ОСИГУРЕНИТЕ В УПФ СА ОЩЕТЕНИ,

защото ДВЕ ПЕНСИИ СА ПО-МАЛКО ОТ ЕДНА,

а това е предписано от КСО (Кодексът за социално осигуряване)

 

Днес, родените след 1959 г. могат да избират дали да се осигуряват за “допълнителна” пенсия в УПФ (универсален пенсионен фонд) или не. От този избор зависи пенсията им. Никой не им казва как да преценят. Затова пресметнах кога две пенсии са равни на една.

Задължителната осигурителна вноска е еднаква за всички. Тези, които се осигуряват само в ДОО я насочмат изцяло в НОИ, а тези, които се осигуряват и в УПФ, я разделят на две части: едната постъпва в държавното обществено осигуряване (ДОО), а другата – в УПФ. Съответно, на осигурявалите се в УПФ държавната пенсия ще бъде намалена. Сметнах при при какви условия държавна пенсия в пълен размер е равна на сумата от две пенсии (намалена държавна плюс пенсия от УПФ)?

Резултатът е в следния диалог :

  • Може ли две пенсии да са равни на една?
  • 
Може.
  • 
Кога?
  • На кукуво лято.

Защо? Размерът на пенсиите, както от УПФ, така и от ДОО зависи от общи фактори, а именно:

– продължителност на осигуряването (зададено е в КСО и ще бъде 40 години за мъжете и 37 години за жените);

– индивидуален осигурителен доход; той е такъв, какъвто е и

– осигурителни вноски; те са регламентирани в КСО като процент от осигурителния доход.

В каква степен пенсията (една или две) може да замести последната работна заплата? Смятам при допускане за непрекъснато осигуряване върху средна работна заплата в течение на 40 години. Резултатът е на фиг. 1, където с кръга е означена последната ви работна заплата в проценти (100 %)

%d1%84%d0%b8%d0%b31

Фиг. 1

Две неща правят впечатление:

  1. Дали пенсиите са ви една или две, те все не могат да заместят 75 % от последната ви заплата. А е необходимо, ако искате след пенсиониране да поддържате стандарта, с който се свикнали;
  2. Ако се осигурявате и в УПФ, недостигът (червеният сегмент) нараства. Т.е. сумата от двете ви пенсии замества по-малка част от последната ви заплата и две пенсии са по-малко от една.

Този резултат се получава, защото допуснах, че осигурителните ви вноски в УПФ ще носят реална доходност (след приспадане на инфлацията) по 0.85 % годишно (което е двойно повече от резултата между 2002 и юни 2016 г., а именно 0.4 %).

Има и фактори, които влияят само на една от двете пенсии, но не засягат другата. Държавната пенсия зависи от темпа на растеж на средния за страната осигурителен доход между днес и датата, на която се пенсионирате. Този темп не влияе на пенсията от УПФ. Пенсията от УПФ зависи от доходността, която получавате върху вноските си, но доходността не влияе върху държавната пенсия. Така, за да бъдат две пенсии равни на една, между тези два независими фактора – темп на нарастване на средния осигурителен доход и доходност на партидата ви в УПФ – трябва да има определено съотношение.

Какво е то? С други думи каква доходност трябва да постигнете по партидата си в УПФ средно за периода 2016-2041 г., ако сте започнали да се осигурявате през 2002 г. и ще се пенсионирате през 2042 г., при даден темп на нарастване на средния за страната осигурителен доход, за да бъдат две пенсии равни на една?

Резултатите са дадени на фиг. 2

Фиг2.png

Фиг. 2

Те зависят от това, което наричам “коефициент на натрупване”, а в КСО е описано като “сумата от” проценти, “за всяка година осигурителен стаж” (чл. 70). КСО предвижда този коефициент да нараства от 1.1 % през 2016 г. докато достигне стойност 1.5 %.

Вижда се, че при коефициенти на натрупване 1.2 % и повече, доходността по партидите на осигурените в УПФ трябва да надвишава темпа на средния осигурителен доход за страната. В действителност, за периода 2002- юни 2016 година съотношението е точно обратното. Средният осигурителен доход за страната расте реално с 3.8 %, и превишава в пъти доходността на партидите на осигурените в УПФ, която е 0.4 %. В бъдеще, когато стойността на коефициента на натрупване достигне 1.5 %, доходността по партидите трябва да надвиши 4 % годишно (след инфлация). А това е невъзможно, най-малко поради инвестиционните ограничения, записани в КСО (чл. 176-178), които не позволяват инвестирането на средствата по партидите във високо рискови и високо доходни книжа да е повече от 30-35 %, от партидите а останалите предписва да се инвестират в ниско рискови и ниско доходни ценни книги или банкови депозити.

Така, КСО ви изпраща по подразбиране в УПФ, като същевременно ви гарантира по-ниски пенсии, отколкото бихте получили ако въобще не се осигурявате в УПФ. Би било по-точно да го наричаме “Кодекс срещу осигурените”. Но пък ви дава възможност да се откажете от УПФ (и намаляване на и без това недостатъчната си пенсия) като подадете заявление в НАП.

Образец на ЗАЯВЛЕНИЕ за избор за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд във фонд “Пенсии”

можете да намерите на страницата на НАП :

http://www.nap.bg/page?id=528

 

Любомир Христов, ChFC
17.11.2016 г.

Статията е обобщение на резултатите от изследването на автора

“(Не)адекватност на пенсиите в България” (2016)

https://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=2825011

 

Advertisements


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s