7 ИЗПЪЛНИМИ ИСКАНИЯ ЗА ЗАЩИТА НА БАНКОВИЯ КЛИЕНТ

СЕДЕМ Е минималният набор искания за слагане край на НА БАНКОВОТО РОБСТВО в БЪЛГАРИЯ.

Изпълними ли са тези искания?

Всъщност стои точно обратният въпрос – защо тези искания, които съответстват на пазарни механизми в банковото дело, които отговарят на буквата и духа на европейските директиви и добрите практики в Европа и другия развит свят, да не са изпълними и в България? 

Следва списъкът от 7 искания с кратка мотивировка:

  1. Изменение на Закона за потребителския кредит. Промяна в дефиницията на “референтен лихвен процент”. Ефект – да бъде забранено на банките да променят едностранно и произволно лихвите по вече отпуснати кредити;

Едностранната промяна на лихвите след отпускане на заемите е забранена в Румъния, Словения, Чехия и други страни в Европа – членуващи и нечленуващи в еврозоната. Предлагаме следната дефиниция за “референтен лихвен процент”, която не допуска едностранна промяна на лихвите. Тя е взета от чешкия закон. Защо у нас да не може?

Дефиницията на референтен лихвен процент от Закона за потребителския кредит трябва да гласи: «”Референтен лихвен процент” е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия лихвен процент, който произтича от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договор за кредит и върху който нито една от страните не може да влияе.»

2. Учредяване на ефективен регулаторен орган извън БНБ за регулиране на поведението на банките и другите финансови институции спрямо техните клиенти. Ефект: Стриктно прилагане на ясни регулаторни правила за поведение на финансовите институции спрямо клиенти. Забрана на подвеждащи и измамни практики. Възпиращи парични санкции – до 50 % от печалбата на банката за предходната година. 

Подобен надзорен орган под името FCA – Financial Conduct Authority  – регулиращ поведението на банките и другите финансови институции спрямо техните клиенти, започва да действа във Великобритания от тази година. FCA е регулаторна структура извън Бенк ъф Ингланд, централната банка на Великобритания. Защо във Великобритания  да може, а у нас – не. Не е ли пазарен финансовия сектор във Великобритания? 

3. Закон за Финансов Омбудсман – орган за извънсъдебно решаване на спорове между банки и други финансови институции и техните клиенти. Ефект: бързо (до 3 месеца), окончателно и безплатно за клиентите решаване на спорове извън съда с възможност за парично компенсиране на клиентите.

Финансови омбудсмани действат в 24 страни-членки на ЕС. В Германия са 9 (девет) – поради федералния характер на държавата. Всички те са обединени в европейска мрежа FIN-NET. Няма институция у нас, която да изпълнява условията за членство във FIN-NET. България член ли е на ЕС? Българите граждани ли са на ЕС, ако се ползват с по-малка степен на защита от другите европейци?

4. Отмяна на чл. 417, т. 2 от ГПК в частта му за банките. Банките да не могат да продават имотите на хората по извлечение от своите счетоводни сметки, които често са неверни и съдържат недължими от клиентите суми.

Чл. 417, т.2 от ГПК позовлява на банките да се снабдят с изпълнителен лист и да изгонят длъжник от имота му въз основа на «извлечение от счетоводните книги» на банката. Банките показаха, че по счетоводните им книги се водят суми, които не са дължими. Например Уникредит Булбанк трябваше да върне на Пламен Стоянов сумата от 4677.78 лв., която водела по книгите си като дълг на Пламен, ама всъщност той не ги дължал – така отсъди съдът. В редица други случаи същата и други банки са връщали по споразумение надвзети поради “техническа грешка” суми на длъжници. Затова банките са загубили право да събират дългове по бързата процедура. Счетоводните им книги се оказват неверни и никой не ги надзирава за това, независимо от обратните твърдения. От банките трябва да се иска да доказват вземанията си в съда по общия ред като всички търговци. Така те ще бъдат много внимателни, първо, на кого дават кредит и второ, да не допускат «технически» грешки в счетоводните си записи. Днес на практика чл. 417, т. 2 от ГПК лишава гражданите-длъжници от справедлив съдебен процес, защото на тях често не им се и казва, че банката ги съди. Имат ли право българските граждани на справедлив съдебен процес? Защо да нямат?

5. Забрана на такса «предсрочно погасяване» СЛЕД първите 12 месеца обслужване на кредита. Ефект: възможност на клиентите за рефинансиране при по-изгодни условия и стимулиране на конкуренцията между банките.

Таксата предсрочно погасяване, достигаща до 5 % от общия размер на кредита е ключалката на капана за клиентите. Понеже отърваването от банка-крадец е скъпо, банките могат едностранно и изненадващо да повишават лихви и такси.  От друга страна, банката финансира кредитите с депозити или други заеми – най-вече краткосрочни, с падеж до една година. Т.е. за първата година на обслужване на кредита банката е сключила договор със свой кредитор или вложител и е поела разходи. Ако заемател въпрне предстрочно заема си в рамките на 12 месеца, банката няма да получи лихвата от заема, на която е разчитала, но все още ще е длъжна да плати лихвата по депозита, т.е. ще влезе в загуба. Това не е редно. Но то важи само за първите 12 месеца от обслужване на заема. След това банката трябва да привлече нови депозити или да поднови старите, което може да направи по лихва, определена от нея и да не влиза в загуби. Кое точно не може? Банките да се конкурират ли?

6. Закон за несъстоятелността на физическите лица, с който да се разграничат тези, които не искат да обслужват дълговете си, от тези, които наистина не могат. Да даде шанс на последните за ново начало.

