КАК БНБ ОПИТВА ДА ЗАБЛУДИ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД И В ЧИЙ ИНТЕРЕС?
Posted: September 6, 2012 Filed under: Uncategorized 12 CommentsРЕЗЮМЕ
Конституционният съд образува дело №4/2012 г. по искане на Омбудсмана на републиката за обявяване на чл. 417, т. 2 от ГПК за противоконституционен;
БНБ внесе становище по делото, което категорично отхвърля като неоснователно искането на Омбудсмана;
В този текст показвам, че:
БНБ си служи с неоснователен, неадекватен и заблуждаващ аргумент, а един от аргументите й косвено потвърждава основанията на Омбудсмана за неравноправност между кредитор и длъжник и привилегированото положение на банковия сектор в стопанството;
Един от аргументите, противопоставянето на Омбудсмана е, че дълговете по кредити са неоспорими и лесно установими от фактическа и правна страна. Показвам, че българската практика, в т.ч. съдебна, не потвърждава такъв аргумент, напротив, съществуват редица примери, засягащи много банки (т.е. правило е, не изключение), че редица дългове се водят със “сгрешен” размер по счетоводните книги на банките. При това положение ГПК се прверъща в инструмент за тормоз над този клас “длъжници”.
Друг аргумент е, че инструментът на заповедното производство е необходим за постигане на обществено значими цели, “по-върховни” от тези, залегнали в Конституцията и по-точно в чл. 19. Като такива се изтъкват защитата интересите на вложителите и запазване финансовата стабилност в страната. Аргументирам, че за постигане на посочените цели е необходим и достатъчен професионален, независим надзор върху финансовото здраве, ликвидността и платежоспособността на банките. Всичко извън този тип надзор, в т.ч. чл. 417, т.2 от ГПК се превръща в защита на печалбите на банките, а така и на техните акционери и управляващи. С това банките биват мотивирани към безотговорно кредитиране и се създават предпоставки за дългосрочна ерозия в доверието към тях.
Посочвам, че ГПК е само един от елементите в плътната стена на привилегированото положение, в което са поставени банките у нас за сметка на своите клиенти-кредитополучатели, домакинства и бизнес. Че БНБ последователно, в т.ч. и в своето становище по Конситуционно дело №4/2012 г., се изявява като защитник на печалбите на банките и агент на банковия капитал в разрез с регулаторните си функции.
Завършвам с минимална законодателна програма от шест точки за поправка на това положение. Само политически процес може да я реализира.
В подробности – 4700 думи (можете да изтеглите тук – 12 стр.,PDF). Приятно четене на интересуващите се.
lchristoff 
Уважаеми г-н Любомир Христов,
Подкрепям напълно мнението ви относно становището на БНБ по конституционно дело №4/2012 г.. Във връзка с поставения от вас въпрос, че сте готов да гласувате за партия, която е готова да приеме поне изложените от вас шест законодателни промени в банковия сектор, бих искал да попитам дали има към този момент партия, която е поела ангажимент за приемането на пакет от законодателни промени за реформа в банковата система?
Благодаря ви!
На въпроса “има ли към този момент партия, която е поела ангажимент”? – отговорът ми е – не ми е известна такава. Ако се появи, споделете.
От 2009 г. сме поставяли публично въпросите за рефрома в банковата система, като основно условие, което трябва да бъде направено за излизането ни от икономическата криза пред всички настоящи партии, и такива които се формират! До този момент ние също не знаем такава, която да е поела ангажимент за извършването й! Благодаря Ви!
Когато правилата се пишат от вълците, от агнетата съдират по десет кожи. Това е положението. На това май му се вика конфликт на интереси, защото политиката се прави с пари, а те са у “Елита”. Кой печеливш играч е луд да сменя правилата на играта освен с по-печеливши за него. Според мен банките трябва да са дружества с разширена отговорност. Акционерите трябва да са само с поименни акции и да отговарят до размера на вложеният от тях капитал плюс получените печалби и никой да не ги спасява. Тогава ще има отговорно банкиране.
