Клептобанкиране в България XI – прeговор

Както писах през януари – оплескали сте я. С банките. Вместо да сте клиенти на банки, станали сте жертви на клептобанки. Клептобанкирането у нас е точно това – шарене на банките из джобовете ви без вашето знание и съгласие. Крадат ви. Крадат ви живота. Ето как.

Ани и Фани са млади, образовани и успешни дами. Ани е родена в Стара Загора, а Фани – в Ямбол. Ани работи в заподноевропейска столица, а Фани – в българската. Фани се осигурява на максималния доход у нас, а Ани още не е ударила глава в “тавана” на доходите. Ани има ипотечен кредит за 500 000 евро, а Фани – за 50 000 евро. На Ани кредита е 30-годишен с 3 % годишна лихва. Когато Фани взема своя от 50 000 евро за скромен апартамент в по-отдалечен квартал на София, тя обещава да отделя 30 % от месечния си доход за изплащането му. Това беше през 2008 г. Днес Фани трябва да плаща повече от половината от това, което изкарва, за да не я изкара банката от апартаментчето й. Ани не мисли за вноската. Тя се ожени, роди дете – французойче. Фани няма време за бащата на бъдещето си дете. Тя прекарва повече време с адвоката си.

Ето това ви струва клептобанкирането у нас – бъдещето ви. Вашeто и на вашите деца. Ако оставите нещата така. Но те са във ваши ръце. Можете да ги промените, ако желаете.

Едно на друго, клептобанкирането у нас ви струва 400 000 000 лв. годишно. (вж. http://bit.ly/XAhRcg )

А как изглежда нормалното, пазарно банкиране? То се съобразява с клиента поне по три начина (вж. http://bit.ly/14JjzjU)

1 Ясна и разбираема информация преди, по време и след сключване на договора за кредит;

2 Кредита “работи” според очакванията на потребителите, които са създали банките – без изненади и удари под кръста

3 След продажбата, потребителите не се сблъскват с наложени от банките неразумно високи бариери за смяна на продукта, смяна на банката, за подаване на жалба или искане за компенсация

Но не се ли налага у нас да се клептобанкира за запазване финансовата стабилност? Не. (вж. http://bit.ly/ZDExZF ) Няма година през последните, когато банките у нас официално да са отчели по-малко от 560 млн. лв. печалба – след всички бонуси, изплатени на шефовете им. А от клептобанкиране прибират по 400 млн. Ако клептобанкирането беше прекратено вчера, само печалбата им щеше да падне до 120-160 млн. лв.

Добре де, няма ли “нормална” банка у нас, от която клиентите да са доволни? Проблемът не е в една или друга банка, а в закона и регулатора – БНБ – който е автор на клептобанкирането у нас. Всяка банка, която поиска, може да си клептобанкира по закон. Конкретно, законът е Закона за потребителския кредит, а отровата в него е закопана в определението на “референтен лихвен процент” (вж. http://bit.ly/ZydEc5 ). Тази дефиниция осигурява неравноправното, подчинено положение на клиента на всяка банка, което се свежда до това да плаща толкова, колкото му каже банката. Дотоворът за кредит е инструмент за принуда.

От тази възможност днес не се възползват само Прокредит, МКБ Юнионбанк и Райфайзен.

Какво да очаквам, ако трябва да тегля кредит? Унижение, принуда, ограбване. По 7-те стъпки от трънливия път на клептобанкирането у нас. (вж. http://bit.ly/Z6hacd )

Но кой направи така? В крайна сметка, вашите (наречени “народни”) представители. Те пъхнаха ръцете на крадливите банки в джобовете ви. Списъкът им – поименно – можете да видите в тук http://bit.ly/Zclvtv .

Затова, за прекратяване на практиките на клептобанкиране у нас има два пътя:

Първият, трябва да изминат тези, които вече са паднали жертва на клептобанкирането. Техния път минава пред съда. Те трябва да съдят за да си възстановят надвзетото. Като Пламен Стоянов и Николай, които осъдиха Уникредит Булбанк с влезли в сила присъди. Но броят им трябва да достигне хиляди. За да разберат банките, че крадените печалби не им принадлежат.

Вторият път трябва да извървим всички ние, останалите, за да не станем и ние или децата ни жертви на клептобанки. Този път е политически. Той минава през законодателна инициатива и може да бъде прокаран от депутатството. Затова е важно дали на 12 май ще изберем отново тези, които напъхаха мръсните ръце на банките в джобовете ни. Или други. От следващото Народно събрание трябва да искаме най-малко следните 7 неща (вж. http://bit.ly/Z0CiTt ):

1. Пазарен референтен лихвен процент (вж. http://bit.ly/ZydEc5 )

2. Нов регулатор на отношенията на банките с клиенти извън БНБ (вж. http://bit.ly/ZDEbT3 )

3. Финансов омбудсман – ефективен и безпристрастен

4. Отмяна на чл. 417, т. 2 и на чл 47 от ГПК в частта за банките (вж. http://bit.ly/T7hc18 )

5. Забрана такса предсрочно погасяване на кредита след първите 12 месеца

6. Закон за индивидуалния фалит

7. Премахване пречките пред колективни искове в т.ч. срещу банки (вж. http://bit.ly/ZhGXEk ).

Това е

Advertisements

2 Comments on “Клептобанкиране в България XI – прeговор”

  1. Varnalis says:

    NO Credits Only Savings !This is the golden rule.

  2. Ами хайде да съберем малко подписи и да им входираме едно искане.
    Даже може и да се разшири действието не само върху финансовия сектор.


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s