. 2.Законосъобразност на данъка: налагането на данъчни тежести се реализира само със закон. 3.Съразмерност на данъчното облагане: облагането се извършва съобразно данъчната основа на платците. С този принцип се реализира социалната справедливост и солидарността в обществото. 4.Определеност на данъка: всички елементи и условия за данъчното облагане са предварително точно и ясно определени и не оставят място за тълкуване от страна на данъчните органи и от страна на данъкоплатците. 5.Удобство на данъка за разплащане и събираемост: данъците се плащат и събират в срокове и начини, удобни за платците на данъка. 6.Рентабилност на данъка: разходите по неговото установяване и събиране от страна на данъчните органи да не бъдат високи. 7.Неутралност на данъчната политика: всички данъкоплатци от една и съща съсловна група са поставени при равни условия и се третират еднакво от данъчния кредитор.
В НРБ, гражданите внасят:
– Местен данък, Държавен данък и Данък съдебна система, което определя независимостта и децентрализацията на отделните институции.
– Медицински и Социален данък.
Всяко лице пребиваващo в НРБ, което полага труд на територията на страната, е длъжно да внесе дължимия данък в хазната и подаде данъчна декларация за съответната финансова година. Крайният срок за подаване на данъчна декларация е 15-март на годината, следваща тази на полагания труд. Данъчната /финансова/ година е различна от календарната, започва от 1 април на настоящата и приключва на 31 март следващата година. Надвзети суми по местен и държавен данъци се връщат на притежателя. Възстановяване на данъците е възможно дори и ако данъците са плащани до 3 години назад. Ако сумата на дохода за този период не надвишава съществуващия необлагаем минимум означава, че не се дължат данъци и всички направени удръжки за това се възстановяват.
В случаите, когато лицето получава възнаграждението си от своя работодател, данъците се удържат авансово и в зависимост от техният вид, се внасят в съответното ведомство. След приключване на фискалната година, данъчните служители разглеждат подадената данъчна декларация и преценяват в какъв законен размер да възстановят авансово платения данък. За данъка върху дохода, се удържа различен процент от приходите в зависимост от няколко фактора – период на пребиваване в страната, брутен доход, за първи път ли работите в България. Размерът му може да бъде 10%, 22%.
ВИДОВЕ ПЛАТЕЖНИ ДОКУМЕНТИ, НЕОБХОДИМИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪЦИТЕ:
Платежен ордер /документ/ – Това е средството, чрез което се изплащат заработените суми и отчитат всички доходи и данъци. Издава се за всяка изплатена и удържана сума.В края на финансовата година се издава обобщен годишен платежен ордер, който съдържа цялата информация за целия годишен доход придобит от труд и общата сума на удържаните данъци.
Ф1 / Ф2 – това са формулярите, удостоверяващи вашия доход и удържани данъци. Ф2 се получава в края на фискалната година (31 март). Ф1 трябва да вземете от всеки ваш работодател при приключване на работа.
Национален застрахователен номер /НЗН/ – всеки, за да започне работа получава уникален Национален застрахователен номер. В някои случаи при забавяне на процедурата по издаване на НЗН на работещия се предоставя временен номер. Временният НЗН е достатъчен за възстановяване на авансово платените данъци.
Платежен ордер СП1 – за хора, които са регистрирани в камарата на строителите и за тези със свободни професии и практики. СП1 се издават всеки месец, само от предприемача. Всички издадени СП1 се пазят, защото последният такъв не отразява общата сума на данъците от останалите.
МЕСТЕН ДАНЪК:
Местния данък гарантира финансовата независимост на села, градове общини, области.
Общото за всички местни данъци е, че те са данъци с “етажна” прогресия. Това е модернизирана разновидност на обикновения прогресивен данък, направена с оглед по-справедливо данъчно облагане – частта, която се събира също се променя в зависимост от размера на данъчната основа, но се облага не цялата данъчна основа с най-високия размер, а за всеки “етаж” се прилага съответната прогресивна част – ДОД, ДОДФЛ.