Такива съществуват или се обсъждат в момента в 24 от 27-те страни-членки на ЕС. Защо не и в България?

7. Премахване на пречките пред индивиди и неправителствени организации да завеждат колективни искове срещу банки.

Колективните искове са мощно средство за регулиране на банковите практики от страна на съда. Когато съдът намери, че клиентите са в правото си, то осъдената банка е задължена да приложи присъдата към всички свои клиенти. Обратно, когато се намери, че клиентът няма основание за спор, това създава яснота за клиентите и сигурност за банките. Колективните искове са уредени в ГПК, но така, че до сега няма нито един колективен иск заведен срещу банка. Защо? Защото има пречки. Какви? Г-жа Маринела Ашикова знае. Какво искаме? Да отпаднат пречките и законът да се прилага, а не да седи в чекмеджето. Какво пречи?

25.02.2013 г.

GC

Advertisements

3 Comments on “7 ИЗПЪЛНИМИ ИСКАНИЯ ЗА ЗАЩИТА НА БАНКОВИЯ КЛИЕНТ”

  1. not independent commentator says:

    Господин Христов,

    ами нищо не пречи! Или да ви го напиша по друг начин-

    Няма никакъв проблем да бъде предявен колективен иск срещу банка-правилата са ясни и добре разписани(а ако някой не ги разбира, това не значи, че правилата за ко.ективните искове не са добре написани в ГПК), но има риск недобре подготвен иск да бъде отхвърлен и жалещия се да понесе тежки разноски, тъй като практиката по разноските в случая е малка и противоречива-но при наличие от десетки хиляди ощетени кредитополучатели непредявяването на иск следва да се търси и в характерната за нашия народ черта друг да ти свръши работата(5 години чакат КЗП да им предяви иска)-а не сам да действаш(тоест да си регистрират организация и сами да си предявят иска)-защото законът дава отлични възможнисти за колективен иск И срещу банка, и ако беше предявен през 2009г вече да имаме и влязло в сила решение… Правилата са ясни, вече има и няколко успешно предявени искове срещу дружества монополисти-приключиили със ВЛЯЗЛО В СИЛА РЕШЕНИЕ(за повече подробности доклада на инспектората на ВСС по колективните искове…) . А определени лица(не визирам никой-по принцип си пиша), моля не ги давайте за пример като юридически авторитет-защото доста им трябва за да се докажат… За сведение-делата по ЗДОИ няма почти начин да бъдат загубени-защото това производство е елементарно, и изцяло в интерес на жалещия се-като и неюристи сами си водят успешно дела по ЗДОИ, но когато някой загуби над 10 дела по ЗДОИ-не ми го давайте за пример(отново не визирам конкретно никой-ей така си говоря…)- ето пример за грешка-при недостатъчно добре адресирана жалба-обжалва се отказ на зам председател, а в жалбата пише ,че се обжалва отказ на председател-груба и необяснима грешка, която и бе забелязана от съда… Или как ще коментирате, ако някой заведе дело пред ВКС по производство,което НЕподлежи на касационен контрол, и после се чуди,защо съдът обявява жалбата за недопустима(за трети път не визирам никой-ей така си пиша…дали…)… Затова -не се доверявайте сляпо , а проверявайте хората с които работите… По резултата от делата…

  2. christov says:

    Крайно време е точно тези предложения да влязат в сила и в България. Единствената пречка е банковото лоби в парламента, заради което лоби законът за фалит на физическo лицe така и не влезе за четене 3 години и още отлежава някъде в чекмеджетата. Банките не искат да споделят риска, искат да го прехвърлят на човека, който за разлика от тях няма право да фалира. Никога. Но има право да се самозапали.

  3. До господин Христов says:

    Господин Христов,

    МОЛЯ, не допускайте в бъдеще по медиите да се появяват като представители на кредитополучаталите и участват (да не ги квалифицирам, щото ще е доста остро…) хора като лицето М.(да си участва в лично качество където си иска, но не и като представител на десетки хиляди кредитополучатели, защото нашите искания бяха тотално потурчени от неадеквата и поява). Участието и беше нервно, хаотично, неадекватно, несвързано, цялата трепереше и бъркаше думи и словоред, а около 5:39- мин почти се разплака, като накрая дори не я вземаха насериозно, а и пропиля възможността, шанса при първия въпрос да обясни нашите искания-за да отидеш да говориш в медия трябва да имаш съответния интелектуален, вербален, потенциал и емоционална стабилност-а желанието да те дават по телевизия (което е искрено без съмнение)не е достатъчно-щом не се явяваш в лично качество ,а като ПРЕДСТАВИТЕЛ на други. Стигна до там дори господин Х.-който беше поканен за опонент да изкаже идеи-и то СПОКОЙНО, ЯСНО И АРГУМЕНТИРАНО в подкрепа на кредитополучателите. Всъщност идеята за закон за персонален фалит, и за безплатност на потребителските искове(ОТЛИЧНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ!), и за финансовия омбудсман(!!!) беше аргументирана и защитена от господин Х… Моля за в бъдеще на участие в медиите да се явяват адекватни и устойчиви лица-например да участват хора като Пламен, като Кендов , като адвокот В., като Е., като А.,като господин К—в или най-добре вие лично да участвате в национални медии, а защо не и господин Х. да защитава посочените по-горе три идеи-ако се съгласи.

    Съжалявам за острия тон, но вчера бяха пропиляни ЧЕТИРИГОДИШНИ УСИЛИЯ да се получи достъп до национална медия. Наистина не разбирам-защо господин Кендов(поздрави и благодарности за отличното му представяне!!!) не отиде или сам, или ако искате да са двама-да беше отишъл заедно с който и да е , но друг , емоционално устойчив участник.


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s