Клептобанкиране в България – причинители, диагноза и лечение III

И все пак, защо Пламен Стоянов може да се смята щастлив? И не само той, а и хилядите други като него, жертви на клептобанкиране.

Не е ли перверзно да наричаме щастливец, човек от чиито джоб без негово знание, без негово съгласие и без правно основание (както намира съдът) се “изтеглени” 4677.68 лв. ?

Ами да, малко странно определение на щастието. Щастието на Пламен и хилядите като него е в това, че е изтеглил кредит преди 12 май 2010 г. 

Защо точно тази дата е вододел между щастието и нещастието на кредитополучателите?

На 12 май 2010 г. в сила влиза нов Закон за потребителския кредит. Целта му е защита на потребителите “чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, …”, пише в чл. 2 на закона. С наистина перверзно лицемерие, или на български език –  гьонсуратлък – с кратко изречение, забутано в допълнителните разпоредби на закона, тази цел е обърната с хастара навън. Изречението гласи следното: “Той представлява пазарен индекс или индекс, който се изчислява от кредитора по определена от него методология.  “Той” е така наречения “референтен лихвен процент”, иначе казано онази част от лихвата по вашия заем, която може да се променя. Втората част от лихвата – надбавката над референтния лихвен процент – е неизменна за срока на договора.

Възможността банката да определя рефернтния лихвен процент по собствена методология означава просто, че банката може когато поиска да променя едностранно, произволно и без Ваше съгласие лихвата по всеки заем – потребителски или ипотечен (нищо, че законът е за потребителские кредит, текстовете за лихвата важат и за ипотечни). 

Така, когато едностранната промяна на лихвата е извършена от банката преди май 2012 г., съдът намира, че това е направено на база неравноправни и затова нищожни клаузи по договора. Неравноправни са клаузи, които създават значително неравновесие между търговеца и клиента, като, например, “поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля” (Закон за защита на потребителите, чл. 143, т.3). Когато същата едностранна промяна на лихвата е извършена за кредит, отпуснат след м май 2012 г., тя вече има правно основание. Така дефиницията на “референтен лихвен процент” за първи път в най-новата ни история издига в законова норма иначе неравноправното повишаване на лихвените проценти СЛЕД като договорът вече е бил подписан от клиента. Целта на закона, декларирана в чл. 2 “създаване на равноправни условия за получаване на … кредит”, се превръща в нагла лъжа за наивници.

Какви са тези “индекси по определени от кредитора методологии”? Всяка банка трябва да ги има на интернет страницата си. Анализирал съм ги и съм ги сравнил на друго място още през 2010 г. (за интересуващите се тук:  http://bit.ly/WZyb6R)

Тези “методологии” общо взето представляват тюрлюгювеч от “фактори” – разходи или рискове, които банката прехвърля изцяло върху клиента. Особено забавна е “методологията” на ДСК Банк. Хората чинно и невинно са си подредили факторите в две групи: лихвени фактори и нелихвени фактори за определяне на “референтен лихвен процент”. Ще рече има и дървени фактори за здравината на желязото.

Как вашата банка може да ви промени лихвата и вноската без да променя “методологията” си? Три са очевидните начина:

  1. Чрез добавяне на нови фактори. Има банки, в които сред факторите фигурират “и други”. Т.е. факторите не са изборени изчерпателно. Такива банки могат произволно и едностранно да си добавят “фактори”, които да променят лихвата ви.
  2. Чрез манипулиране на теглата. Повечето банки се задоволяват с просто изброяване на “фактори”. Те винаги могат да увеличат тежестта на тези, които водят към покачване на лихвата и да намалят тежестта на други, които сочат към намаляване.
  3. Чрез по-глупаво банкиране. Част от големите банки включват собствените си, индивидуални лихвени и нелихвени разходи като фактор в методологиите си. Колкото по-скъпо и неефективно функционират, толкова повече ще се повишава и лихвата Ви.

Три са банките, които не конструират индекс, а използват пазарни индекси като ЮРИБОР, ЛИБОР, СОФИБОР. Това са МКБ Юнионбанк, Прокредит и, в последно време, Райфайзенбанк.

Та щастието на Пламен е в това, че са го крали без да знае, без да е съгласен и без правно основание. Ако той и вие не направите нищо, от вашите деца ще крадат без да знаят, без да са съгласни и С правно основание.

Как се стигна до тук, кой е отговорен и какво да се прави – в следващия епизод. Приятна неделя. 

Advertisements


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s