И още. Вместо внесената сума, на депозит да се записва количеството злато или кошница от скъпи метали, които може да си купи клиента, а лихвата да е символична и да се начислява върху тази кошница. Така инфлацията няма да топи спестяванията, а банките, ако искат могат да отпускат кредит при същите условия. Така нито инфлацията нито дефлацията ще са в ущърб на една от двете страни, защото банката всъщност е посредник и повечето пари не са нейни, а на вложителите. Може би всяка държава трябва да има една държавна банка, която работи при тези правила абсолютно консервативно и отговорно.
И ще успее да го заблуди, защото проблемът е в принципите по които се двииж Българсикя съд. Като време ОНО комунистическо когато Съдебната система се намираше под шапката на единствената партия БКП изживяваща се в държава. И след 1989 г в условията на демокрация, продължава да се намира под политическа шапка на партията управляваща в деня. Това е наследство от тоталитарната ни държава и бетонирано в конституцията ни от 1990 г. Това наследство направи нашата съдебна система напълно неработеща и изпълняваща само политически поръчки, стана причината за масовия грабеж на държавна собственост през прехода, за унищожение на икономиката и държавата, за пропадане на България в клоаката на Европа.
Искров е бил човек на няколко управлявали партии. Започна кариерата си при СДС, мина през БСП и тройната коалиция и завърши при ГЕРБ. И като знаем, че всички партии през прехода са обособили ОБЩА мафия, то се оказва, че Искров е работил до сега само на мафията и в полза на мафията. Добре се е научил да се кланя по китайски. Сега Искров работи за олигархичния финансов клан на ББ, който управлява сега България. И след като съда е под шапката на ББ и неговия ГЕРБ, от сега е ясно в чий интерес ще вземе решение.
Възхитен съм г-н Христов от чудесната статия и прекрасния начин на изложението Ви! Изчерпателно и ясно дори за хора, дилетанти в тази област. Имам молба към вас, ако разбира се не я счетете за неуместна или нахална. В какво се състои тази молба? В по отдавнашна Ваша публикация (също много интересна ), но забравих заглавието и, Вие развихте тезата за различното законодателсво по отношение на лошите ипотечни кредити, в България и САЩ. Въпроса беше в това, че според написаното във Вашата статия, или поне според това, което аз съм разбрал, при удовлетворяване иска на банката кредитор в България, ако ипотекате не може да покрие дълга, кредитополучателя остава длъжник и подлежи на съдебно преследване, докато в Америка, кредитора се задоволява само с ипотеката. Та, как е заглавието на тази Ваша статия, ако обичате, тъй като участвам в един махленски спор, на тема лошата Америка и простите американци, и добрата България и умните българи., та ми трябват аргументи.
Здравейте Живко и
благодаря за оценката
Има такова мое интервю – от 31 март 2011 г. – където обяснявам режима на ипотечните кредити в САЩ за разлика от Б-я
Можете да го изтеглите оттук – https://www.box.com/s/px5glxitrohgy896pzmz
Ето и кратка дефиниция за non-recourse кредити – каквито са ипотечните в САЩ
Definition of ‘Non-Recourse Debt’
A type of loan that is secured by collateral, which is usually property. If the borrower defaults, the issuer can seize the collateral, but cannot seek out the borrower for any further compensation, even if the collateral does not cover the full value of the defaulted amount. This is one instance where the borrower does not have personal liability for the loan.
Read more: http://www.investopedia.com/terms/n/nonrecoursedebt.asp#ixzz272LEv4xa
Надявам се отговорът да Ви е полезен
Поздрави
Много благодаря, г-н Христов! Свършихте ми добра работа. Чувствам се задължен!
“… се превръща в защита на печалбите на банките, а така и на техните акционери и управляващи.”