Местният данък е задължителен за всеки който полага някакъв вид труд. За всеки различен вид труд, трудещите се плащат различен вид данък:
– индивидуален подоходен данък в размер на 15% от годишното брутно трудово възнаграждение за работници и служители на щат. Удържа се и внася от работодателите по сметка на областния бюджет. Минималното годишно трудово възнаграждение за съответната финансова година не подлежи на облагане, а сумите се връщат на съответните граждани;
– годишен прогресивен данък в размер на 15% от годишния брутен доход за: автори, учени, артисти, музиканти, журналисти, формиран над и извън техните щатни трудови възнаграждения;
– годишен данък в размер на 15% от годишния брутен доход получен от частна стопанска инициатива, упражняване на занаяти и свободни професии, както и доходи от дивиденти и печалби от кооперативни дейности;
– годишен данък “рента” в размер на 15 % от годишните приходи от рента;
– месечна такса “Екология и чиста околна среда” / бившия общински данък сгради и смет/ ;
От гореописаните местни данъци за Областния бюджет се отчисляват суми в размер 40% от общия данъчен приход.
Областната администрация събира данъчните постъпления от местните администрации и внася в държавниия бюджет свои отчисления в размер на 30-40 % от общите данъчни постъпления за областта.
Всички местни данъчни приходи са собственост на общинските, окръжните и областни бюджети на местното самоуправление и обслужват потребностите на гражданите от областта. Същите се актуализират и обнародват ежегодно.
ДЪРЖАВЕН ДАНЪК
Освен данъчните постъпления от областните администрации, гражданите и юридическите лица дължат на държавата:
– данък върху лихварска дейност в размер на 25% от получуваните лихви- всички от секторите начисляващи лихви;
– данък върху хазартна дейност в размер на 25 % от придобитите доходи от хазарт – всички лица пряко или косвено свързани с хазарта;
– данък добавена стойност в размер на 17%. Данък добавена стойност е данъчна тежест върху: всички показни стоки и услуги, алкохол и алкохолни изделия, тютюн и тютюневи изделия;
Не подлежат на данък добавена стойност местните стоки от първа необходимост: брашно, олио, хляб, яйца, мляко и млечни продукти, месо и местни продукти, необходимо бельо и облекло, ученически униформи, учебни помагала и принадлежности.
Наказателни държавни данъци :
– демографски семеен данък за всяко трето и последващо дете в размер на 10% от годишния семеен доход. Удържа се от съответното ръководство на местното самоуправление и се внася по сметка в държавния бюджет за издръжка на родилни домове, приемни семейства и т.н. ….
– данък “Неграмотност” в размер на 20% от максималният размер на социалната помощ за съответната календарна година.Удържа се от местните данъчни органи и се привежда целево по сметка на министерството отговарящо за образованието.
Държавни такси:
– годишна пътна такса за мпс и животинска тяга;
– годишна такса държавни пощи и железници;
Държавни лицензи:
– годишен лиценз за разпространение на радио и телевизионна информация;
– годишен лиценз за консумиране на телевизионна информация;
Мита и акцизи – за вносни стоки в размер до изравняване или 3% над стойността на стоките от местно производство;
Глоби: Стойността на всички глоби влиза 100% в държавния бюджет.
– износ на капитали, пари и ценности с нестопанска цел и на стойност над десет брутни минимални годишни трудови възнаграждения не се допуска и подлежат на конфискация в полза на държавата;
СЪДЕБЕН ДАНЪК :
Съдебният данък е еднакъв по размер във всички области.Той е 4% от общия данъчен приход на общината през финансовата година.Всички дейности, свързани със съдебния данък, се извършват от единна съдебна данъчна администрация (ЕСДА). Събиранията и плащанията по този данък се извършват по бюджетна сметка на съдебната система.
Съдебния данък е гарант за независимостта на съдебната система от физически и юридически лица.
МЕДИЦИНСКИ ДАНЪК :
Медицинският данък е основата на общественото здраве. Той осигурява необходимите средства на здравното осигуряване на обществото.
Основен принцип на здравното осигуряване на гражданите в българското общество е “Един за всички, всички за един”.
1. Здравно осигурителна система:
1.1. Общественото здраве е вид защита или опазване здравето на човека, с цел неговото възстановяване, подобряване или поддържане на неговото нормално здраве и работоспособно състояние. Общественото здраве включва обслужване на всеки нуждаещ се гражданин и грижливото отнасяне към пациента, лечение на неговите заболявания, чрез медицински, стоматологични, фармацевтични услуги, клинично-лабораторни науки (ин витро диагностика), сестринско дело, възстановителни, рехабилитационни и други услуги в областта на общественото здраве. То включва всички видове манипулации и интервенции, направени така, че да допринасят за повишаването на степента на здравето, включително: превантивни, лечителни и възстановителни, независимо дали по отношение на отделни индивиди или големи регионални групи от обществото.
1.2. Медицинския данък е собственост на гражданската общност в съответната област. Той е задължителен за всички полагащи труд и е в размер на 10% от трудовото възнаграждение получавано за всеки отработен час. Същият е елемент на ежегодния областен бюджет в частта “приходи”, раздел “Обществено здраве”. Постъпващите в този раздел средства са целеви и немогат да се консолидират и разходват за други цели освен за здраве.
