Клептобанкиране в България – причинители, диагноза и лечение IV

Миналата неделя обещах да разсиквам “как се стигна до тук” – до това законът да регламентира едностранната промяна на лихвата след отпускане на кредита, или накратко – да узаконява кражбата. Ако някой наистина се интересува от това, да пита, ще му обясня.

Вместо това тази неделя ще погледна на въпроса какво е “лечението” за клептобанкирането. В-к “Капитал” ме провокира. Той започва с любимата за отвличане на вниманието мантра за “прозрачността” на лихвите.

Проблемът не е в прозрачността, а в НЕРАВНОПОСТЕВЕНОСТТА между банка и клиент, когато банката произволно и едностранно може да променя лихвата след отпускане на кредита.

Статията след това се разпростира нашироко върху това ще се интересува ли българинът от кредити с фиксирани лихви, които са “по-скъпи” и удобно ли им е на банките да ги предлагат. Което въобще не е въпросът, тъй като българинът ще си реши сам, стига да му даде възможност да избира между кредити с фиксирани и с плаващи лихви – но по цивилизован стандарт.

Защо проблемът не е в прозрачността? Въпросът с прозрачността е решен още през 2010 г., когато банките си публикуваха “методологиите”. Миналата неделя (вж. част III на “Клептобанкирането…”) показах как методологии с използване на БЛП – банков или базов лихвен процент – позволяват на банките да променят едностранно, произволно, без предватителното знание и съгласие на клиента лихвите по вече отпуснати кредити, т.е. когато капанът е щракнал. И методологиите са прозрачни, и лихвите са прозрачни и през прозрачността се вижда, че клиентът е напълно защитен от необходимостта да сравнява и избира лихвени проценти на банките, той е и напълно свободен да плаща толкова, колкото и когато му каже банката.

Нека сега разгледаме разликата между фиксирани и плаващи лихви. Сети се «Капитал», че по света, но не и у нас, има кредити с фиксирани лихви за срока на заема. Когато лихвата е фиксирана, банката поема изцяло и напълно всички рискове за промяна на пазарните или други условия – и съответно начислява предварително най-добрата си оценка за тези рискове във фиксираната лихва. Нали банката е на пазара за да печели. До тук – чудесно.

Банките по света и у нас, обаче, предлагат и кредити с плаваща лихва. Те, обичайно, са ПЪРВОНАЧАЛНО с по-нисък лихвен процент. Защо? Защото плаващата лихва прехвърля ПАЗАРНИЯ ЛИХВЕН РИСК върху клиента. Ако пазарните лихви паднат, клиентът ще спечели. Ако се повишат, лош късмет, ще си плати. Банката нито ще загуби, нито ще спечели от промяна в пазарните лихви . Нали е прехвърлила този риск на клиента.

Ето тук е ключът към същината на въпроса. С ПЛАВАЩА ЛИХВА Е РЕДНО – такъв е стандартът в цивилизования свят – върху клиента да се прехвърля САМО И ЕДИНСТВЕНО пазарният лихвен риск. Пазарният лихвен риск намира израз в… пазарните лихвени индекси, а не едностранно определени с решения на управителния на банките съвет. В страните, в които има действащи междубанкови пазари, този пазарен лихвен риск се отчита от лихвените индекси – ЛИБОР, ЮРИБОР и т.н. И ние си имаме СОФИБОР, ама той не отчитал пазара, защото у нас нямало… За това друг път.

Как използването на пазарен лихвен индекс решава въпроса с РАВНОПОСТАВЕНОСТТА между клиент и банка – там, където е победила цивилизацията. Просто – индексът не зависи от банката-кредитор (дори и след скандалите и глобите за опити за манипулация на индексите). Индексът се изчислява от някой, който не е страна по договора и е публично достъпен.

Как се разбира, че банка и клиент са равнопоставени, когато за изчисляване на лихвата по Вашия кредит се използва пазарен лихвен индекс? Много просто – Винаги когато банката промени вноската ви, вие сам/сама можете да изчислите новата вноска като използвате публично достъпна информация. Защо можете? Защото моментът, посоката и величината на промяна на индекса не зависи нито от вас, нито от вашата банка и така сте равнопоставени. Защото след отпускане на кредита банката спира да РЕШАВА каква да е лихвата, банката само я ИЗЧИСЛЯВА.

Къде е заложена неравнопоставеността между клиенти и банки в по-дивите географски дължини на изток от Ниш? В дефиницията на «референтен лихвен процент», която намираме в точка 6 от допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит и която гласи, че този «референтен лихвен процент», т.е. онова, което може да променя лихвата по вашия заем “представлява пазарен индекс или индекс, който се изчислява от кредитора по определена от него методология”. Ей тук е НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТТА – в думите “по определена от кредитора методология”. Защо? Защото позволява на банката две недопустими неща:
1. Да променя едностранно лихвата ви по три начина (вж. Епизод III) и

2. Да ви прехвърли не само пазарния лихвен риск, но и собствения си, както и един наръч други рискове като валутен, регулаторен, политически, операционен и пр. (вж. подробно описание на прехвърляните рискове тук: http://bit.ly/WZyb6R

И как може да се поправи това? Със слединя прост и ясен текст:

«”Референтен лихвен процент” е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия лихвен процент, който произтича от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договор за кредит  и върху който нито една от страните не може да влияе.”

Това е. Как се вкарват текстове в закони? Във всеки случай не с улични демонстрации.

Но у нас няма междубанков паричен пазар, казват банкерите, СОФИБОР не отразява нашите разходи. Какви тогава са показателите, които отразяват пазарният лихвен процент, а не произволен по «методологии» на банки с гледане в тавана, а по-скоро – в джоба на клиента-жертва?

Те са най-много три:

А) същите тези индекси, за които стана дума
Б) застраховката срещу фалит на страната, известна като CDS – Credit Default Swaps и

В) Средния лихвен процент по депозитите в България, изчисляван и публикуван от БНБ.

Толкова, други няма.

И за трите тези показателя важи това, че те не зависят от конкретна банка, информацията за тях е достъпна от публични източници и затова осигуряват РАВНОПОСТАВЕНОСТ между клиент и банка. Ако в смятането на “референтния лихвен процент” се включат тези и само тези фактори и у нас ще има стандартни кредити с плаващи лихви. А не да хвърляме боб дали българинът ще предпочете да го лъжат и мамят или да плаща фиксирана лихва.

Ама били не можели банките у нас. Първо, това не е вярно. Ако ПроКредит, МКБ Юнионбанк и Райфазен могат да предлагат кредити само при ЮРИБОР плюс надбавка, другите трябва да обяснят как не могат? И второ, ако не могат да си смятат риска и да дават кредит – да продават банички. Аз не мога да пека банички, затова и не предлагам.

Advertisements


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s