III. Таксите на УПФ – плащаш за мерцедес, получаваш трабант

Докато таксата на входа на УПФ не намалее 10 ПЪТИ, а ежегодната такса за управление – 2.5 ПЪТИ, УПФ ще останат скъп и неконкурентен продукт.

Интересите на пенсионно осигурителните дружества и осигурените са във фундаментален конфликт. Таксите за набиране на осигурителните вноски (“такси на входа”) и за управление на партидите са основен източник на приходи и печалби за дружествата. Тези такси излизат непосредствено от джоба на осигурените и намаляват доходността по партидите им, натрупаната сума преди пенсиониране и, в крайна сметка, размера на пенсията, която могат да получат от УПФ.

Нормално е този конфликт да се разрешава по два начина:

* конкуренция и

* регулация.

(в този ред).

Конкуренцията между пенсионните дружества е блокирана. От самия Кодекс за социално осигуряване. Така е, защото всяко дружество може да предлага по един продукт и този продукт е стриктно разписан като структура на портфейла (например, инвестициите в акции и подобни инструменти не може да надвишава 20 % от инвестициите на УПФ. (КСО, чл. 176). КСО определя и максимални цени – таван на “такса на входа” от 5 % от всяка вноска и “такса управление” – не повече от 1 % годишно от активите. Затова не е за учудване, че повечето пенсионни дружества установяват таксите си “на тавана”. Смислена, икономическа конкуренция, при която клиентите насочват парите си според предпочитанията си, а цените се стремят към пределните разходи – на практика няма и не може да има. Единственото “състезание” между дружествата е да си отнемат клиенти (и техните партиди), в т.ч. с непозволени средства като фалшиви заявления за прехвърляне.

Колко струва УПФ?

Много, прекалено много. Един пример ще покаже, че за 40-годишен период за такси отива повече от 25 % от натрупаната в края на периода сума. Така, ако човек инвестира по 100 лв. месечно в течение на 40 години при 5 % доходност, и не плаща такси, той би разполагал със 152 207 лв. в края на периода. При 5 % еднократна такса върху всяка вноска и 1 % ежегодна такса за управление, месечната инвестиция намалява до 95 лв., а годишната доходност – до 4 %. При тези условия, натрупаната след 40 години сума ще е равна на 112 662 лв. или 25.98 % по-малко. Така, за 40 години, човек ще е платил под формата на такси 39 545 лв. И това, за да получи накрая пенсия, по-ниска от тази, която би получил, ако се беше осигурявал само в НОИ. (При действащите през 2015 г. правила за определяне размера на пенсията от НОИ).

Дружествата имат разходи, а е и необходимо да реализират печалба поне в размер, който да привлече капитал в сектора. Така, реално е невъзможно човек да инвестира въобще без разходи като в горния пример. Дали таксите на нашите пенсионни дружества са високи или ниски, обаче, не се определя нито от разходите, които дружествата в България правят, нито от печалбата, която им се иска да реализират, а от това, дали клиентите им имат алтернатива, дали могат да инвестират при по-ниски разходи?

Да, такава алтернатива съществува, но не в България. Така, както могат да избират дали децата им да учат в Свободния Бургаски университет или в Свободния университет във Виена, така могат да избират дали да инвестират чрез пенсионно или управляващо дружество, лицензирано в България или брокер, лицензиран навсякъде по света. Това е смисълът и ползата от това, че България е страна-член на Европейския съюз. В Съюза действа правото на свободното движение на капитали.

Така, в горния пример, ако човек може да инвестира осигуровките си за пенсия при първоначална такса не от 5 %, а от 0.5 % (десет пъти по-ниска) и при годишна такса за управление от 0.4 %, а не 1 % (два пъти и половина по-ниска), то в края на 40 годишен период би натрупал 136 925 лв., а не само 112 662 лв. Тъй като би спестил от такси, при равни други условия, преди пенсиониране биха му останали 24 000 лв. повече.

А има ли такава алтернатива?

Да, има. Инвестирането в глобално диверсифициран портфейл с използване на индексни или борсово търгувани фондове (ETFs) e свързано с по-ниски такси. Средната такса на борсово търгуваните фондове в евро е точно 0.4 %. Инвестирането в тях не е свързано с входна такса, но има други разходи, като брокерски комисионни, например, които могат да се сведат и до 0.1-0.2 %.

Ето конкретен пример на добре диверсифициран протфейл, който може да бъде формиран на Лондонската борса. Среднопретеглената такса за управление на този портфейл не е 1 %, не е дори и 0.4 %, а 0.14 % годишно. Колкото по-малко такси плащате, толкова повече остава за вас. (Привеждам този пример за илюстрация на това какво е възможно. Той не е препоръка за инвестиране, най-малко, защото портфейлът е в британски паунди).

Screenshot 2015-02-27 13.35.51

Източник: ETF.com

Макар и да има алтернативи, Кодексът за социално осигуряване ги отрязва за вас (задължените сте да инвестирате за пенсия само и единствено в един пенсионен фонд в България). Така, КСО поставя пенсионните дружества в инкубатор и ги изолира от конкуренцията, предписва ви да плащата по-високи от възможните такси, да разполагате с по-малко капитал, да получавате по-ниски пенсии. Така законодателят е първи по ред в увреждане интересите на осигурените.

Пенсионните дружества у нас могат да съществуват в днешния си вид, само защото са изкуствено защитени от конкуренция. Свободният пазар и свободната конкуренция бързо биха ги изпратили в историята – УПФ са неконкурентни. Защото са скъпи и вредни за осигурените. Да инвестирате чрез УПФ е същото като да си купувате трабант на цената на мерцедес.

Advertisements


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s