ПОЗДРАВИ ЗА ПОЗИЦИЯТА НА ОМБУДСМАНА

“Омбудсманът препоръча на министъра на финансите и на управителя на БНБ да предприемат действия за защита правата на потребителите на услуги, предоставяни от банките”, съобщава интернет страницата на институцията на 2 март т.г. Омбудсманът намира несъответствия в законовата уредба и най-вече в Закона за потребителския кредит, с неговата дефиниция на “референтен лихвен процент” и изискванията към “методологията” на неговото определяне. Да припомним – кредиторът може за съчинява тази “методология” (§6, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗПК). Омбудсманът намира, че “възможността да се променят едностранно договорите за кредит, без обективни критерии за условията на тези промени, поражда съмнение за противоконституционност”  и отправя препоръки към министъра на финансите и управителя на БНБ.

Г-н Пенчев е учтив и деликатен. У него се поражда, а у мен няма съмнение, че Конституцията на Р България се нарушава. ЗПК не защитава потребителя, както го изисква чл. 19-ти на Конституцията.

Първата “линия” на защита на потребителя е той да бъде равнопоставен на кредитора. Това може да е налице само при спазването на следните три критерия, взети заедно:

  1. След подписване на договора за кредит (с плаваща лихва), банка НЕ РЕШАВА, а само изчислява лихвеното плащане за следващия период;
  2. Клиентът трябва да е в състояние да повтори изчисленията на банката и да достигне до същия размер на лихвата, който е изчислила и банката;
  3. Лихвата по кредит, ипотечен и потребителски, може да се променя само под влияние на пазарни лихвени фактори, които са ясно и предварително описани в договора за кредит.

В момента определението на “референтен лихвен процент” в ЗПК не отговаря на нито един от посочените критерии. Първо, лихвите определяни от банките се променят по решение на техния управителен орган. Второ, клиентите са поставени в обективна невъзможност да могат да повторят и изчислят лихвата си, тъй като “методологиите” на банките изброяват факторите описателно, неясно и – като правило – без да упоменават теглото на всеки фактор поотделно. И трето, освен пазарни лихвени фактори, банките включват нелихвени фактори – като промяна на регулациите на БНБ, например, – и лихвени разходи, специфични за банката. За повече подробности, вж. тук.

Така клиентите на банките са поставени в неравностойно, подчинено положение спрямо кредитора, който може и на практика променя лихвите по отпуснатите им кредити едностранно и  произволно.

За прекратяване на това АЗ ПРИЗОВАВАМ:

  1. Банките в България да демонстрират уважение и зачитане на клиентите си като определят на лихвите по кредити, които удовлетворяват посочените три критерия. Законът не го забранява. Един начин това да стане е референтният лихвен процент да бъде определен като пазарен лихвен индекс, изчисляван и публикуван от организация различна от банката кредитор. Това е практиката на например на Прокредит банк и МКБ “Юнионбанк”. Пазарният лихвен индекс е един, макар и не единствен начин за определяне на “референтен лихвен процент”, който изпълнява трите посочени по-горе критерия;
  2. Министърът на финансите да внесе проектозакон за промяна на ЗПК като предложи дефиниця на “референтен лихвен процент”, която удовлетворява посочените три критерия;
  3. Бъдещите кредитополучатели и клиенти на банки да се информират предварително за “методологията” на определяне на лихвата и да знаят, че при кредит, взет при лихва определяне по “методология” на банката нямат средство за защита – съдебно или извънсъдебно, докато ЗПК в сегашния си вид е в сила.
  4. Гражданите на Републиката да си защитават Конституцията.
Advertisements


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s