Клептобанкиране в България VI – Колективно лечение?

* Колективният иск е мощен инструмент за дисциплиниране на търговци-крадци, каквито са банките у нас. Той уж е уреден в ГПК, но така, че е притъпен – да не може да се използва. Протестиращите клиенти на банки с право включват в исканията си падане на бариерите пред воденето на колективни искове срещу банки. Защо? Ще научите тук.

 

Банките у нас масово бъркат в джобовете на клиентите си – без тяхното знание и съгласие. Това те правят с помощта на изречения в общите си условия по кредити. Кой казва? Казва го Комисията за (божем) защита на потребителите. През 2010 г. тя установява 31 (тридесет и една) неравноправни клаузи в договори за кредити. През 2012 г. тя ПАК установява, че 25 (двадасет и пет) банки използват неравноправни клаузи в договорите за кредит. И дотам.

Неравноправните клаузи падат в съда – той ги обявява за нищожни, т.е. не пораждащи задължения за страните. Или по-просто – длъжникът не дължи, банката, ако обича, да му върне откраднатото. Както върна на Пламен Стоянов 4677.78 лв. Да де, ама на Пламен. А на останалите?

За «останалите» съществуват т.н. колективни искове. Те са уредени и недоуредени в Гражданския процесуален кодекс.

Спечелването на колективен иск от всички клиенти на една банка с идентични неравноправни и затова нищожни клаузи в договорите би довело до това, банката да им върне парите и да престане да им надписва лихвите и таксите. На всички заедно и едновременно.

За разлика от индивидуалния иск, когато дори и спечелен, се отнася само и единствено за един Пламен.

За сега няма заведен такъв колективен иск срещу банка у нас. Защо ли? По две причини: Засегнатите не искат и не могат.

Не искат, защото не вярват в безпристрастността на съда, защото се опасяват, че когато техният иск попадне в един състав, “другата страна” може лесно да му повляе. Това е лошо. Недоверието в съда, обаче, се решава с други инструменти – политически, а не с неползване на средства за защита. Но засегнатите си знаят най-добре. Аз не им давам акъл.

Но и да искат няма лесно да могат. Ще се изправят пред бариери. Една от бариерите са таксите за колективни искове. Те са големи (в случаите с банки – и огромни), защото се определят като процент от сумата по иска. Друга бариера е необходимостта ищците да докажат “финансова способност” да покрият разноските. Колко пари им трябват за това? Не могат да знаят. Съдът ще определи когато и ако допусне иска. Трета бариера е кой може да е ищец. Нови организации не могат, само казионни, минали през ситото на две министрества – това на правосъдието и икономиката – с куп възможности за субективна преценка по пътя. Може да има и други.

Защо е важно да паднат тези бариери в бъдеще?

Защото инструментът на “колективните искове” има значение не само за възстановяване на правото и парите на клиентите, а и като възпиращо банките средство. Банките знаят, че колективния иск е прах в очите. При наличието на взет в плен и неутрализиран регулатор – БНБ и друг, импотентен, който се самозадоволява с “установяване” – КЗП, банките знаят, че “дори и да не е законно, те могат”. Могат да крадат, защото за тях няма да има последици.

Я ако дамоклевия меч на колективния иск висеше реално над главите им? Първо, кражбите щяха да имат само краткострочен ефект за тях – ще трябва да връщат парите скоро, скоро. Второ, всички ще научат и клиентите им ще се оттеглят. Така, гонейки собствения си интерес, банките биха се въздържали от нелоялни практики и неравноправни клаузи в договорите за кредит.

Ето в това е смисъла да паднат бариерите за колективни искове срещу банки – за да знаят, че “не могат” да шарят из джобовете и сметките на клиентите си, поне не безнаказано.

Ето затова, с право, протестиращите включват в пакета от исканията си и това, да паднат бариерите пред колективните искове.

Въпросът е юридически, нека юристите формулират по-точно бариерите и да излезат с конкретни предложения за премахването им. Аз посочих само смисъла на колективния иск.

Advertisements


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s