Клептобанкиране в България VII – За нов регулатор

За изкореняване на клептобанкирането у нас не е достатъчно да се напишат нови закони. Необходимо е учредяване на нов ефективен регулатор извън БНБ. Той ще регулира поведението на банките и другите финансови институции спрямо техните клиенти. Той ще може да пише правила и стандарти за това как да бъдат третирани клиентите и да налага изпълнението им, в това число и със смислени финансови санкции. Той ще опише и забрани подвеждащи и измамни практики.

Най-ясно може да се илюстрира функцията на този регулатор с примера за ипотечните кредити в швейцарски франкове. Около 2 000 души, главно клиенти на Пощенска банка, са изтеглили кредити в швейцарски франкове през 2007-2008 г. при курс около 1.25 лв. за франк. Днес курсът е 1.58-1.61 лв. за франк, а техните задължения и вноски са нараснали с 30-40 %. Не стига това, ами банката им увеличила и лихвата – едностранно и произволно. Това напълно объркало семейните им бюджети.

Аз не виждам нищо незаконно в кредитите в швейцарски франкове. Това, разбира се, не означава, че потърпевшите не могат или не трябва да търсят своето право. Не съм юрист и не познавам в необходимата дълбочина закона. Въпросът е в това, че клиентите на тази клептобанка трябва да докажат в съда нарушаване на закон, за да получат компенсация.

Дори и да съм прав, че няма нарушаване на закон, не твърдя, че няма нищо нередно с кредитите в швейцарски франкове. Има и то на две нива. На първо отпуснатите кредити в швейцарски франкове са ясен случай на misselling – или “абортирала продажба”. Абортирали продажби на финансови продукти са налице, когато на клиент е продаден продукт, от който той няма нужда или който не е подходящ за него или който е явно по-скъп от преобладаващите цени на пазара. Швейцарските франкове са очевиден случай на misselling – подвеждане на клиенти да купят нещо, което не е в техен най-добър интерес.

Нека всеки сам за себе си спомни точно кое е наклонило везните да реши да тегли кредит в швейцарски франкове и дали е имало елемент на заблуда и подвеждане от страна на банката. Това, което е очевидно неподходящо в случая е валутният риск. Едно нормално домакинство няма нито ресурса, нито знанията да носи валутен риск. А всеки, теглил кредит в швейцарски франк, който не получава заплата във франкове носи точно този риск. Това клиентите го знаят от опит.

Така стигаме до второто ниво на нередност. Клиентите може да го знаят от опит, но ръководството на Пощенска и в частност тогавашния изпълнителен директор Асен Ягодин, го знае отнапред. През 2007 г. той дава интервю, в което ясно и аргументирано предупреждава да не се полъгваме по ниските лихви на… йените, защото те не оправдават валутния риск. Между йените и швейцарските фракове разлика няма – все за валутен риск иде реч. Следователно Асен Ягодин е разпоредил продажбата на кредити в швейцарски франкове на клиенти на Пощенска с ясното предварително съзнание, че те могат да избухнат в ръцете им. Той съзнателно им е продавал не просто неподходящ, а отровен продукт. Т.е. бил е очевидно недобросъвестен търговец. За тази му заслуга сега същият човек – вероятно по същия начин – води уверено делата на държавната Българска банка за развитие.

Какво е отношението на БНБ по този въпрос? Положително. БНБ, не без гордост, споменава, че кредити в швейцарски франкове имат само около 2000 души. Те системна заплаха за банковия сектор не представляват. Да мрат. Не е казано точно така, но това следва.

Какво става в страни, в които има регулатор на поведението на банките? Ето какво: Capital One е средна американска банка, но голям играч на пазара на кредитните карти. Установило се, че като предлагала кредитни карти на нови клиенти по телефона, банката “оказвала натиск или подвеждала” клиентите да купуват и плащат и допълнителни продукти като “защита на личните данни, застраховки при неплащане и пр.”. Кой установил? CFPB – Бюрото за защита на потребителите на финансови продукти – точно такъв регулатор, какъвто е необходим и у нас. И какво направил регулатора? Не е казал “ами да са си отваряли очите” а е глобил банката 210 милиона долара, от които – 150 милиона да върне на клиентите, а 60 милиона – глоба, че друг път така да не прави. Какво е постигнато? Клиентите са компенсирани, а на Capital One и другите банки е даден сигнал, че с измами не могат да печелят.

Ако имаше такъв регулатор и у нас, той щеше да разследва Пощенска за misselling – абортирали продажби, и ако намери такива, да разпореди компенсиране на клиентите.

Ето това е необходимо да стане у нас, а не “прозрачност на лихви, методологии и оценки”, както искат някои протестиращи. Те не само не знаят какво точно искат, но и не могат да разберат кога точно е изпълнено. Лихвите, в частност, са си много прозрачни и през прозрачността им се вижда, че банките бъркат в джобовете на клиента на пълно законно основание.

Да искат Нов Потребителски Регулатор, ефективен и с правомощия. Само така ще имат гаранция, че “лихви, методики, оценки” не са подвеждащи, заблуждаващи и измамни.

Как да не се изроди в бездействаща бюрокрация този регулатор и да не бъде превзет от банките както е превзета БНБ? Има си начини. Като стигнем до там, ще ви ги подскажа.

Advertisements


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s