СОЦИАЛЕН ДАНЪК :
Социалният данък е обществено дело и е съставна част на държавния бюджет в раздел ” Разходи”. Той е непряк данък и се формира на базата фиксиран процент от данък общия доход на населението, постъпващ в приходната част на държавния бюджет. Максималният размер на социалната помощ е до необлагаемото годишно трудово възнаграждение за съответната календарна година.
Не внасянето на дължимите данъци се счита за престъпление срещу обществото и подлежи на наказателно преследване.
Тези правила осигуряват равноправен достъп до пазара за всеки производител. Инвестициите в стопанско-производителната дейност на българските и чуждестранни граждани и юридически лица се гарантират от органите на държавното управление и органите на местното самоуправление.
ЗА ПЕНСИОННАТА СИСТЕМА:
1. Пенсионното осигуряване е еднолично и наследяемо.То бива – задължително и доброволно.
* Задължителните пенсионни осигурителни вноски са в размер на 20% от трудовото възнаграждение на всеки който полага труд и се съхраняват в еднолична неприкосновена пенсионна сметка. Всички еднолични пенсионни вноски образуват задължителния пенсионен фонд на българските граждани. След навършване на пенсионната си възраст всеки български гражданин получава едномесечна пенсия в размер на 80 % от средната си брутна едномесечна заплата получавана през осигурителния си период. Размерът на едномесечната пенсия на гражданите не може да бъде по-ниска от минималната работна заплата за съответната календарна година. След смъртта на всеки гражданин, преди закриване на едноличната му пенсионна сметка, остатъка по сметката се прехвърля в едноличните пенсионни сметки на преките му наследници.
* Доброволните пенсионни осигурителни вноски са доброволен акт на всеки гражданин, който сам решава да си прави допълнително пенсионно осигуряване и сам определя размера на вноските. Същите се съхраняват от пенсионни фондове в отделна картотека / партида / на еднолични пенсионно осигурителни сметки. След навършване на 60 годишна възраст всеки доброволно осигуряващ се, може да ползва натрупаните средства по свое осмотрение, включително и да закрие доброволната си осигурителна сметка.
Данъчното въздействие на държавата към икономически субекти е продукт на недостатъчно развита пазарна икономика. Всеки държавен данък доказва това. Само е въпрос на време и (при условия на достатъчно развита пазарна икономика) няма да има данъци.
Държавите са започнали своя живот чрез прилагане на съвкупност от силови данъци, но (след достатъчно развитие на пазарната икономика) ще настъпи време ─ в същите тези страни да не се ползват данъци.
Всяка достатъчно развита пазарна икономика ще осигурява средствата в приходната част на държавния бюджет по изяснен пазарен път. Практиката доказва, че с развитие на човешката цивилизация ─ все повече държавни пазарни приходи заместват наследени данъци.
Изглежда крайно несправедливо представено по този начин. Но…!
Великото НО – Българската реалност. Хайде сега да погледнем колко души в България се осигуряват на минимална заплата или НАЙ-МНОГО на минимален осигурителен праг… Вярвате ли им? Вярвате ли, че половин София (България) живее с 240лв. доход.
Или просто 70% от тези хора и най-вече техните работодатели са “тарикати”? Не плащат данъци, осигуровки, нищо. Но харчат т.нар. “пари на ръка”. Как да ги накараме тях да са лоялни и солидарни в едно неработещо общество?
Държавата не прави нищо за да стимулира лоялните, нито нещо за да накаже мошенниците.
Да отидем в другата крайност – 10 000лв. доход – мислите ли, че човек с такъв доход не може да намери начин да го укрие, ако искаме да му вземем половината? Отново срещу НИЩО. Аз не и затова предпочитам “богаташ” с честно декларирани 10 000лв. доход и с платени данъци ~ 1300, отколкото и този човек да “получи” 240 лв. заплата и да укрие останалото – т.е. всичко.
P.P. – минималната заплата е вече 270.
[…] колкото си по-богат, толкова по-малко данъци плащаш (ясно и кратко описано от г-н Любомир Христов). Левица, която се ползва с благоволението и […]
Задължителният елемент на осигуровките ги превръща в нещо като данък. В случая те са регресивен данък за този, който ги плаща. Много ми хареса мнението на един икономист, който обяснява ефектите от въвеждането на прогресивни данъци https://mobilnamedia.com/archives/7813