Добре де, да се смея ли, какво да правя?!? Вие за какво си мислите, че ги има банките, аз защо съм акционер…?!?!? Разбира се, че като акционер и собственик, мен ме интересува печелбата на банката. Вие в кой свят живеете?!? Ми да ги забранят частните банки и като през Социализма, да има самомо държавни банки, да си правят публичното обществено отговорно кредитиране със строга регулация и почти никакви лихви и да има мир и благоденствие!!!
Не, просто това изречение е … нямам думи. Тук да не сме Венецуела или Куба сличайно.
ЗДРАВЕЙТЕ Zed,
Щом предпочитате географски определения – ето – Живеем в Централно африканската империя, където кралят яде поданиците си.
Разбира се, че банките и техните акционери очакват печалба – и я заслужават, когато предоставят необходима услуга. За банките това е поемане на риск при кредитиране и съответната на него печалба.
Изречението, което Ви прави впечатление се отнася до това, че законът и надзорът (БНБ) позволяват банките да прехвърлят целия риск на клиентите си – да ги изяждат или поне да им секвестират дохода и имота. Или казано по-просто – да крадат от клиентите си. Не зная как другояче да определя вземането на пари от клиент без негово знание и предварително съгласие, освен като кражба, в която съучастник е БНБ.
Аз като данъкоплатец не съм съгласен да издържам БНБ, която да защитава крадци. Но сте прав, изглежда съм в малцинство – други данъкоплатци не възразяват. Ако банката, в която сте акционер не може да реализира печалба ако не краде – замислете се, колко дълготрайна да е инвестицията Ви.
Желая Ви успех в Централно африканската империя.
Здравейте, Lubomir Christoff!
Прав сте, България по-доста показатели е страна от третия сваят. За краля не сте прав, крал няма има си избори и хората избират.
Тезата ви, че БНБ и институциите, са в съучастие с банките срещу килиентите на банките е в известен смисъл вярна. Наистина рискът се прехвърля изцяло на едната страна, наистина има възможност за секвестиране на доходите. НО… това е изцяло в интерес на банката, а банката се интересува от собствените си интереси и няма как да виним частна институция, че го прави. Сега най-вероятно ще кажате, че в дългосрочен план, това не би било в интерес на банката, че убива клиентите си, че реже клона на който седи и т.н. И ще сте прав, но… не и в този случай. Ако банките бяха малки, кооператвни бакни или държавни банки, интересите тук са бублични и следователно целите са дългосрочни, банките биха планирали дългосрочно(колко соц звучи… ). Не такава е ситуацията. В България банките са големи, частни и, не баз значение, чужди!! Всеки голям играч иска въможна най-големи и възмойно най-бързи печалби, просто такава е играта.
Става въпрос за защитаване на интереси и позиции. Големите частни банките се интересуват от краткосрочни, големи и бързи печалби, тук и сега, с цел завземане на пазарни позиции. Интересите на обществото са винаги разтеглени във времето.
Работа на банките е да защитават интересите си, работа на обществото е да прави същото. Банките се справят отлично, обществото не. И тук сте прав, че сте малцинство.
Казвате, че виждате проблеа и знаета как да се реши. Дали е така. Да речем че вие сте на страната на потребителите/гражданите, а институциите, политиците(Мартин Димитров), премиера… те на чия страна са. Как успяват банките да влияят на властта, а гражданите не, ето това е важният въпрос.
Банките, отлично знаят кое е в техен интерес и са намерили начин да правят закони, които го защитават. Какво прави обществото по въпроса!? Знаели си интресите?! Знае ли как да ги защитава?! Има ли политическа и икономическа грамотност да го прави?! Изобщо знае ли обществото, че има единен итерес или е разделено и апатично(дори вие, не знаете чия страна да вземете)? Банките си имат лостове и пишат правилата, а има ли обществото лостове? Изобщо има ли ефективен начин, гражданите да решават каквото и да е?
Lubomir Christoff, това, което правите е незначително, но все пак е нещо. Най-важното… вземета страна и работете за нея, банките отдавна са го направили.
Поздрави!!